Поливат се по-малко от 1% от полетата с емблематичната култура за България

 

"2025-а беше най-тежката в розопроизводството за повече от 30 години, откакто се занимаваме с този сектор. Не е имало толкова лоша година. Добивът на маслодайна роза спадна с около 50% спрямо предходната година. Климатичните промени оказват изключително сериозно влияние - топла и нетипична зима, последвана от студена пролет, масови измръзвания между 50 и 60%, а на места и 100%."

Това разказа Петър Симеонов, собственик на фирмата „Кримас 77", по време на „Зелената седмица" в Берлин. Симеонов е и председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България. По думите му ниският добив е довел и до по-ниско качество на розовия цвят, а оттам – и до по-лошо качество на розовото масло, розовата вода и крайните продукти.

„На този етап не виждаме реално решение, освен възможността да се увеличат добивите чрез напояване. Проблемът е, че над 50-60% от розопроизводителите са в планински и полупланински райони. Там сондажите са над 100 метра дълбоки и представляват огромна инвестиция", казва той. Процедурата по регистриране на сондажи обаче отнемала минимум две години и включва сериозна бумащина – басейнови дирекции, общини, различни разрешителни.

Един розопроизводител със 100-150 декара нямало как да си позволи инвестиция от 25–30 хиляди лева за вода, смята Симеонов. А в същото време тази инвестиция можела да повиши добива с 30-40, дори 50% още на следващата година. „В момента под 1% от розовите полета в България имат осигурено напояване. Това е критично. Когато има измръзване, водата е жизненоважна, за да могат насажденията да се възстановят след розобера. Маслодайната роза формира леторасъла си именно след кампанията, а този леторасъл определя добива за следващата година. При засушаване няма леторасъл, а без него няма и добив", казва още Симеонов. А заради сушата огромни площи с рози били изоставени.

По данни на асоциацията около 30-40% от розовите насаждения са излезли от производство. Официално розовите градини в България са около 60 000 декара, но реално в момента се добива продукция от не повече от 30 000 декара.

„Добивът за изминалата година беше около 6 000 тона, докато през 2017-2019 г. той достигаше близо 20 000 тона. Това показва мащаба на кризата, пред която е изправен секторът", казва още шефът на асоциацията. Като друго притеснение на розопроизводителите Симеонов изтъкна вноса на розово масло в България - основно от Азербайджан и Турция, както и износа на разсад от България за трети страни.

Още за розопроизводството четете в новия брой на в. "Български фермер" от 2-8 февруари