5° C, предимно облачно
Складовете на родните фермери са пълни с продукция, а вносната се представя по пазари и търговски обекти за „българска"
Ваня ВЕЛИНСКА
Едва ли производителите на картофи помнят по-лош сезон от 2025 г. Всичко започва с неблагоприятните климатични условия, преминава през слаба реколта, трудни пазари и никаква реална адекватна държавна подкрепа за сектора.
Картофопроизводството през 2025 г. буквално мога да го определя като „разстрел от упор", колкото и брутално да звучи, казва Тодор Джиков, земеделски производител и председател на браншовата организация на картофопроизводителите. За съжаление, годината беше изключително тежка, може би най-лошата за мен от 2001, т.е. откогато се занимавам с картофи. Имаше много неблагоприятни климатични условия, които започнаха още при засаждането, тъй като през април и май, та чак до средата на юни, пролетта беше изключително дъждовна. Условията бяха неподходящи за работа, което
предопредели много сериозни компромиси при засаждането
- във влажна почва, което впоследствие провокира израстването на едни слаби растения. Лошото време съответно удължи периода на засаждане. След този студен период започнаха много сериозни засушавания и екстремно високи температури. Всички тези фактори съответно доведоха и до компрометиране на реколтата.
Картофите, както между впрочем и много други култури, не е препоръчително да се засаждат в студена почва, тъй като се забавя покълването, съответно нарастването. Тези ниски температури, когато са съчетани с влажни условия, още повече забавят развитието на растенията. Поникването е много по-бавно, често то е неравномерно, младите растения са слаби и още по-податливи на неблагоприятните условия, т.е. всичко това е предпоставка, че една лошо започнала вегетация не предвещава нищо добро.
Въпреки това земеделците полагат грижи, защото са засадили и очакват да получат реколта, макар и вече със съзнанието, че тя ще е лимитирана откъм добив. В началото пролетта е студена, а към края става гореща – с условия, характерни за средата на лятото. В периода, когато картофите интензивно нарастват, цъфтят, започват процеси на клубенообразуване -
температурите са много високи, няма и валежи
А точно тогава те са жизненоважни за растенията, за да могат да заложат повече клубени, съответно реколта. Добре няма дъждове, но би трябвало да се напоява. Случва ли се обаче?
Знаем ситуацията в „Напоителни системи", в голяма част от страната ситуацията не е никак на ниво, казва Тодор Джиков. Специално в Ихтиман водата свърши още в началото на юли, т.е. за близо един месец. И точно, когато картофът трябваше да наедрява и да прави добив – нямаше вода. Всичко това обуславя една доста неприятна картина, и то меко казано.
Няма обяснение на факта как след толкова пролетни дъждове, водата от тях, или то поне част от нея да не може да се „съхрани", за да се използва, когато е нужна. Да се каже, че водата в България се стопанисва добре, е меко казано несериозно. Просто всичко е оставено на самотек. Въпреки че, разбира се, се симулира сериозна дейност. Да не говорим, че се отпускат и то значителни средства на редица държавни структури, които „отговарят" за нея. Фактът е обаче, че
водата у нас - както питейна, така за напояване,
е изключително лошо управлявана
За съжаление, и тази година най-вероятно ще гледаме същия сценарий, въпреки че паднаха и снегове, и дъждове през зимните месеци. Твърди се, че към момента язовирите са пълни, някои дори преливат. Нищо обаче не се прави за допълнително опазване на тези „излишни" води, които имаме в момента, за да ги запазим за лятото, когато ще са нужни и на населението в някои райони на страната, а и на земеделските производители. Но да се върнем на темата ни за картофите през сезон 2025 г.
И както често се случва в България - едно лошо никога не идва само. Европа отчита много сериозно свръхпроизводство, цените падат. Нашите производители, които са с ниски добиви и немного качествена продукция, са поставени пред много сериозна конкуренция.
Имаме едни изключително ниски цени, подчертава Тодор Джиков. Стигна се до страшен дъмпинг на пазара, тъй като
от октомври в страната има масов внос на картофи
– и от европейски, и от производители от трети страни. За съжаление, внасяната продукция е на много ниски цени. Българските картофопроизводители нито имаме количества, нито добри добиви, нито качество на картофите. Топлото време и сушата компрометира не само добива откъм количество, но и външния вид на картофите, т.е. качеството.
Какво става с картофите на нашите производители?
Оказва се, че продукцията стои в складовете, в момента никой не продава. Оказва се, че и на пазара, с много малки изключения, няма български картофи. Почти всичката продукция в търговските обекти и по пазарите е чужда.
Ние в момента не продаваме картофи, складовете ни са пълни, подчертава Тодор Джиков. В същото време във веригите изобилства от „български" картофи. Как става това? В момента провеждаме срещи в МЗХ да се разреши един въпрос, който повтарям от 6 г., когато като зам.-министър, поставихме на масата за разрешаване, но не ни стигна времето. А именно за инструментите за управление на риска. Ако тази разработка беше продължена от следващите управляващи, вече трябваше да имаме решение. Сега
щяхме да имаме инструменти на управление на риска
и възможна опция за компенсация
при дъмпинг на цени от страни извън България. И още нещо, което повтарям от 2018 г. – липсата на адекватен контрол при т. нар. „от фермата до трапезата". Поставяме твърдото искане на картофопроизводителите за извършване на масирани, сериозни проверки на доставчиците на картофи за един период от 3-4 месеца назад. Така ще се установи колко от тях са истински производители, съответно колко са произвели, а също колко картофи са внесли и къде е отишла тази внесена продукция.
Ситуацията наистина е доста тревожна. Ако в близките дни
родната продукция не започне да се реализира,
буквално ще се наложи да бъде изхвърлена
Защото вече сме към края на февруари, а картофите не може да съхраняват още дълго време.
Реално до към края на март - април, ще успеем да държим картофите по складовете, но то ще е с много компромиси и фира, уточнява Тодор Джиков. Вече почти 5 месеца от прибирането им, а повечето от земеделците нямат удобствата, които са необходими за правилното съхраняване, така че външният им вид да се запази. А и те в момента нямат добър външен вид, като тези, внесените от кооперативите от Западна Европа, където се съхраняват в хладилници, в които има осигурени специални условия - температура, контрол на влажността, на въглеродния диоксид, въздуха и т.н. Така че не е само цената, а вече се изправихме и с проблема за качеството. И, за съжаление, това е друг момент, оскъпяване на продукцията заради фирата, т.е. нашата себестойност се вдига с още 20%.
Какви мерки е необходимо да се предприемат?
За производителите на картофи, а и не само, е важно да има дългосрочна визия за решаване на проблемите им. Не просто да се гасят възникналите пожари.
Както беше споменато по-горе, трябва да се продължи работа по „Инструментите за управление на риска". Това е важно да стане с активното съдействие на земеделските производители. Насоките трябва да са не само застраховките за пропадналите площи и проблеми с почвено-климатичните услови, а ефективна защитата от градушки, също дъмпинга, пазарният срив на цените и т.н. Според производителите нищо от това не е разработено ефективно и реално в тяхно улеснение.
Не е само при картофите, а и за другите сектори е валидно, а именно липсата на адекватни инструменти за управление на риска допринесоха осезаемо за катастрофата с измръзванията в сектор плодове миналата година, коментира Тодор Джиков. Какво значи това пропаднали площи до 100%?
Самата държавна помощ не е адекватно разписана
И миналата година, когато се разработваше в МЗХ тази част от инструментите за управление на риска, свързана със структуриране на новия взаимоспомагателен фонд, още тогава казах, че не бива да се преписват указанията на държавната помощ пропаднали площи и така да се оформя като застрахователен продукт, тъй като той не може да обхване изцяло щетите на фермерите. Просто казано – 100% пропаднали площи се предоставят като държавна помощ за компенсация на щетите само когато нямаш нито един плод или зеленчук. След едно такова компрометиране от метеорологични проблеми - градушки, засушаване, бури, наводнения, и т.н., то и 70% да останат - отново си на загуба. Първо, себестойността е много по-висока, за да ги прибереш, тези останали няколко процента плодове. Второ, външният вид в по-голямата част е изключително непазарен, не можеш да им вземеш справедлива цена. Така че какво значи това 100% пропаднали площи? Голяма част от колегите с плодове през миналия сезон няма да вземат нищо, дори да са имали по-малък процент пропадане.
Друго, което притеснява производителите в момента, е как ще посрещнат идващия нов сезон. Според тях решението е
предоставяне на нисколихвени кредити, за да могат да стартират
- необходими са за посевен материал, торове, препарати и т.н. Защото за много от тях предстоящата пролетна кампания в момента е под въпрос.
За съжаление, европейските субсидии, които те получават, са предварително заложени, а банките сега си ги прибраха, за да погасят задълженията от миналата година.
Средствата, които получихме през декември, а останалите сега от изтеклата година, използвахме за погасяване на кредити. Затова ни е необходима нова кредитна линия от МЗХ от порядъка на 50-60 хил. лв. в зависимост от големината на стопанствата, за да може да се подсигурим и да продължим да работим. Имайте предвид, че цифрите сами говорят – между 90 и 100 хил. трайни площи с картофи в периода 2018-2023 г., през 2024 и 2025 г. паднаха между 50 и 55 хил,
Това е почти наполовина намаление на площите
Ако не намерим изход, с адекватна държавна политика, страхувам се, че ще продължим да намаляваме и то доста сериозно. Вече има семейни стопанства, които се отказват да отглеждат картофи. А това е много сериозен проблем. Защото говорим за малък бизнес, не за голям производител или фирма.
Бъдещето, което се очертава в сектор картофопроизводство, а видно е и не само при него, не и никак добро.
За да сме сега в това положение, то е резултат от несвършената работа на политическите кабинети през последните 20 г., обобщава Тодор Джиков. Умът ми не го побира. Как може от 2007 г., вече сме 2026, та откакто България е член на Европейския съюз, са ни предоставени над 40 млрд. лв., защото толкова средства сме получили в отрасъл „Земеделие". Толкова много пари, а като теглиш чертата – почти нищо. Защо допуснахме да се стигне дотук? Вина имат и брашновиците, т.е. всички ние. Реално погледнато това е тотална катастрофа за българското земеделие.
Коментари