За първите е характерно оголване на клончетата, което при вторите не се случва

Особеност при костилковите видове е да цъфтят обилно и да плододават докато годишният прираст от клоните не е по-малък от 40 см. При тях във филизите в пазвите на листата се формират групови пъпки. Една от тях е вегетативна, а другите две генеративни - цветни. Вегетативната дава филиз, а генеративната плодове. Но щом дължината на филизите стане по-малко от 25-30 см, в пазвите на листата се образуват единични пъпки. И всички те като правило са само цветни. Растежната пъпка е една – върховата.

На мястото на цветните пъпки при костилковите, на което са били след цъфтеж или плододаване, остават само белези. Клоните се оголват. Това е много ясно изразено при вишната, при която клоните израстват дълги, като пръти, без разклонения и само на последния филиз има няколко пъпки.

Това е една от основните причини защо костилковите се нуждаят значително повече от резитба, отколкото семковите.

При семковите видове пъпките са смесени. Те дават и плодове, и листа, и филизи. Тук оголване може да се получи само на многогодишни клони и то само в местата на засенчване. Докато при костилковите, при отслабване на растежа, оголване се наблюдава веднага след плододаването. При тези, които плододават главно на букетни и предивременни клончета, оголването им е бавно. Тези образувания са с възраст 3-5 години. А ако не израстват нови букетни клончета, което е възможно само при силен растеж на филизите, веднага започва оголване. Но това не означава, че колкото е по-силен растежът, толкова е по-добре.

При много голям прираст короната е силно разтворена. Растежът и плододаването се изнасят по периферията ѝ. Започва провисване (накланяне) на клоните. Развиват се лакомници. Така, че резитбата е много важна и за силните, и за слабите дървета.

Принципът е, че отначало се премахват всички сухи, болни и счупени клони. След това се подрязват краищата на клонките със слаб растеж, като се реже над разклонение. Ако няма такова, то може и над странично клонче. Дългите и много дългите едногодишни клонки се скъсяват. Не се реже само връхчето. Много дългите се намаляват на 1/3-2/3, дългите на – 1/3-1/2.

Целта на силното скъсяване е, че ако броят на филизите през следващата година е по-малък, то растежът им ще бъде по-силен. Късите, по-малки от 30 см, не се намаляват. Те имат само една пъпка – връхната. Ако се премахне, клонката ще изсъхне до първата вегетативна пъпка, а ако се окаже, че такава няма, ще изсъхне до основата си.

Задължително трябва да се премахват стъблените и кореновите израстъци. Те не трябва да се режат с пънче, защото ще се развият повече пъпки. А освен това и спящите пъпки ще започнат да се развиват и да прорастват. При силно сгъстената корона, клоните се прореждат. Махат се старите и прекалено дългите.