7° C, разкъсана облачност
Лилавият картоф и жълтият алабаш са звездите в елитните кухни
Христо Филипов е млад фермер със стабилен опит в производството на зеленчуци, които са особено ценени в гурме кухнята. През 2012 година, когато създава ферма Sofia Terra Group, обработваемата площ е около 5 дка и тогава той е студент втори курс по Икономика на търговията. Един парцел земеделска земя на семейството става причина да навлезе в земеделието. Днес Христо Филипов обработва близо 50 дка изцяло открити площи в село Казичене, област София, а също така е магистър по Дипломация и международни отношения.
„Лилавият картоф беше първият зеленчук,
с който започнах. Впоследствие отглеждахме тиквички, зеле и така се започна с разширяването. В началото имах съдружник, който преди около 3 години реши да поеме в различна посока", каза младият фермер, който сега се грижи за стопанството заедно с още двама работника.
Продукцията е сезонна. Използват се специални семена и се отглеждат предимно гурме продукти с изключително високо качество, които се предлагат предимно в големи търговски вериги и онлайн магазини, а също и на място в Казичене.
От края на април фермата ще предлага зелена салата, зелен и лилав алабаш,
червени и жълти чери домати, няколко вида тиквички – зелени, жълти, кръгли и продълговати. Интересен акцент в асортимента на фермата е също така черната тиква Table Starr, както и тиквата - тип спагети. Произвеждат се и други сортове тикви, целина, пипер, зеле и много други видове зеленчуци.
„Насочил съм се към нишовия пазар, тъй като конвенционалният – не само като асортимент, а и като начин на отглеждане - е не само по-масов, а и по-евтин и там себестойността и печалбата са по-ниски.
Христо Филипов споделя своя начин да се справи с липсата на работна ръка
в своите полета: „Миналата година разбрах, че проблемът е в нас, а не в работниците и това го разбрах, защото хората, които работят при мен, са работили преди това в земеделието в Белгия. От тях научих, че там фермерите са около 7-8 пъти по-производителни, отколкото е при мен. Към онзи момент ние не успявахме да създадем достатъчно добри условия за работа така, че те всъщност да бъдат по-продуктивни. Сега аз мога да им плащам между 100 и 120 лева на ден, но ако те бъдат, например, 8 пъти по-продуктивни, това би означавало, че аз ще мога да им платя повече. Чувам от други мои колеги, които все още работят за около 40-50 лева.
Почти всяка култура, която за първи път отглеждам, върви добре в началото
- до следващата година тя ми го връща - може би е късмет на начинаещия, защото след това се проявяват проблемите. Миналата година, например, имахме огромен проблем с листните въшки - не съм виждал такова нашествие, откакто се занимавам със земеделие. Бяха на рояци, но това не беше само при мен - така беше в цяла България."
Сериозен проблем, според младия стопанин, е липсата на селекция на семена, подходящи за нашите географски ширини: „Защото семената се продават, но те трябва да бъдат различно селектирани за по-влажен и по-хладен климат, за по-къс или по-дълъг ден. Това в годините ми е било голям проблем, тъй като взимаме семена, но се оказва, че те изобщо не стават за този период или изобщо не стават за нашите климатични условия. Сега изборът е ограничен - в Гърция и Румъния има много по-голям избор на дадена компания, отколкото тук в България. Отказват да внесат това, което се предлага при нашите съседи. Също така, тук идват семена, които са или с по-ниска кълняемост, или са от стар лот, или са по-малка фракция, а отгоре на това и са по-скъпи, отколкото при нашите съседи.
В същото време, цените на земеделската продукция не са се променяли
за времето, през което аз работя. Имах няколко артикула, които след COVID-19 се покачиха с 10% и от тогава, конкретно мога да дам пример за чери доматите - всяка година цената върви надолу. И ако картофите преди 30 години са били 30 стотинки, тази година са пак 30 стотинки, и когато погледнем инфлацията през последните 30 години, чисто икономически математиката не излиза.
Всяка година слагам поне 8-10 вида домати и преценявам, освен по вкусови качества, да могат да стават и за нашия пазар, тъй като повечето чери домати са на открито, на конструкция засенчени, но все пак не са в оранжерия.
Нямам никакви проекти, всичко е самофинансирано
Изискванията по интервенциите от Стратегическия план за земеделието са написани абсурдно. Няма индикативен график, по който човек да може да се подготви. Просто някой решава да отвори прием по някоя мярка и го прави, но ако човек иска да направи СМР, то не става за 1-2-3 месеца, тъй като институциите не работят. Трябва да си подготвен година преди това и да чакаш, но когато си зает в една толкова интензивна дейност като земеделието, не остава време да кандидатстваш.
Според мен, дори без субсидии, нещата биха изглеждали по корено различен начин, доста по-добре. Всяка дотация пречи, защото поражда нелоялна конкуренция, а ако икономиката се остави сама да върви, нещата биха били по-различни. Според мен основният проблем в земеделието е бавното издаване на разрешителни за добив на вода, прокарване на ток. Това е необходимост, която за нас се превръща в лукс. Проблемът е в това, че няма план-стратегия, не само в зеленчукопроизводството, а във всяко едно направление на селското стопанство. Тези програми трябва да достигнат до един сектор, който да бъде така дотиран, че да има смисъл. Не просто човекът да се изхранва, защото не му се работи, и да взима една субсидия, а да става конкурентоспособен.
Оставяме настрана това, че няма индексация спрямо инфлацията
и при всеки следващ програмен период субсидията става по-малко и по-малко.
Тук в България ни липсва ноу-хау в земеделието. Цялата система за отвеждане, от поливането до пръскането - тъй като всичко се променя, не само климатът - всичко трябва да работи в синхрон. Ако човек няма цялото ноу-хау, практика и традиция, както в моя случай, работи на принципа „проба-грешка", но този урок ми струва цяла година."
Следващата стъпка за фермата,
по думите на Христо Филипов, е свързана с необходимостта: „да се направи склад, да се купят пакетажни машини, тъй като пазарът го изисква. Трябва да се вземат и машини за полето, които да улеснят прибирането на реколтата, тъй като всичко се прави на ръка и срещаме много трудности."
Коментари