До сделки за селскостопански машини може да се стигне след като теглим чертата и видим каква реколта ще приберем, казват фермерите
Екип на в. “Български фермер”
Фермерите оглеждаха, цъкаха, обсъждаха и дълго преценяваха земеделските машини и инвентара на приключилото преди дни 12-о изложение БАТА АГРО в Стара Загора. Нормално е сделките да следват по-късно, казват те, когато видим какъв ще се окаже финалът на земеделската година. Защото плановете за покупка на скъпите машини и систeми обикновено идват след продължителни сметки какви ще бъдат възможностите на стопанствата и приходите им от продукцията.
Организаторите тази година се бяха постарали да създадат нова и удобна инфраструктура за фирмите изложители и много повече комфорт и простор за техните сътрудници и екипи.
Въпреки че някои от машините вече беше сложена табелата ПРОДАДЕНО, те самите споделяха, че е естествено никой от земеделците да не бърза да влиза в сделка, докато не е видял какви възможности ще има и какви финансови схеми и отстъпки ще може да ползва.
Така че най-важното, което очакват да разберат стопаните е първо каква реколта ще приберат и как ще я реализират, за да преценят в какво на първо място ще инвестират за обновяването на своя машинен парк. Те не крият, че печалбите им в последните една-две години, покрай капризите на времето и по други причини, не растат, дори намаляват. А това, че от 2012 до 2018 г., по данни на МЗХГ, у нас са регистрирани 9933 нови трактори, те коментират така: "Това не е кой знае колко много на фона на над 90 000 земеделски производители, които всяка година подават заявления за директни субсидии на площ и на още хиляди, които кандидатстват с проекти по ПРСР.
Не може да се каже, че нещо конкретно бе хит на тазгодишното изложение.
При по-мощните, модерни и скъпи машини естествено се спираха по-стабилните и платежоспособни земеделски фирми и кооперации.
Те са и тези, които първи внедряват новите технологии и елементите на прецизното земеделие. За съжаление все още става дума за внедряване на елементи, защото пълните технологии се оказват доста скъпи за стопаните, казват и експерти от фирмите.
При покупка до края на май те предлагаха по време на изложението различни облекчения - или пълен сервиз в рамките на една година, или десетина процента отстъпка от стандартната цена, или различни други бонуси за улеснение на земеделските производители.
Що се отнася до най-скъпото на всяко изложение - зърноприбиращата техника, регистрираните нови 1549 зърнокомбайна от 2012 до 2018 г.,също не са кой знае какво постижение на фона на общия брой на произвеждащите в страната зърнени и технически култури и на земеделската площ, която обработват. А освен това е пределно ясно, че средните и малки стопанства все още трудно си позволяват такава инвестиция, колкото и да я мечтаят - тя е твърде мащабна за стопанствата им, ако не се обединят да я ползват заедно.
Така че фанфарите след поредното изложение на техника и инвентар ще са излишни. По-добре е да се погледнат и анализират прагматично фактите и след това да се прецени какви нови мерки от ПРСР и схеми за директни плащания, ще е най-ефективно да се заложат в стратегическия национален план на България за новия програмен период след 2020 г. Той чука на вратата и е почти ясно, че ще се изпълнява в условията необилен бюджет.
В крайна сметка на БАТА АГРО стана ясно, че не всичко в страната ни е зърно
Търсеха се и доста машини за зеленчуковите градини, за овощарските стопанства, за животновъдните ферми, както и техника от среден и по-малък клас.
Според земеделски стопани като Любомир Върбанов от ЕТ "Мирела" в град Долни дъбник, който обработва 3000 дка и негови колеги, които обикаляха с интерес щандовете и откритите площи, организаторите на БАТА АГРО тази година доста са се постарали доста, за да направят едно добро и модерно изложение. Но по-важното е това, което стопаните очакват да свърши Министерството на земеделието, за да разпредели по-правилно парите за земеделските производители, като постави по-голям акцент върху средните и малките. Иначе мнението на Любомир Върбанов е, че и с 3 хил.-4хил. дка земя можеш да развиваш приличен бизнес, стига държавата да те подкрепя равнопоставено с едрите фермери, да не ти пречи с все още прекомерната си бюрокрация и да има подходящи схеми и за такива като теб. Но не схеми за източване на пари, а справедливи и не позволяващи злоупотреби.
Производители на зеленчуци, овошки, мляко и месо, и биофермерите, с които разговаряхме в Стара Загора, заявиха, че уж и сега, в този програмен период, те са посочени от държавата като приоритетни сектори, но честно казано още не го усещат по грижите, мерките и бюджетите, отделени за тях, и засега си остават уязвими сектори.
Надеждите им са, че новият министър на земеделието Десислава Танева при второто поемане на поста ще обърне по-голямо внимание на уязвимите сектори.
Защото в развитието си те вече са стигнали до етап, в който или ще укрепват и ще се стабилизират, или немалка част от стопанствата им ще бъдат закрити.
Според изложителите търговци на БАТА АГРО, пазарът до голяма степен ще зависи от политиките, които МЗХГ и правителството ще заложат за следващия програмен период. Според т.нар. уязвими фермерски браншове досегашните трябва да се преосмислят и да се променят. А едрите фермери очакват в следващите години МЗХГ да работи така, че да имат предвидимост за бизнеса си. "А законодателят да приема такива закони, които да не се променят в крачка всяка стопанска година", каза Костадин Костадинов, шеф на управителния съвет на НАЗ, по време на изложението пред екипа на "Български фермер".
ЧИСЛАТА ГОВОРЯТ
В рамките на сегашния програмен период у нас са одобрени 1136 проекта за покупката на селскостопанска техника по подмярка 4.1 за инвестиции в земеделските стопанства, сочат данните на аграрното министерство. Те са за 1,2 млрд. лева вложения и за 690 млн. лева субсидия.
За времето от 2012 до 2018 г. са купени от фермерите 9933 трактора и 1549 комбайна. Според Българската асоциация на търговците на агротехника това е малко, щом голям процент от българските стопанства все още работят с трактори над 20-годишна възраст и не могат да ги подменят.
А малките земеделски производители в Стара Загора зададоха въпроса защо от есента на 2018 г. в ДФ "Земеделие" от тях са подадени 250 проекта за модернизиране на малки стопанства чрез покупка на нови машини /при 60% субсидия от реалните разходи и при таван от 50 000 лв. на проект/, но и до днес не са получили от фонда ни вест, ни кост.
Коментари