Според консултантът на в. "Хоби фермер" по вино и спиртни напитки инж.Николай Бакалов за сорта "Отел" е известно, че спада към т.н. директни сортове грозде.

Това означава, че той може да се засажда директно от пръчка без подложка и не страда от известните опасни заболявания като филоксера, която, между другото, причини унищожаването на лозарството в Европа през 19-и век.

Този сорт бива наричан още с популярното дива американска лоза.

По какво се различава лозата от европейската - най-вече по вкуса и аромата.

Има силно подчертан ягодов и малинов вкус и аромат, нетипичен за европейската лоза.

Именно поради това и виното произведено от тези сортове няма типичния вкус на това от европейските сортове.

Това е една от причините международната организация по лозата и виното OIV да забрани използуването на директните сортове за производство и продажба на вино по света.

Наличието на такъв сорт грозде във виното се открива лесно чрез химически анализ на дигликозида малвин.

Той е багрилно вещество от типа на антоцианите, което не се съдържа в европейската лоза.

Отдавна съществува схващането, че малвинът е канцерогенен затова се забранява наличието му във виното.

Но лично аз, а и много колеги, доказателства за това не сме открили, казва Бакалов. А в същото време се знае, че малвин има в много други храни, които никой няма желание да забранява.

Например:

- Има го в зеленчуци като авокадо, цвекло, зеле, моркови, патладжани, зелен грах, царевица, зехтина (зелен и черен), лук, картофи, и плодове като ябълка, смокиня, диня, ревен, ягода, дюля, праскова, круша, слива, грозде, кайсии, банани, къпини, боровинки, череши.

Но и аз като технолог смятам, че от от такова грозде е по-добре да се произведе ракия отколкото вино. Тя е с приятен плодов аромат, твърди инж. техн. Николай Бакалов.

Никой не е доказал, че сортовете са отровни

Алжирка, липа, лисича опашка - хубаво е да се заменят, но това да стане, когато ще ги изкоренявате

"Отел" и другите директни сортове, наричани от хората по места алжирка, липа, лисича опашка и други отдавна се отглеждат в страната ни.

Почти от десетилетия са обвинени като канцерогенни.

Товапроизлезе от европейски и световни изследвания, за които обаче и днес не може да се каже, че са категорично доказани с анализи и факти.

Вярно е, че отдавна са забранени за промишлено производство на вино - заради наличието на дигликозиди, неразрешени за производството му.

Това обаче е валидно за промишленото производство, а според специалистите - технолози, биха могли да се използват за домашно производство на ракия и вино и да се консумират - и това на практика става.

Правилно е обаче, ако един ден трябва да сменяте лозите, да ги замените с културни сортове, които днес ги има в изобилие.

Що се отнася до дигликозидите те са нелетливи което означава, че при дестилацията няма опасност да преминат в ракията и направена от такива сортове, тя няма да бъде опасна за консумация.

При виното се проявяват в характерния лисичи тон, който на мнозина напомня животински аромат. Често този аромат напомня на силно плодов - на ягоди или на горски плодове и дори се харесва.

Да знаете, че понякога ароматът може да стане и неприятен

Причина за това е, че може да се трансформира при окисление или при дестилация и да се превърне от фруктов в тежък и неприятен.

Какво каза науката до тук?

Сортът грозде "Отел" е от тези, които имат свойството да акумулират в себе си по-големи дози от дадени химични елементи.

За "Отел" се смята, че може да акумулира повече селен от почвата.

Заради това сортът е отдавна забранен във френското лозарство и в други държави, не се отглежда и от него не се правят вина и ракии.

Френското лозарство отдавна не признава директните сортове за отглеждане и производство на вино и ракия, защото се смята, че те акумулират по-големи дози селен от почвата
Френското лозарство отдавна не признава директните сортове за отглеждане и производство на вино и ракия, защото се смята, че те акумулират по-големи дози селен от почвата