Семейство от Брягово отглеждат само стари сортове зеленчуци за пловдивския пазар
Радина Иванова
Производителите на зеленчуци у нас страдат от все по-жестоката чужда конкуренция, чувстват се загърбени от държавата и част от тях се отказват от тази дейност.
Но в страната има добри примери - малки, но пъстри и показателни за намиране на изход от проблемите. И без помощта на схеми и мерки, разписвани от публичните институции, а с личен труд и с чувство за отговорност към природата, децата и общността.
Такива са Александър Вачев - на 36 г. родом от София, и Мириам Кожа - на 29 г. от Бургас. Те са производители на истински селски зарзават. И двамата са с висше образование, не аграрно. Той е химик, тя е завършила политически науки. Преди 3-4 г. се заселват в първомайското с. Брягово. Преди това били със съмишленици в съседното Добри дол. А от 2 г. в дома им има още една радост - дъщеря им Рая.
Показват ни как с отглеждането на зелечуци имат достоен доход и идилия на село.
Не монокултура, а разнообразие
На 3 дка наета земя Александър и Мириам отглеждат близо 40 вида сезонни зеленчуци, без да ги пръскат. Това е най-екзотичното, казва Александър, че нямаме само един вид. Връщаме се към онова време преди столетие, когато нашите градинари са хранили фамилията и са продавали продукцията в определени дни на градския пазар. Това поне днес възродиха фермерските ни пазари.
Отглеждат всичко на лехи. Оттам е и името на стопанството "Фиданото" - от местната тракийска дума за леха - фидано.
Интензивно използват пространството си, но правят бабиното сеитбообращение.
Например на мястото на цвеклото фрезоват и сеят фасул, а на мястото на граха - зеле. Това дава ефект. Дават пример при зелето - ако е било нападнато от бълха, тя изчезва, когато културата я няма там.
Само през декември и януари Мириам и Александър почиват. И пак успяват 80% от доходите им, които са от градината да са им достатъчни.
Грах, бакла, зелен лук, марули, моркови, пащърнак, магданоз, чубрица, домати, краставици, патладжан - всичко според сезона залагат в градината.
Това им дава възможност да продават на дребно, но постоянно на местния пазар. А разнообразието от култури е и вид застраховка, защото не се осланяш на една, която може да няма добра реколта през годината.
Александър и Мириам ползват само директни сортове, но казват, че трудно ги намират. Да ги търсиш в институти не е лесно и функционално. Как да идеш и да си купиш по каталог като е за малки количества!
Едвам намерили грах Ран 1, но не се оказал сладък. Ръж и овес за сеитба са купували от Садово. А на семената от агроаптеките много не вярват. Според младия фермер е пълна лотария какво има в пакетчето.
На помощ обаче е гражданската инициатива "Зеленият отбор". Тя се занимава с различни екологични дейности, една от които е разпространение на стари сортове семена.
"Отборът" работи безвъзмездно, повечето сортове дарява. Според Александър старите сортове са много вкусни. Лук, праз, нямат нищо общо с днешните, които се продават масово, а са и по-устойчиви на болести и вредители
От Германия се снабдяват със семена от броколи, карфиол, пащърнак, сладка царевица, брюкселско зеле и такива, които са рядкост в България. Там продават биосертифицирани и биодинамично сертифицирани семена, селектирани от биопроизводители години наред, казва стопанинът. Според опита му те са устойчиви на болести, имат висока кълняемост и, макар че са по-скъпи, излизат по-изгодно от тукашните.
"Макар и по-трудоемко и рисково, биологичното земеделие е добро за нас и за земята. Правим щадящи обработки, торим с оборски тор, събираме вредителите на ръка", обясняват младите производители.
Правят си и бабини препарати от пелин, чесън и др., които помагат до известна степен. "Растенията така са наречени - да растат, не ги наричаме пациенти, че да ги третираме непрекъснато", размишлява Александър.
Всеки е дошъл за малко на тази земя и не се замисля какво оставя след себе си, казва Мириам. А трябва да знае, че не е сам на тази планета, че пестицидите отиват в почвата и после те се консумират. И като даваме пари за пестициди, после даваме за лекарства, добавя тя.
Явно е, че когато фермер отглежда една култура на по-големи площи, е длъжен да сее хибридни сортове, които узряват по едно и също време, дават голям добив, имат един и същ външен вид, за да удовлетвори прекупвачите. Но младото семейство не иска да прави това. Избрали са да стигат сами до крайния потребител и сами да получават по-достойната цена. С продукцията си не се конкурират с гърци, турци и македонци, а радват хората, които търсят скоро набраната и сезонна храна.
Като произведа зеле Кьосе или Балкан, и клиентът като ми каже, че е станало много хубаво и се топи в устата, знам, че догодина пак ще дойде при мен. И така ти уважават професията, доволен е Александър.
С повече доверие и честност, и като прескочиш прекупвача, става много по-приятна работата. Търговецът не го инересува дали ще стане хубаво кисело зеле от това, което продава. Произовдителят, който не вижда клиента, също не го интересува, допълва той. Според него моделът "лице в лице с клиента" има бъдеще в България и напомня, че той работи много добре на Запад.
Още от 2014 г. всеки петък младите производители са на фермерския пазар в центъра на Пловдив, където е нужно да си регистриран земеделски производител и да носиш чиста храна. Не се смятат за конкуренти с другите производители, помагат си. Но и нямало голям наплив на зеленчукопроизводители на фермерския пазар, споделят те.
Въпреки, че нямат биосертификат, клиентите им имат доверие за качеството на стоката. Досега не са кандидатствали по мерки от ПРСР и за директни плащания. Засега предпочитат да се състредоточат върху това, което ги храни и обичат да правят.
Близо до природата, но не далеч от света
Срещу масовия наплив към града младото семейство е избрало трайния живот и работа на село. Мириам обяснява простичко:
- Много е спокойно, ядеш хубава храна, някои неща ги набавяш от съседи и приятели, уморяваш се физически, а не психически. За детето е също важно да израства тук на свобода. А Първомай, където ще я водим на детска градина и училище, е само на 15 минути с кола.
Напролет и есен постоянно ни идват гости, в близките села и градове имаме приятели. Така че социализацията изобщо не ни липсва, и на Рая също - лятото е пълно с деца.
В крайна сметка да останат в България, да заживеят на село, да си гледат детето тук за тях е много по-патриотично, защото не е само на думи.
Алтернативен туризъм
Доброволци от Европа, Америка, Азия и Австралия посещават всяка година стопанството. Във "Фиданото" им предлагат подслон и чиста храна. Гостите стоят за по две-три седмици и научават доста за градинарството.
Това е вид алтернативен туризъм, познат по целия свят. Човек се запознава със страната в реална среда. Вижда и усеща истинската България, на село, а не по курортите. А това от друга страна ни обогатява нас - така целия свят ни идва на гости, разсъждават Александър и Мириам.
Освен продажбите на фермерския пазар "Фиданото" изпраща продукция и по куриер. Голям жест е от клиентите е, че ни се доверяват и ни подкрепят по този начин. Освен от Пловдив, са ни търсили и от по-далечни места като Ботевград, Априлци,казват те и имат идея в колетите да слагат рецепта, подходяща за продуктите.
Коментари