2° C, предимно облачно
Венцислав Георгиев от с. Рибен, Долна Митрополия няма неразпродадени оранжерийни зеленчуци
Венцислав Георгиев е първо поколение фермер. В село Рибен, община Долна Митрополия, той произвежда малки количества сезонни зеленчуци на открити полета и оранжерии. Започнал е с една малка оранжерия през 2022 година, днес той бързо разпродава цялата си продукция директно към клиентите и дори не се нуждае от фермерски пазари или прекупвачи. За „Български фермер" 27-годишният фермер разказа:
„В момента обработвам 10 декара земя, от които 2 декара оранжерийни,
другото е полско производство. На полето отглеждам картоф и след него втора култура - късно зеле. В оранжериите произвеждаме краставица и домат, като зимата вече имаме 2 реколти с листни зеленчуци, зелени салати, репички, лук, чесън, спанак и т.н. Нямаме голяма наличност, тъй като през зимата не отопляваме оранжериите.
През март ще започнем подготовка и засаждане
на оранжериите с краставици и домати. Засяваме картофа малко по-рано, за да можем после през юли месец да засадим и зеле.
Започнах да се занимавам със земеделие през 2022 година, със 100 квадрата оранжерия. Всяка година строим нови оранжерии. През декември 2025 г. изградихме последната. Залагаме на механизация, за да компенсираме липсата на работна ръка. За картофа сме се снабдили с картофосеялка. Изваждането на картофите от земята също е механизирано, на ръка само ги събираме."
Летният сезон е най-натовареното време във фермата
Младият фермер е основният двигател на работата в стопанството, но може да разчита отчасти на помощ и от семейството си. Продукцията трябва да бъде прясна, когато достига до клиентите: „Най-голяма нужда от работна ръка имаме, когато трябва да се правят доставки. Трябва всичко да се подготви в рамките на деня, да се набере, да се пакетира, да се премери, следователно да се достави до крайния клиент, както работим ние. Идват хора, подготвяме всичко, товарим колите и започва доставката, която е въпрос на голяма логистика, тъй като контактуваме с десетки хора дневно. Всичко това трябва да бъде направено така, че цялата продукция да бъде прясна, не можеш да си позволиш да го направиш по-рано. И там се правят по-големи акции.
Нямам затруднения с реализирането на продукцията ми,
даже не ми стига до никъде това, което произведа - всичко се реализира в рамките на няколко часа. Вече с времето хората са свикнали с мен и ми звънят всекидневно. Работим с няколко магазинчета."
Както навсякъде, проблемът с липсата на работна ръка е огромен и тук
„Много трудно намираме работници, всеки сезон идват различни хора. Активният сезон при нас трае няколко месеца, половината от него преминава в обучения. Работя предимно с млади хора, които имат опит в домашни градини, но не и в подобни структури. В един момент, ако този човек не е добре обучен, може повече да попречи, отколкото да помогне.
През годините, в които се занимаваме с тази дейност, сме
успели да спечелим доверието на нашите клиенти
Доверието е всичко. Беше ни трудно в началото - когато си нов, когато няма доверие към самия фермер, няма как да станат нещата. Всичко трябва да е на ниво. Една грешна стъпка и губиш клиента.
През лятото буквално съм на крак по 15-16 часа на ден. Обръщам внимание на абсолютно всичко - като се започне от поливки, колтучене, беритба, подготовка за разнос. Няма друг човек, който разнася, аз съм връзката с крайния потребител, аз събирам поръчките чрез страница на ферма „Ранчото" в социалната мрежа. Важно е, логистиката да е на много високо ниво. Една грешна стъпка и губиш клиента, и това не е окей."
Венцислав Георгиев е завършил
специалност „Растителна защита и агрохимия"
в лозаро-винарско училище. Няма практика в тази специалност, но е работил най-различни неща, включително и в чужбина: „В един момент си останах да живея на село. Реших да си направя малка оранжерия в двора. Направихме я с помощ и насоки от родители, баби и дядовци. Лутах се в началото, не знаех кое как става. Първо изкарахме домати. Приятели и близки започнаха да си поръчват. Оттам вече се запалих и започнах малко по-сериозно да се развивам в тази сфера. Тогава, в началото,
работех като крупие в игрална зала и
се занимавах с оранжерията в свободното си време
Работата в чужбина по-скоро ме насърчи да си остана тук, защото там не всичко е „цветя и рози", със сигурност. Възможността в сравнение с България са по-добри, но нищо друго не е същото. Това ме насърчи да се прибера тук.
Направих си тази оранжерия и, леко-полеко, на следващата година вече се бях преместил на полето, бях построил четири оранжерии, които са 1 декар и 5-6 декара ниви. Всяка година се разраствах, било то с техника или с оранжерии. Мои приятели зърнопроизводители са ми помагали много в началото. Идвали са с техника да ми вършат услуги. Помощ съм имал от доста места. Приятели животновъди също ни предоставят оборска тор.
Държа на биологичното производство, защото съм силно против употребата на вредни химически препарати за растителна защита и торове. Работя с насекоми, които унищожават вредителите в нашата ферма. Със сигурност, трихограмата не е от най-евтините методи за борба с вредителите, но пък си сигурен, че продукцията ще бъде чиста в крайна сметка.
Зимата в село Рибен е доста студено, сега 2-3 дни имахме минус 14-15оС. Лятото пък е топло и имаме месеци без капка дъжд. Климатичните условия не са от най-благоприятните, но нещата се получават.
Преди студовете пръскахме с поливка от микроорганизми и аминокиселини
Завиваме всичко с агрил. Миналата зима имаше период 4 или 5 дни с нощни температури от -17-19оС, през деня беше -7-8оС. С този начин на работа всичко оцеля. Виждам, че колеги палят печки, топлят, но според мен това е един разход, който е безсмислен.
Миналият сезон насадихме доматите по-рано, в началото на март
След няколко дни температурата падна до -4-5оС. Без да палим печка в оранжерията, по същата технология, доматите оцеляха на 100%. Нямаше нито едно растение, което да е атакувано от студа.
При нас го няма конвенционалното земеделие. Може би и с това се отличават и нашите продукти. Винаги можеш да познаеш вкуса на един зеленчук, който е биологично производство, той е различен от този в конвенционалното. Вече всеки производител сам си преценява как да работи.
Всички приходи, които успея да изкарам, връщам обратно в бизнеса,
защото моите намерения са, да се развивам, а не да стоя на едно място. Надявам се в бъдеще, да увеличим площите и културите. Но има периоди, в които няма никаква работна ръка и всичко спира. Нашата работа може да е сезонна, но аз когато намеря работник, трябва да го задържа целогодишно, защото няма кой на дойде на работа за 4 месеца и после да стои вкъщи още 8 месеца, и след това да дойде пак за новия сезон.
В началото, може би тогава съм бил ентусиаст, не съм обръщал внимание на проблемите си, но сега, като седна и върна лентата назад, някой ако ми предложи да го започна отново, да премина през този път без техника и познание, никога няма да го направя. Имали сме поражения от бури, от градушки, много проблеми сме имали, но когато каузата е ясна, няма никакво значение какво се случва и просто продължаваш.
Миналата година спечелих проект по мярката
за финансиране на младите фермери
Покрих всички изисквания. Чаках отговор 13-14 месеца. Срокът за изпълнение беше от 3 до 5 години, но аз изпълних всичко за 2 седмици, защото съм се подготвял за това. Но дори наименованието на програмата - „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство" противоречи с изискванията по нея, защото реално трябва да си инвестирал вече десетки хиляди лева, да си взел кредити и изградил даденото стопанство, за да можеш да кандидатстваш. Също така трябва да си купиш техниката, и после да чакаш отговор дали си одобрен за субсидия. Ето това е странно. Иначе със сигурност си е помощ.
Проблемът е в това, че много хора злоупотребяват с тези проекти и всякакви европрограми. Това оказва негативно влияние върху хората като мен, които наистина искат да се развиват в тази сфера.
Проблемите са много.
Субсидирането е направено по неправилен начин
Няма значение дали си със 100 хиляди декара или с 2 декара, субсидиите за декар са горе-долу еднакви, а разликата при разходите е в пъти по-голяма. Толкова години назад във времето не се е променяло нищо.
Миналата година пропаднаха реколтите на хората с овошки, половината от тях още не могат да се вземат обезщетенията. Тези хора как си плащат разходите цяла година, как ще живеят? Всичко се случва много бавно."
Коментари