Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ

В края на лятото и началото на есента, през периодите с неустойчиво време и чести превалявания, при късно зреещите овошки се повишава рискът за развитие на болестта късно кафяво гниене. Късното кафяво гниене се причинява от гъбния патоген Monilia fructigena. Признаците на болестта са кафяви, бързо разрастващи се петна по повърхността на плодовете. При влажно време петната се покриват от спорообразуващи туфи под формата на концентрични кръгове и загниващите плодове бързо окапват.

Дюлята е един от най-късно зреещите овощни видове и много често се напада от късно кафяво гниене. Това налага растителнозащитните пръскания да продължат до встъпване плодовете на дюлята в беритбена зрелост.

При констатирана зараза от късно кафяво гниене при дюлята се препоръчва употребата на системни фунгициди: Хорус 50ВГ – 0,045%, Систан Екозом ЕВ – 0,06%, Систан 20 ЕВ, Индар 5ЕВ – 0,1 %, Луна Експирианс – 0,075%, Пролектус 50 ВГ- 0,1%.

При по-продължителни безвалежни периоди, които са обичайни за края на лятото, развитието на болеста се ограничава. В условия на сухо време срещу късното кафяво гниене по дюлята се препоръчват профилактични пръскания с контактни медсъдържащи фунгициди: Купроцин Супер М – 0,2%, Фунгуран ОН 50ВП – 0,2%, Шампион ВП – 0,3%.

През септември

приключва вредната дейност

на голяма част от неприятелите по овощните култури. В началото на месеца късно излюпените гъсеници на ябълковия плодов червей (пеперудите от второто поколение на ябълковия плодов червей летят и снасят яйца до средата на септември) често причиняват повреди (късна червивост) по плодовете на есенните сортове ябълки. При плътност на неприятеля надвишаваща икономическия праг на вредност (1,2-1,5% нови вгризвания в плодовете) се препоръчва третиране с някои от следните инсектициди; Децис 2,5 ЕК – 0,03% Вазтак Нов 100 ЕК – 0,0125%, Ранер 240 СК – 0,04% , Суперсект Мега – 0,015%, Релдан 40 ЕК – 0,12%, Суми Алфа 5 ЕК – 0,02% , Фюри 0,0125%, Карате Зеон – 0,02% и др..

През третото десетдневие на септември в крушовите насаждения трябва да се следи за появата на крушовия пъпкопробивач. Борбата срещу този неприятел е ефикасна само срещу възрастните форми, в началото на есента, преди те да са снесли яйцата си. По-късните третирания срещу крушовия пъпкопробивач са безрезултатни. Ларвите се развиват в пъпките и нанесените вреди се проявяват късно през пролетта. Повредените пъпки покафеняват, изсъхват и окапват.

Третиране срещу крушовия пъпкопробивач се провежда в началото на есента, при плътност на неприятеля над икономическия праг на вредност ( 6-8 бръмбара на едно дърво), с някои от инсектицидите посочени за борба с ябълковия плодов червей.

През втората половина на септември

започва беритбата на

есенно-зимните сортове

ябълки и круши

За ограничаване на късните зарази от струпясване, които се развиват по време на съхранение на плодовете, 15-20 дена преди прибиране на реколтата, се препоръчва третиране с подходящ за целта фунгицид; Флинт Макс ВГ-0,02%, Санкоцеб 80 ВП – 0,3%, Скор 250 ЕК-0,02% и др. Фунгицидът Геокс ВГ – 0,03% (карантинен срок 3 дни) се препоръчва срещу патогените причиняващи гниене (кафяво гниене, сиво гниене, пеницилийно гниене) през периода на съхранение на плодовете.

Беритбата на ябълките и крушите, предназначени за продължително съхранение, трябва да са извършва ръчно, в най-благоприятните срокове за дадения сорт.

В беритбена зрелост плодовете се отделят лесно от носещата ги дървесина, съдържанието на зелените пигменти намалява, а се увеличава това на жълтите и червените. Преждевременно обраните плодове нямат типичните за сорта органолептични показатели, по-лесно се спарват и по тях по-често се образуват горчиви подкожни ядки. Късно обраните ябълки често добиват брашнеста консистенция. За да е успешно съхранението на плодовете е необходимо те да са здрави и да се използва дезинфекциран амбалаж.

През септември се засаждат

нови ягодови насаждения

Предвидените за целта площи трябва са се почистят от растителните остатъци. С основната обработката на почвата (на дълбочина 20-25см.) се внасят минерални торове (подходящ е комбиниран тор NPK), а при възможност – и оборски тор (1-2t/dka). Торовите норми се определят в зависимост от почвеното плодородие.

При засаждане на ягоди се използват различни схеми. Най-често се прилага редовата при междуредово разстояние 50-60см. и 15-20см между растенията в реда.

Редица болести и неприятели по ягодата (бели и червени листни петна, коренови хоботници, ягодова нематода, ягодов акар, вирусни болести и др.) се пренасят чрез разсада и от изключително важно значение е посадъчният материал да е здрав. Преди засаждане коренчетата на ягодите се изрязват до свежа тъкан без да се съкращават прекомерно. При засаждане растежният връх на растенията трябва да остане над почвената повърхност. Първата поливка се извършва непосредствено след засаждането, а втората - една седмица по-късно.