Насажденията в Розовата долина нямат достатъчно пъпки

 

Малко преди началото на розобера насажденията с маслодайна роза в Розовата долина са богати на листа, но масово липсват пъпки. Розопроизводителите са притеснени за реколтата и сравняват настоящата ситуация с 2015 година, когато добивите бяха слаби, а цената на розовия цвят се повиши значително.

„В момента се намираме в един притеснителен период, в който, така да се каже, сложихме тигана преди да хванем рибата. Оказва се, че в момента в доста населени места, където има насаждения, има проблем, тъй като в момента храстите са си изхвърлили летораслите, а няма пъпки. На места има по една, две, три, максимум четири пъпки на клонка. На други места, където насажденията са добре, има пъпки, но колеги съобщават, че виждат проблема, който имахме през 2015 г., когато цената драстично се повиши и много колеги бяхме с нарушени добиви. Надяваме се през следващите 10 дни да покаже какво ще излезе като пъпка, дали ще има изобщо. Периодът на изхвърляне на пъпки е до 15 май, след това ние вече няма какво да очакваме. Това каза за „Български фермер" Петър Симеонов, розопроизводител и председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България.

„През последните седмици имаше резки температурни разлики

– няколко дни имахме 6-7 градуса, след това температурите рязко скочиха до 25 градуса. Тези слани, които минаха, ще си дадат резултата след една-две седмици, когато ще видим какви ще са щетите", обясни стопанинът и допълни:

„Разходите при нас вървят само нагоре. Вече имаме една обновена технологична карта. За един килограм розов цвят вече са необходими вече 3,04 евро за килограм цвят. В момента минималната изкупна цена е 2,50 евро. Ако трябва да изпълним всички изисквания по тази технологична карта, за да добием около 350 килограма цвят, разходите стават доста високи.

В бъдеще маслодайната роза ще намалява като добив,

ще става по-скъп продукт точно заради тези неща, които оказват огромно влияние, а именно торовете и препаратите за растителна защита, горивото и другите неща. Тук вече се иска, първо, политическа воля, второ, новото ръководство на министерство на земеделието да предвиди обвързано подпомагане за маслодайната роза на база добив, както е при други земеделски култури.

Маслодайната роза е култура, която представлява България пред останалия свят. Насреща ние не получаваме абсолютно някакво субсидиране. И ако не се вземат мерки, в следващите две-три години, насажденията драстично ще намалеят, розопроизводителите ще се откажат от тази дейност.

На Консултативния съвет по маслодайната роза повтаряме едни и същи неща - препарати, работна ръка, високи разходи. Не е нормално, вече 5-6 години да говорим едно и също, и никой нищо да не свърши за розопроизводството. Не можем да разчитаме всяка година само на подпомагане по извънредни, кризисни мерки. Необходима е държавна политика за този сектор, подпомагането да бъде държавно. Ако това не се случи, ще останат само едри производители с 500-600 декара, които имат преработващо предприятие. Малките градини изчезнаха – няма защо да работят това.

Отглеждането на маслодайна роза трябва да бъде субсидирано по новия стратегичен план. Розопроизводителите към момента обработват реално около 30 000 декара. Не мисля, че представлява някакъв толкова голям финансов ресурс за държавата, да запази този сектор.

Ще заявим среща с новото ръководство в министерство на земеделието преди розобера. Трябва да обсъдим проблемите по най-бързия начин. Необходима е стратегията за развитие на сектора поне за 3 години. През последните 3 г. розопроизводителите намалиха драстично площите - от 75 хил. декара вече се обработват само 20-25 хил. декара. В момента отглеждането на маслодайна роза вече не е рентабилно.

Другото важно нещо е, че имаме натиск от други конкурентни държави,

които са с много по-ниски себестойности на розовото масло, продават на много по-ниска цена. Азербайджан вече се налага на световния пазар, Турция и Мароко са традиционно силни производители. Ние и преработвателите сме скачен съд с работниците.

Тепърва ще имаме проблем със себестойността на розовото масло. Ако досега то е излизало на международния пазар на цена между 10 и 12 хил. евро, може би от тази година вече ще стане между 11 и 15 хил. евро и колкото повече се повишава себестойността на нашето масло, толкова повече и клиентите се отдръпват, защото и техните продукти стават вече с по-висока себестойност спрямо тази на други държави.

Очакваме, държавата да помогне

и за намирането на нови пазари за розовото масло. По мое мнение, Европа вече не е дестинация за българското розово масло и продуктите от него. Трябва да се насочим на изток- към Австралия, Нова Зеландия, както и към Южна Америка, да търсим нови дестинации, които все още не познават българското розово масло.

Предстои международното изложение Biofach China, което ще се проведе в Шанхай от 18 до 21 май. На него, доколкото знам, ще участват 9 фирми от България, които ще се представят с козметични продукти от роза и лавандула, ще има мед и други продукти. Но регулацията в Китай за тези продукти е доста стриктна. Ако трябва да навлизаме там като фирми, доста неща се изискват като документация. Ще са необходими помощ и съдействие от местните дипломатически представителства на България."