Настъпва ли време за “камилата” на растителния свят

Наричат соргото още царевица, устойчива на суша

Диана Ванчева

Соргото е от семейство житни и отдавна култивираните му видове се използват за храна, а много други за зелен и зърнен фураж, силаж, захарен сироп, добив на нишесте и производство на метли и спирт.

То притежава ценни стопански и биологични качества, затова от години научни работници от Земеделския институт в Шумен се борят за реабилитацията му, но трудно надвиват фермерските вкусове у нас.

Соргото е високодобивно, сухоустойчиво растение подходящо за засушливите райони на света. Там то превъзхожда по добив царевицата за зърно, отглеждана без напояване.

Заради изключителната си сухоустойчивост е получило названието "Камила на растителния свят" или "Царевица, устойчива на суша".

В последните години в това все повече се убеждават френски, румънски унгарски и други фермери, заделяйки му достойно място в сетбообращенията си.

В световен мащаб сорго се отглежда на площ от около 450-500 млн. дка, а продукцията му възлиза на 65-70 милиона тона и намира реализация.

Соргото е основна култура в страните с тропичен климат а добивът го нарежда на четвърто място сред зърнено-житните култури.

Най-големи производители са САЩ, Индия, Китай, Мексико, но вече и в ЕС се гледа към това производство с надежди.

В Европейския съюз производството от 600 000 т е съсредоточено основно в страните от Южна Европа, главно Франция, Италия и Испания. Отглежда се и в Румъния, Унгария и страните от бившия СССР и Югославия.

В България соргото не се отглежда масово, засяваните площи не са надхвърляли 35-40 хиляди дка, въпреки предимствата на културата особено с оглед на очаквани климатични промени.

Отличава се с мощна коренова система, което обяснява сухоустойчивостта му въпреки мощния хабитус. Корените достигат дълбочина до 2-2,5 метра. Освен това соргото има характерна силна склонност към братене.

То е доста облистено, поради което е отлична фуражна култура за зелено хранене и силаж. А листата, покрити с восъчен налеп възпрепятстват изпарението на влагата.

Соргото надлъгва жегата и сушата и в друго отношение. В периоди на засушавания то преустановява временно развитието си и го възобновява бързо при наличие на влага, без това да се отрази чувствително на добива.

Не е взискателно към почвата. Може да се отглежда на всички видове почви. Понася засолени и умерено кисели почви до рН 5.8 и алкални почви до рН 8. Може да се отглежда на наклонени терени и на почви със слаба продуктивност.

Топлоустойчивото растение при повишаване на температурата над 38-40 С спира своите растежни процеси и ги възстановява веднага след валеж.

Соргото, макар и да не е широко разпространено у нас, е известно отдавна. Захарното сорго се е отглеждало основно за добив на захарен сироп и петмез.

С налагането обаче на захарното цвекло, то придобива вторично значение само за фураж.

Малцина знаят че много видове сорго се използват за храна като зърно или соргов сироп, за производство на алкохолни напитки или биогорива. Повечето видове са устойчиви на суша и горещина и играят важна роля в земеделието в засушливите райони на света.

В северните части на Китай соргото допреди години беше основен заместител на пшеницата при производството на брашно. В Южна Африка от соргото се приготвя каша, в арабските страни се използват сварени несмляни зърна, както и брашно за приготвяне на нискокачествен хляб.

Зърното на соргото е сравнимо по хранителна стойност с това на царевицата и пшеницата

По много от показателите, според експертите, е по-добро от тези две култури. Практиката сочи, че зърното от сорго е полезна храна в свиневъдството и птицевъдството. При свинете изхранването със сорго води до по-твърда сланина за разлика от изхранването с царевица.

В сферата на любопитното е, че в Китай от соргото се произвежда популярната алкохолна напитка маотай. А в Южна Африка се използва и за производството на бира. През последните години се разработват нови видове бира, базирани на соргото, които не съдържат глутен.

Всичко това показва какви шансове има културата, до която можем да опрем след години, четейки прогнозите на Европейската агенция за околна среда. Някои се ориентират по-рано в ЕС, други изчакват да видят.

Сериозни аргументи срещу сушата

Един от основните аргументи при избора на соргото е способността да произвежда високи добиви в условията на засушаване и да понася добре воден стрес.

Растението използва почвената влага много ефективно, благодарение на уникалната си коренова система.

Количеството вода, необходимо да набъбне семето е само 35% от теглото му.

За сравнение при царевицата е 40%, докато при пшеницата - 60%.

За образуване на единица сухо вещество соргото консумира 300 части вода, царевицата - 338, пшеницата - 515, ечемикът - 534, овесът - 600, люцерната - 830, слънчогледът - 895.

Френски фермери казват, че са много доволни от културата

Все повече фермери в света се гордеят със соргото