Много любители лозари често си задават въпроса защо асмата в двора се реже по един начин, а лозите в лозето по съвсем друг? Истината е проста, целта е различна, а оттам и подходът към резитбата.

При асмовидната формировка лозите се формират с високо стъбло (обикновено 2–3 метра), което достига до метална или дървена конструкция и задължително е над главата. Там се изграждат хоризонтални рамена (кордони), върху които се развиват пръчките, листата и гроздовете, покривайки равномерно цялата конструкция като зелена пергола. Конструкцията може да бъде над тераса или арка в градината. Основната идея е лозата да се разпростре и да засенчва пространство, като едновременно с това ражда плод. В двора лозите често се засаждат през около 1,5 м, за да могат кордоните на съседните растения да се срещнат и образуват плътен зелен таван.

Съвет: Макар асмата да е лиановидно растение, не бива да я оставяме да расте безконтролно „като в джунглата". Редовната резитба и направляване по конструкцията са нужни, за да се поддържа формата и да се осигури проветривост и достъп на светлина.

Производственото лозе се отглежда в редове на телена конструкция. В професионалните лозови насаждения лозите се формират с по-ниски стъбла (често 0,5 до 1,2 м височина според избраната формировка) и се прикрепят към редове от колове и тел. Редовете са подредени успоредно, с междуредово пространство за достъп на техника и светлина. При една от най-широко прилаганите формировки Гюйо например лозата има една или две плодни пръчки, привързани хоризонтално към тела, а летораслите ѝ растат нагоре в една вертикална плоскост. Тази формировка улеснява огряването на листата, гроздовете и проветряването, което намалява нападението от болести. В сравнение с асмата, лозите в лозовия масив заемат по-малък обем всяка поотделно, но заедно образуват много редове. Не се търси сянка, а компактност и достъпност за обработка. Ниската конструкция позволява по-лесна резитба, пръскане и гроздобер.

Къса или дълга резитба – какво означава това?

0 Къса резитба (на чепове). При този вид резитба едногодишните пръчки се режат късо. Оставят се само чепове с по 2 пъпки (очи). Тези къси чепчета ще дадат нови леторасли и плод. Късата резитба ограничава броя на очите и така укротява растението. Обикновено се прилага при сортове, които имат добра родовитост на първите пъпки по пръчката. Например много винени сортове имат плод още от първите пъпки от основата на леторасъла, затова могат да се режат късо без загуба на добив. Предимството на късата резитба е, че потиска полярността на лозата и поддържа формата по-компактна. В практиката това означава по-лесно оформяне и по-равномерен растеж на летораслите.

0 Дълга и смесена резитба (на плодни пръчки). При някои сортове първите няколко пъпки не са толкова добре родовите (не раждат добре). Например повечето десертни сортове като Болгар, Италия, Велика, Дунав затова при отглеждането им се прилага дълга резитба. Оставят се по-дълги плодни пръчки с 6-14 пъпки по тях. Често се комбинира с чеп - т. нар. смесено резитбено звено по системата Гюйо. Един чеп с 2 очи и една плодна пръчка с повече очи. Дългата пръчка се извива и привързва към телената конструкция, като от нея израстват множество леторасли с гроздове. След плододаването тази дълга пръчка се премахва, а за следващата година се оставя нова. Предимството на дългата резитба е, че се използват по-отдалечените пъпки от основата на леторасъла, които при някои сортове са по-родовити. Така се осигурява добър добив и при по-слабо родовити от основните очи лози.

Как се реже асмата?

След като веднъж се изгради скелетът (стъбло, рамена и кордони), поддържането на асмата е сравнително лесно. По кордоните през 15–20 см се оставят къси чепове с по 2 очи, които всяка година дават нови леторасли и грозде. Само при нужда, например при по-слабо родовит сорт може да се остави една по-дълга плодна пръчка. Основното правило е просто. По-малко, но добре разпределени пръчки, за да не се сгъстява и засенчва асмата.

Как се режат лозите в масивите?

В лозовите масиви най-често се прилага смесена резитба. При нея се оставя един чеп и една плодна пръчка. Чепът служи като резерв за следващата година, а плодната пръчка носи основната реколта през настоящия сезон. По този начин лозарят държи лозата под контрол и всяка година подмладява плододаващата дървесина.

Тук идва и един изненадващ факт за начинаещите лозари: при зимната резитба в лозето обикновено се премахват 80–90% от пръчките, израснали през предходната година. На пръв поглед това изглежда крайно и дори „жестоко", но всъщност е напълно правилно и необходимо.

Лозата има естествен стремеж да расте буйно и да образува много леторасли. Ако ги оставим всички, тя се претоварва и силата ѝ се разпилява между твърде много гроздове. Резултатът е познат на всеки, който е щадил лозите си прекалено: много чепки, но дребни зърна, по-ниска захарност, неравномерно узряване и по-голяма чувствителност към болести.

Правилната резитба действа като регулатор. Тя насочва хранителните вещества и влагата към ограничен брой гроздове, които лозата може да изхрани пълноценно. Така всяка чепка получава повече слънце, повече храна и повече време за равномерно узряване.

Затова опитните лозари следват едно просто, но златно правило: По-малко гроздове, но по-едри, по-сладки и добре узрели.

Именно в това се крие тайната на хубавото грозде, не в количеството, а в баланса.

Кога е най-добре да се реже?

Както асмата в двора, така и лозите в лозето се режат през периода на покой, след листопада и преди разпукване на пъпките напролет. Това обикновено е времето от късна есен до ранна пролет, когато лозата „спи" и понася най-добре резитбата.

Дворните асми често се режат по-рано, още през ноември или декември. Причината е практична: лозата вече е в покой, листата са окапали и структурата ѝ се вижда ясно. Освен това асмите в двора обикновено са по-защитени, до къщи, огради или стени, което намалява риска от силни измръзвания.

Добра практика при ранна резитба е да се остави малък резерв от пъпки. Ако през зимата има силни студове и част от пъпките пострадат, този резерв гарантира, че асмата ще се развие нормално. Излишните пъпки лесно могат да се премахнат по-късно, при прецизиране на натоварването.

В промишлените масиви, резитбата обикновено започва в края на зимата или началото на пролетта, когато опасността от тежки студове вече е отминала. В повечето райони това е периодът от края на февруари до началото на март, в зависимост от климата.

По-късната резитба в лозето има своите предимства. Лозарят вече може да прецени кои пръчки са здрави и кои пъпки са презимували успешно. Така се намалява рискът от измръзване на оставените плодни звена и се осигурява по-равномерно развитие на лозите през пролетта.

Важно правило! Независимо дали режете асма или промишлено лозе, резитбата трябва да приключи преди започване на сокодвижението и набъбването на пъпките. Ако се закъснее, лозата започва да „плаче" и от отрезите изтича сок, което я изтощава и затруднява зарастването на раните.