До края на месеца, а в някои райони и до първата деседневка на ноември, все още ще могат да се садят луковични цветя с пролетен цъфтеж.
Заниманието е приятно, не изисква много труд, умения или богат набор от инструменти. Освен това, децата се включват с огромно желание и интерес.
Ровенето в пръстта доставя удоволствие, а както наскоро стана ясно от няколко научни проучвания, в почвата се намират микроорганизми, които отключват хормона на щастието.
Все пак бъдете внимателни, когато засаждате луковици, защото някои от тях могат да предизвикат сърбеж и кожни възпаления при допир. Работете с ръкавици и няма да имате проблем.
Ако все пак се случи да ви засърби някъде, измийте се обилно с хладка вода, вместо да се чудите какво се случва.
Припомняме правилата
Повечето луковични цветя изискват слънчево изложение, но все пак има и изключения. Информирайте се предварително за изискванията на видовете.
Дренажът и отцедливата, богата на хранителни вещества почва са задължителни.
Различните видове се засаждат на определена дълбочина, а като ориентир винаги служи височината на конкретната луковица. Три пъти и половина е златното правило. Винаги е по-добре да засаждате луковиците по-дълбоко, отколкото по-плитко.
При засаждане може да се добавят бавно разградими торове за луковични цветя. Иначе, подхранването започва през пролетта, когато растенията се появят над почвата.
Винаги отбелязвайте къде сте засадили луковици, защото е твърде възможно да ги изкопаете или стъпчете, ако забравите, че са там.
В общи линии е това. Засаждането в контейнери следва същите правила и изисквания. Ако имате проблем с земеровещи или други гризачи, помислете за защита на луковиците с мрежа или друго.
Когато засаждате луковични цветя, имайте предвид, че пролетната феерия от цветове ще изглежда много по-добре, ако не следвате точни линии и някаква симетрия. Цветята разположени в групи са много по-ефектни от единичните, пръснати из целия двор. Височината на растенията може да ви служи за ориентир кое къде да сложите в лехата. Високите цветя (алиуми, фритилария, лалета) са отзад, а по-нисичките (кокичета, минзухари, мускари)- отпред. Същото важи и за засаждането в контейнер, като тук високите цветя могат да бъдат разположени в средата, а по-ниските около тях и по ръба на саксията.
Модни тенденции и традиции
Ако приемем, че градинарството или по-конкретно цветарството следва някакви модни линии, то можем спокойно да кажем, че сред пролетно цъфтящите цветя фаворит е лалето.
Кокичето е обвързано със сантименталната стойност на настъпващата пролет, а нарцисите играят ролята на слънчогледите. Това изглежда не се е променило много. Асоциацията и играта с багрите също е много важна, както и настроенията, които създават те.
От другата страна над сложно преплетената нишка от тенденции и традиции стоят новите, непознатите и нетрадиционните.
Ето какво предлага пазарът тази година. Предложения са интересни и зашеметяващо многобройни, при това на добри цени.
Анемоне за изненада на новобранците
Не се учудвайте, приятели. Анемонетата са голяма група цъфтящи градински растения, които предпочитат сенчести кътчета. През по-голямата част от годината винаги има поне едно анемоне, което да цъфти. От Anemone nemorosa, което украсява мартенските градини до Anemone japonica, за което ви разказахме скоро.
Сортовете The Bride, Bicolor, Double Admiral, Coronaria Bride, De Caen, Double Everest, Mr. Fokker и още много други от групата на пролетноцъфтящите анемонета се причисляват към луковиците в градинските центрове, защото са много сходни по период на засаждане.
Препоръчваме засаждане през 20-30 см на дълбочина до 6-8 см, както и да покриете мястото с мулч или друг материал, които да предпази подземния орган от измръзване. Задължително преди засаждане се прави накисване за няколко часа. Важно е почвата да е плодородна, рохкава и с добра способност за задържане на влага. Пролетно цъфтящите анемонета внасят разнообразие в лехите и успешно се съчетават с всички луковични цветя. Успешно могат да се използват за оформяне на борд или пълнеж между други растения.
Трителея e малко позната, ,но много красива
Triteleia laxa е невероятно нежно цвете със звездовидни цветове в бяло, синьо и по-рядко, розово. Може да се срещне и с имената Brodiaea candida или Brodiaea laxa.
Растението е луковично, многогодишно, а цъфтежът настъпва в края на пролетта и началото на лятото.
Предпочита песъчлива почва и слънчево изложение. Не харесва особено влагата.
Цветовете достигат около 50 см височина, което автоматично ги изпраща в средните редици на лехите.
Препоръчва се засаждане в група от десетина и повече луковички за максимален ефект. Засажда се на дълбочина 8-10 см в зависимост от почвения тип.
Трителеята може да се размножава семенно и вегетативно чрез делене на дедките от основната луковица. Не е необходимо да се вади всяка година, но на 3-4 г. е добре това да се прави.
Обикновено не страда от болести и не се напада от неприятели, но трябва да се внимава с водата, защото има вероятност от загниване. Цветовете са идеални за букети.
Ифейон има сладък аромат
Звездовидните му цветчета са с диаметър около 4 см, а всяко венчелистче е украсено с по-тъмна линия. Цъфтежът започва в средата на пролетта. Цветовете имат сладък аромат и могат да се открияв в различни тонове на синьо-лилавата гама или в розово и бяло. Листата много наподобяват на лук по форма и миризма.
Подходящ е за групово засаждане, самостоятелно или с други цветя. Слави се с лесно отглеждане и отлична мразоустойчивост. Достига до 15 см, няма предпочитания към почвата или изложението. Луковиците не бива да се вадят всяка година, а размножаването става само чрез дедки, семената не дават същото поколение в много случаи.
Калохортус има малка луковица
Той е по-рядко срещано растение, което се отглежда и малко по-трудно от останалите. Наименованието му идва от гръцки и означава красива трева, а родината му е Калифорния.
Една луковица може да даде повече от един цвят, въпреки малките си размери. Строежът на цветчетата е интересен, а също и баграта. В много случаи вътрешните 3 венчелистчета са в наситен цвят, а външните са бели. Това придава уникална визия и колекционерска стойност. Испанците оприличават цветето на пеперуда (Mariposa).
За разлика от повечето други луковични цветя с пролетен цъфтеж, калохортусът може да се засади и през пролетта.
Това няма да се отрази на цъфтежа и се препоръчва в райони с по-студени зими.
Изисква внимателно поливане, а ако подхранвате, дозата за него да е разредена поне двойно. Щом листата отмрат поливките се преустановяват, а луковиците може да се извадят и съхранят в хартиени торбички.
Не си правете труда да размножавате от семена, защото ще се наложи да чакате цветове поне 4-5 сезона.
Самардалата има място и в цветната леха
Може би по-възрастните са запознати с ароматните и лечебните качества на самардалата, и то в някои райони. Тя е разпространена в диво състояние у нас, а на различни места има и доста различни и интересни народни наименования. В градинските центрове обаче на етикета с луковици пише Allium bulgaricum, което означава български лук.
В случая ще обърнем внимание на декоративните качества. Самардалата се отглежда лесно. Предпочита предимно влажни и сенчести места.
Луковиците се засаждат есента . Около месец март, първо се появяват листа (те имат силен аромат, подобен на чесъна и лука). В края на април и началото на май започва цъфтежа. Цветчетата са много интересно обагрени камбанки.
След прежъфтяване се оформят семена. Засяването им с цел размножаване става в лехи. Но докато получите цвят, ако това е целта, ще минат не по-малко от 4-5 години.
Отглеждането на луковици обаче дава цвят още на следващата пролет.
Лале Тарда и Туркестаника са неповторими
Нямаше да говорим за масовите пролетни цветя, но няма как да пропуснем тези два вида лалета.
Тарда е лале-джудженце, което е високо около 15 см с изумително красиви по форма и багра цветове, които не приличат много на комерсиалните си братовчеди със затворени чашки.
Отглеждането му по нищо не се различава от това на останалите представители, но визията му заслужава повече внимание.
Подходящо е за различни цветни бордери, лехи и контейнерно отглеждане най-вече в групи.
Не е необходимо да се вади от почвата всяка година, но изисква пълно слънчево огряване.
С подобна форма на цветовете, но с 10 см по-високо и лалето Туркестаника.
То също заслужава място в цветните ни градини. Носи името на региона, от който произлиза.
Интересен факт при него е промяната в баграта на цветовете през различните фази на отварянето им.
Изискванията му са същите, но се препоръчва засаждане на по-голям брой луковици в група за получаване на максимален ефект, който търсят любителите.
Няма да пропуснем мускарите
Обикновено забравяме дребните неща, а мускарите или т.нар. кукувиче грозде е едно от тях.
Ако досега не сте отглеждали мускари, препоръчваме ви да си купите и да им се насладите.
Те са естествено разпространени у нас и дори се използват с лечебна цел. Сортовете, които се предлагат в търговската мрежа, не са много, но пък са доста интересни.
Например Muscari comosum plumosum няма нищо общо с цветовете, които сме свикнали да виждаме. Те са пухкава лилава маса с аромат. Растението достига не повече от 20-25 см височина. Луковичките са дребни, а отглеждането е лесно.
Сорт Golden frangrans има аромат, а цветовете представляват жълти зрънца, които преди отваряне са с лилави отенъци. Доста интересно и контрастно съчетание на багри.
Цъфтежът започва към средата на пролетта, а самото растение изглежда чудесно на фона на останалите пролетни цветя.
Muscari comosum е известен като качулесто кукувиче грозде и напълно оправдава името си.
На върха на съцветието са разположени безплодни цветове, които оформят своеобразна качулка.
Цветчетата по дължина са същите като на обикновените мускари, но с бели зъбчета по краищата. Цъфтежът започва през май.
Aлиуми има за всеки вкус
Луковете, колкото и странно да звучи, предлагат огромно разнообразие от цветове и декоративни качества. От гладиатор с огромен лилав помпон до дренбички и цветни звездички. Декоративният лук, който избрахме да ви покажем, е Allium cristophii или “Звездата на Персия”.
Височината на цялото растение е около 50 см заедно с цветоноса. Листата са тесни, дълги, със специфичен луков аромат.
Цветоносното стъбло е голо, дълго и завършва с огромна топка, съставена от едри звездовидни цветчета с приятен лилав цвят. Цветовете се разтварят в края на пролетта и началото на лятото. А семенните кутийки също имат декоративна стойност.
Изисква слънчево място и няма предпочитания към механичния състав на почвата, стига тя да е отцедлива. Не се напада от неприятели и не изисква специални грижи. Лукът може да се размножи чрез семена.
Огромен синчец
Scilla hispanica или Hyacinthoides hispanica са синоними. Така е известен един доста едригабаритен синчец.
Можете да го срещнете и като испански сини камбанки.
Растението достига височина 30-40 см. Цветовете могат да бъдат в различни тонове на бяло, розово и синьо. Обикновено нямат аромат или той е много лек.
Този синчец е лесен за отглеждане и се разраства бързо. Предпочита слънчеви места, но се представя добре и на полусянка.
Цъфти обилно, като от една луковица могат да се развият няколко цвята.
След прецъфтяване се режат само цветоносите, но не и листата. Те трябва да отмрат сами. Размножава се лесно и доста бързо чрез детки и чрез семена. Има склонност към самозасяване, но не е агресивен плевел.
Цветни експлозии с отложен старт
В асортимента на пролетно цъфтящите луковици с есенно засаждане влизат още много знайни и незнайни представители.
Например ургинеата с внушителните си размери, хермодактилусът с ароматните си цветове и интересни багри, дихелостемата - с нестандартната си форма.
Фритилария персика ще се появи с драматично в черни одежди в градината ви през април-май, еремурусът пък ще ви изненада с до 120 сантиметров цветонос, покрит с дребни цветчета. А колко нови сортове още има!
Всичко в градината е въпрос на въображение, търпение и навременен труд.
Не пропускайте момента да се сдобиете с красиви и нетипични цветя, които да ви зарадват още в началото на зимата.
Последните срокове за засаждане на луковици наближават.
Коментари