Деляна КЪРКЕЛАНОВА

Европейската комисия подготвя спешен план за стабилизиране на млечния сектор, след като редица държави членки, сред тях Италия, Румъния и Словакия, алармираха за сериозен натиск върху фермерите заради нестабилни пазари, свръхпредлагане и рязко поевтиняване на суровото мляко в части от Европейския съюз. Темата беше поставена на последните заседания в Брюксел, където няколко правителства настояха за активиране на кризисни инструменти по линия на Общата селскостопанска политика.

Среднопретеглената изкупна цена за юли 2025 г. е била 52,84 евро за 100 кг без ДДС, или около 1,03 лв. за килограм – с 14,1% над нивото от година по-рано. В България средната цена за същия период е била 0,93 лв. за килограм, което е с около 10% под средното за ЕС. Ситуацията на европейския пазар обаче остава силно разнородна.

Най-ниска цена през юли 2025 г. е отчетена в Румъния - 40,94 евро за 100 кг, докато най-висока е в Кипър - 64,80 евро за 100 кг. В почти всички държави членки изкупните цени се повишават спрямо предходната година, като ръстът варира от 2-3% до над 30%, с изключение на Румъния, където цената остава малко под миналогодишната.

Кризата в европейския млечен сектор се задълбочава от комбинация от фактори - високи производствени разходи, неравномерно търсене и натрупване на излишъци, които притискат цените надолу. В някои държави членки изкупните цени вече паднаха до или под себестойността, което поставя стопанствата в изключително уязвима позиция и повишава риска от масови фалити. Централен елемент от предложенията е активирането на член 219 от Общата организация на пазара, който предвижда доброволно намаляване на производството с компенсация от европейския резерв за кризи. Държавите членки, които подкрепят предложението, подчертават, че това е доказан инструмент за ограничаване на цените и възстановяване на пазарния баланс.

В същото време реакциите на производителите ескалират. Федералната асоциация на производителите на мляко в Германия обяви мобилизация в Мюнхен заради бързия спад на цените и необходимостта от незабавни мерки. На масата за обсъждане бяха и засилването на частното съхранение на млечни продукти, целенасочена подкрепа за ликвидност и извънредни промоции за увеличаване на потреблението. На този фон България засега остава относително стабилна. По данни на Министерството на земеделието и храните през 2024 г. в страната се наблюдава леко увеличение на цените по цялата верига на предлагане на мляко и млечни продукти. Средно за годината изкупната цена на кравето мляко е нараснала с 1,8% спрямо 2023 г. и е достигнала 0,88 лв. за килограм без ДДС, въпреки че през първите месеци на годината стойностите са били чувствително по-ниски от пиковете, отчетени година по-рано. През втората половина на 2024 г. обаче се оформя ясен възходящ тренд и в края на годината цените вече са с около 10-11% над нивата от същия период на 2023 г. Тази тенденция се запазва и през 2025 г. През първите три месеца изкупните цени се задържат около нивата от края на 2024 г., през април и май има лека корекция надолу, а от юни отново се отчита постепенно покачване.

Средната изкупна цена за месец юли е с 1,3 на сто по-висока спрямо предходния месец и с 9,9% спрямо година по-рано. (Виж инфографиката.) По отношение на производството през 2024 г. общият добив в страната е 770 520 хил. литра - с 2,7% по-малко на годишна база. Намаление се отчита при всички видове, по-съществено при биволското с 5,6% и овчето с 4,2%. При кравето е с 2%, а при козето с 0,8 на сто. Пониженото производство се дължи на продължаващата тенденция за по-малко животни, което е частично компенсирано от по-високата средна млечност, се твърди в доклад на земеделското министерство. Към края на 2024 г. броят на млечните крави е с 6,5% под нивото отпреди една година, а този на биволиците - с 4,5%.

Производители отдавна алармират, че има проблем с млечния сектор у нас. „За 5 години производството на млякото е паднало с 25%. Твърди се, че е намаляло производството на български продукти – кисело мляко, сирене, кашкавал, а вносът на млечни продукти се е увеличил с 43%. Това е унищожително за една държава", коментира наскоро Димитър Зоров.

По думите му това показва, че ние „нямаме никаква мисъл като държава". „КЗК не може да направи нищо без законова регулация. Да, тя може да констатира по закон някакви правомощия. Но няма никаква мярка за регулация на надценки, а тези на крайния търговец на дребно са огромни", допълни той.

Но все пак, когато говорим за цените у нас, няма как да не отбележим, че движението им следва общите тенденции в ЕС, като традиционно остават  малко под средното за съюза. Въпреки относително спокойната ситуация на българския пазар рискът от пренасяне на европейската нестабилност остава, заради което в Брюксел се обсъжда пакет от извънредни мерки. Европейската фермерска организация Copa-Cogeca вече предупреди, че без навременна намеса много стопанства в ЕС са изправени пред сериозни затруднения. От организацията настояват Европейската комисия да действа бързо и да използва наличните пазарни инструменти, преди кризата да стане необратима. Мнението на експертите е, че всяка бъдеща европейска мярка ще има пряко значение за доходите на фермерите и устойчивостта на производството у нас.

КЗК предупреждава: Структурни деформации разклащат пазара на млякото

За последните четири години производството на млечни продукти е намаляло с 25%, докато вносът се е увеличил с над 40 на сто

Тежки структурни деформации в пазара на селскостопански стоки в България застрашават устойчивостта на цели отрасли. Това заяви от парламентарната трибуна председателят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Росен Карадимов по време на изслушване, посветено на ръста на цените и състоянието на ключови пазари.

В изказването си Карадимов очерта тревожна картина за българското земеделие и в частност за млечния сектор.

„Българското селско стопанство и производственият сектор са пред катастрофа. Секторният анализ на КЗК показа тежки структурни деформации, които не са плод на спекулация, а резултат от над 35-годишна липса на развитие, наслагване на погрешни решения, липса на визия и последователна управленска политика", подчерта той.

По думите му тенденциите в млечния сектор са особено показателни. За последните четири години производството на млечни продукти е намаляло с 25%, докато вносът се е увеличил с над 40%.

„Това практически означава заличаване на един класически български подотрасъл", предупреди председателят на КЗК.

В началото на декември регулаторът представи междинен секторен анализ на пазара на храните на продукти, който потвърждава думите му. Според изнесените данни в него в периода 2020-2024 г. националното производство на основни млечни продукти следва ясно изразена низходяща тенденция. Производството на пакетирано прясно мляко за пиене намалява почти през целия период. След краткотраен ръст през 2021 г., през 2022 г. е отчетен съществен спад, който се запазва и през 2023 г. Макар през 2024 г. да има леко възстановяване, нивата от 2020 г. остават недостижими. Сходна е динамиката и при бялото саламурено краве сирене. Производството му бележи трайно понижение с кратък ръст през 2023 г., последван от нов спад през 2024 г. При кашкавала от краве мляко тенденцията е още по-изразена - постепенно намаление до 2022 г., краткотрайно покачване през 2023 г. и отново спад през 2024 г. Най-тревожни обаче са данните за суровото прясно краве мляко, основната суровина за целия сектор. За четири години производството му в страната се свива с близо една четвърт - от 856 081 хил. литра през 2020 г. до 687 584 хил. литра през 2024 г. Този спад изпреварва намалението при крайните млечни продукти, което показва, че преработвателите все по-често компенсират недостига чрез внос. Макар това временно да стабилизира пазара, зависимостта от външни доставчици създава нови рискoве - както за цените, така и за конкурентоспособността на българските фермери.

КЗК отчита, че цената на суровото мляко остава ключов фактор за стойността по цялата верига - от фермата до щанда. През 2024 г. средната изкупна цена на краве мляко се увеличава с 1,8% спрямо 2023 г., а през първите месеци на 2025 г. изкупните цени се задържат, след което след кратък спад отново леко се повишават - до 0,93 лв./л без ДДС през юни 2025 г. Въпреки това изкупните цени в България продължават да са по-ниски от средните за Европейския съюз. Паралелно със спада в производството, вносът на мляко и млечни продукти продължава да расте. За пет години увеличението надхвърля 40%, като значителна част от ръста е концентрирана в последните три години. В същото време секторът остава силно концентриран. Двата най-големи участника имат доминиращо влияние върху преработката и реализацията на продукцията. Според КЗК подобна структура ограничава възможностите за по-малките производители и създава рискове за ефективната конкуренция. Допълнително затруднение представляват значителните надценки по веригата, които създават разлика между доставната цена от производителя и крайната цена за потребителя. Анализът на комисията показва, че при млякото надценките варират от 2 до 59% от редовната доставна цена, а при отчитане на отстъпките на производителя достигат до 77%. При сиренето разликите са още по-изразени - от 21 до 66%, а след отстъпките на доставната цена те могат да бъдат до 82%.Според Росен Карадимов изходът от ситуацията изисква не краткосрочни, а стратегически решения. Сред основните препоръки на комисията е насърчаването на кооперирането между производителите, което да им даде по-силна позиция в преговорите с търговците и да ограничи разликите в цените.

„Кооперирането е реалният механизъм за консолидиране на силна позиция на производителя в преговорите с търговците. Когато производителят има равностойна сила спрямо търговеца, пазарният баланс се възстановява", посочи той, като даде пример със силни кооперативни модели в Европа.

Друга важна мярка е промяната във формата на субсидиране - подпомагането да бъде обвързано с реално произведена продукция, а не с брой животни или обработвани площи, което би стимулирало ефективност и производителност.

Карадимов обърна внимание и върху необходимостта от скъсяване на веригите на доставки, чрез което да се намали разликата между производствената и крайна цена. Според него това може да стане с активното участие на общините чрез създаване на регионални тържища и логистични хъбове, които да свържат директно местните производители с търговската мрежа.