10° C, ясно небе
Българските биопроизводители обаче няма откъде да си купят компост
Нестандартните земеделски култури, като например ядливи цветя или кълнове от карфиол, заемат своето заслужено място в българската кухня. За редица ферми в страната това вече е отъпкана пътека, а един от пионерите, тръгнали по нея, е Боян Георгиев. В своята софийска градска ферма на площ от 9 дка той произвежда кълнове, ядливи цветя и сезонни зеленчуци, които успява да наложи в големите търговски вериги, от където се снабдяват както ресторантите, така и домакинствата.
Стопанството има закрита част, в която
при контролирани условия се отглеждат микрорастения
и ядливи цветя, докато в откритата част има по-едри сезонни култури. В цялото стопанство се прилага органичен метод на земеделие.
„Идеята ми винаги е била да се концентрирам върху отглеждането на храна, богата на хранителни вещества. Затова и се занимавам с микрорастенията, тъй като те са до 40 пъти по-богати на хранителни вещества в сравнение с конвенционалните. Защото здравословните проблеми не идват от едно нещо. Често те идват от липса на хранителни вещества в тялото, от стреса, който си си причинил в продължение на години.
Имаме култури, които не се отглеждат масово във фермите в България, като например бяла краставица, японска краставица, коктейлни краставички, чери домати, цветни Рома домати, бяла и червена ряпа. Избрал съм по-нестандартни и екзотични за България сортове, за да може всеки да направи нещо по-различно в кухнята си."
Нашият вид земеделие се нарича Market gardening
и много популярно в САЩ. При нас на по-малка площ се отглеждат повече култури, отколкото при традиционното земеделие. Целта е да се постигне по-добра рентабилност в сравнение с площите, където се оставя по-голямо пространство между растенията. При този начин на отглеждане не се налага употреба на отровни препарати за растителна защита, тъй като плевелите нямат достатъчно пространство и светлина за развитие. Ние плевим само на ръка и засаждаме следващата култура веднага след прибирането на предходната."
Микрорастенията изискват специфични условия на отглеждане, а усетът и опитът на градинаря са от огромно значение, по думите на Боян Георгиев. Той отглежда около 40 вида микрорастения и работи по 16 часа на ден, тъй като няма работна ръка. Сега в стопанството предстоят разходи по приготвянето на разсад, чистене и оформяне на лехи, фрезоване, торене. Първите култури за сезона са бейби спанак, марули, кейл, листно цвекло.
За Боян Георгиев от особена важност при производството на земеделски храни е богатството от хранителни вещества, които те носят. Това е пряко свързано със здравето на почвата:
„Оборският тор съдържа над 100 елемента, с които се подхранват растенията и изглеждат уникално, и са вкусни. Когато отглеждаме нашите микрорастения, ние отрязваме една част от него, другата част се компостира и след като предстои известно време, хвърляме го на нашите кокошки, които си ровят в него и си ядат каквото е останало за тях. Техният тор хвърляме обратно на микрорастенията. Също така си купуваме биологичен тор и използваме оборски тор. Подхранваме с базалтово брашно, което е богато на минерали, съдържа над 40-50 елемента.
Това торене не е оптимално, то може да е много по-добро, но пак стигаме до проблема, че в България няма фирма, от която да си купиш компост. Защото най-важното за една градина е да има откъде ние да си купим компост. Аз не искам да си правя компост. Но понеже няма откъде да си купя компост, правя нещо на 30% от каквото може да бъде. И пак вкарвам нещо в моята почва, което е много повече отколкото всеки друг тор. И когато някой в България направи голяма компания за компостиране, тогава всеки един градинар ще може да си купува компост. В момента ние се мъчим. За колеги, които се занимават със земеделие, скъп е вносният тор. Ако вземеш оборски тор, той е с плевели и не можем да го ползваме.
Луди милиони се инвестираха в базата за компостиране
на дървесни отпадъци в Долни Богров край София. За кратко време ние можехме да отидем да си купим от там компост, но един ден те ни казват: Няма да ви даваме компост, просто така. И ние разбираме, че някакви големи фирми са направили договор с тази база за компостиране, и само те имат право да ходят да изкупуват този компост. И какво става - минаваш покрай тази база и гледаш едни големи планини с компост, който просто стои там и не се продава. Ние не знаем какво се случва. Пишем имейли, искаме да вземем компост - не може. И ми звъни на мен някакъв човек и ми казва: Интересува ли те компост от Долни Богров? Отговарям, да. Преди ни го продаваха на 7 лева тона, той ми го предлага за 10 лева на тон.
Имаме държавна компостна база, от която не можем да си купим компост поради една или друга причина. Държавата на нас не иска да ни помогне, а компоста го има. Къде отива, къде се продава - никой не ти дава отговор. До ден днешен, в последните 5-6 години, не можем да си купим от там. Ако ние правим база за компост, трябва сериозен инвеститор, трябва да се хвърлят милиони, и пак ще е трудно да се намери необходимия ресурс, за да го направиш този компост.
От опит съм научил, че колкото по-богата на хранителни вещества е почвата на растенията, толкова по-трудно боледуват те, толкова по-малко буболечките ги нападат. Като човешкия организъм – колкото повече хранителни вещества имаш в организма си, като дойде грипа, не може да те свали, защото имунитетът е висок. Почвата е същото нещо. Колкото по-богата е, толкова по-малко проблеми имаш. Колкото е по-бедна, толкова повече торове и растителна защита трябва да пръскаш. И това съм го видял със собствените очи.
Когато почвата остане гола, ние имаме една пустиня
За да живеят бактериите, винаги трябва да има някаква култура. Ако ще махаме културата и ще зазимяваме градината, оставяме корените в почвата, за да могат тези бактерии да имат какво да разграждат.
Също така покриваме почвата с някаква мулчираща материя. Някои го правят със слама и с какво ли не. Оставиш ли почвата гола, тя малко или много започва да умира. Силната обработка на почвата също е много лошо нещо. Ние фрезоваме на по-плитко, на около 5-10 см и не обръщаме почвата. Когато изкарваш бактериите отгоре, те умират."
Младият фермер споделя и своя опит при пазарната реализация
„Комуникацията между фермерите, за съжаление, е трудна. Защото, ако гоним един и същи пазар, започват конфликти. Пазарът в България е малък за каквото и да било, просто защото населението е малобройно. Изкарваме стока, не можем да я продадем, мъчим едни и същи клиенти и аз като си хвърля стоката и колегата като си хвърли стоката, защото не можем да я продадем, започваме да не си комуникираме, за да може поне единият да оцелее.
Държавата не ни помага по никакъв начин. Големите вериги не искат да работят с нас и ние от всяка една гледна точка нямаме помощ или подкрепа, или каквото и да било, от където и да било. Как да се развива този бизнес, когато от всякъде те спъват?! Тази държава трябва по някакъв начин да ни стимулира, ние да искаме да се занимаваме със земеделие.
Най-малкото е, държавата да съдейства
за това, в големите търговски вериги, да се даде път на българската продукция, после на вноса. Ние ще дадем продукцията на същата цена. Могат да си направят едно кътче с фермерски продукти и да пускат фермери като нас. Аз имам микрорастения, лиофилизирани зеленчуци, черен чесън. От градината си аз и всеки колега можем да изкараме екзотика, за която не са чували. Например бак-чой, азиатски салати, светли моркови и каквото още се сетиш. Отивам в един такъв магазин, предлагам ги тези неща, а те започват: Кой ще ги вземе тези неща, ние нямаме место, това ще е скъпо.
Някои онлайн магазини са доста гъвкави, защото искат да предлагат всичко и това работи за фермери като мен. Тези платформи работят по-различно. Те казаха: Ние ще работим с малките ферми, които не ги допускат в големите магазини. Надявам се да не си променят мисленето.
Когато предлагам, например, моя пресен джинджифил, големите вериги ми казват: Какво да го правим този пресен джинджифил?! Той идва с една зелена част, която стърчи над него около един метър, листата също може да се използват в кулинарията, може да се направи чай от тях, пак са лютиви като корена. Индивидуалните клиенти в магазините може да си кажат: Какво да го правя това. Този джинджифил е три пъти по-скъп от стандартния. И пак стигаме до цена, която не удовлетворява човека. И пак трябва да намеря клиенти, които търсят пресен джинджифил заради богатството на хранителни вещества, или някой готвач, който иска да приготви нещо по-интересно, да си направи снимки."
Коментари