За все повече любители лозари воденето на градинарството в унисон с природата се превръща в основен приоритет. Това означава ограничаване на употребата на агрохимикали, рециклиране на органичните отпадъци и използване на природосъобразни материали. Още при подготовката на новия сезон могат да се приложат редица екологични практики, които щадят почвата, растенията и околната среда, без да се прави компромис с добива и качеството на гроздето.

Една от най-ефективните практики е

компостирането на растителните отпадъци

Вместо да изхвърляте или изгаряте лозови пръчки, листа и други зелени остатъци, можете да изградите компостер в двора си. Здравите лозови пръчки могат да се надробят и да се смесят с окосена трева, кухненски растителни отпадъци и шума. Така до следващата година ще получите богата на хумус компостна смес, която да върнете обратно в лозето като естествен тор. По този начин се затваря цикълът на хранителните вещества и се намалява нуждата от изкуствени торове. Важно е обаче силно заразените растителни части да се унищожават отделно, за да не се пренесе инфекцията в компоста.

Друг важен аспект е използването на биоразградими връзки и съдове. За привързване на летораслите е добре да се предпочитат текстилни ленти, конопени въженца или хартиени връзки с тел, които издържат през сезона и след това се разграждат или лесно се събират за компостиране. Пластмасовите сезалчета и синтетичните материали често се разпадат на дребни частици и замърсяват почвата години наред. При отглеждане на разсад или млади лозички е за предпочитане използването на торфени, биоразградими саксийки или многократно използваеми контейнери вместо еднократни пластмасови.

Органичното и зеленото торене също имат ключова роля

в екологичното лозарство. Вместо минерални торове може да се използват компост, оборски тор или зелено торене чрез засяване на покривни култури като фий, детелина или синап между редовете. След заораването им те обогатяват почвата с органична материя и азот по естествен път. Растителните остатъци от зеленчуци, отглеждани около лозите, също могат да се върнат в почвата. Така се поддържа почвеното плодородие без употреба на синтетични торове.

Ограничената и разумна употреба на пестициди е друг важен принцип. Превантивните третирания с медни препарати и сяра са допустими в биологичното производство и при умерена употреба са сравнително щадящи за околната среда. В любителските лозя обаче рядко е необходимо прилагането на сложни и чести пръскания. По-добре е да се наблюдава лозето и да се реагира само при поява на проблем. При слабо нападение могат да се използват и домашни разтвори, като сода бикарбонат срещу оидиум или извлеци от чесън и люти чушки срещу листни въшки. Насърчаването на полезните насекоми – калинки, паяци и опрашители, също помага за естествения контрол на вредителите.

Водоспестяващите техники стават все

по-важни предвид горещите и сухи лета

в България. Капковото напояване е най-ефективният начин за осигуряване на влага, тъй като водата се подава бавно и директно в зоната на корените, без излишни загуби. Така се пести вода и се намалява рискът от гъбни болести, тъй като листата и гроздовете остават сухи. Дори при липса на изградена система, ръчното поливане, насочено към всяка главина и извършвано привечер, е по-добро решение от разпръскването на вода върху цялата площ. Поливането може да се комбинира и с органично течно торене, при което хранителните вещества достигат директно до корените.

Лозето е част от по-голяма екосистема и не бива почвата да остава гола и изложена на вятър и ерозия. Мулчирането или поддържането на ниска тревна растителност между редовете, която периодично се коси и оставя на място, спомага за задържане на влагата и привличане на полезни организми. Връщането на органична материя подхранва почвените микроорганизми и червеите, които правят почвата по-жива и рохкава. По-малко химия в лозето означава по-здрава среда, повече пчели и птици и по-устойчиво градинарство в дългосрочен план.

Съобразяване с климатичните условия в България

Климатът на България предоставя като цяло много добри условия за лозарство, но същевременно има редица специфични особености, които определят сроковете и методите за подготовка на лозята за новия сезон. Различията в температурния режим, валежите и риска от екстремни климатични явления налагат адаптирани практики според региона.

Един от основните рискове е свързан със зимните студове и възможността от измръзване на лозите. В много лозарски райони температурите през зимата могат да паднат под –15°C, което е критично за по-неустойчивите сортове. Поради това в по-студените части на страната, като Североизточна България и Дунавската равнина, широко се прилага загрибването на лозите. След резитбата през есента стъблата се покриват с почва, оформена като конус около главината, за да се защитят очите от мразовете. През март, след преминаване на опасността от силни студове, лозите трябва внимателно да се отгрибят, като пръстта се премахва в по-топъл ден и с внимание, за да не се повредят пъпките. В по-топлите райони на Южна България, долината на Струма и Черноморието тази практика обикновено не е необходима или се прилага в минимална степен поради по-меките зими.

През пролетта климатът крие

друг сериозен риск – късните слани

Понякога дори в края на април или началото на май нощните температури могат да паднат около или под нулата, когато лозите вече са развили млади и крехки леторасли. При малки дворни насаждения могат да се предприемат предпазни мерки, като обилно поливане на почвата привечер при прогноза за слана, което спомага за отдаване на топлина през нощта. По-малките асми могат временно да се покрият с агривело или друг подходящ материал. Ако все пак сланата повреди върховете на летораслите, лозата обикновено възстановява растежа си чрез вторични пъпки, като впоследствие може да се наложи лека коригираща резитба и допълнително подхранване.

Летният период в България, особено през месеците юли и август, често се характеризира с високи температури и продължителни засушавания. Това може да доведе до воден стрес, особено при лози с по-слабо развита коренова система или при почви с нисък влагозапас. Затова подготовката за сезона трябва да включва осигуряване на възможности за поливане, като капковото напояване е най-ефективното решение. При липса на такава система

мулчирането на почвата около главината със слой

от слама или окосена трева с дебелина 5–10 см

спомага за задържане на влагата. При екстремни горещини не се препоръчва оросяване на листата през деня, тъй като това може да доведе до пригори. Поливките трябва да се извършват само в почвата, рано сутрин или привечер.

Градушките и летните бури също са характерни за климата у нас и могат да нанесат сериозни щети на лозята. Макар че не могат да бъдат предотвратени, е важно да има готовност за бърза реакция след подобни събития. Добра практика е да се разполага с фунгициди, например бордолезов разтвор, за третиране на раните по лозите непосредствено след преминаване на бурята, с цел ограничаване на инфекциите. Освен това конструкциите и привързването трябва да бъдат стабилни, тъй като силният вятър може да повали слаби опори и да пречупи цели лози.

Съществено значение имат регионалните климатични особености. България се характеризира с голямо разнообразие от мезоклимати, което изисква индивидуален подход. В по-влажните и прохладни подбалкански котловини

рискът от мана е по-висок и налага

по-стриктна фитосанитарна защита

В сухите южни склонове оидиумът често е по-голям проблем, поради което профилактичните третирания със сяра са особено важни. В близост до реки и язовири могат да се появят допълнителни неприятели като птици и оси, което изисква използване на защитни мрежи или капани. Познаването на локалния климат и адаптирането на агротехническите практики към него са ключът към успешно и устойчиво лозарство.