3° C, ясно небе
От години европейската политика буквално работи против интересите на фермерите, които вече не са склонни да приемат „безумните" решения на чиновниците
Ваня ВЕЛИНСКА
Поредна трудна година се очертава за родните земеделци. А и не само. Това ясно се видя на протестите на европейските фермери през декември в Брюксел.
Земеделието се нуждае от рестарт. Това бе мотото и на миналогодишния семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Положението е меко казано критично, ако се продължи по този начин. Десетки малки и средни стопанства са застрашени от фалити, някои вече са и факт.
От години европейската политика в областта на земеделието (а и не само), резонно българската, буквално работи против интересите на фермерите, в частност и на потребителите, защото всички ние се храним с това, което те произвеждат. Много от решенията бяха почти безумни, сред тях
нереалистичната към сегашните условия
зелена политика, въглеродните изисквания,
които тепърва ще са препъникамък, и т.н., и т.н. Да не говорим и за продължаващите бюрократични спънки, които вместо да стават по-лесни, напротив, усложняват се.
Българското земеделие и сектор Зърнопроизводство изпраща една от най-предизвикателните си години в историята ни, казва Илия Проданов, председател на НАЗ. 2025 се превърна в година на икономически, климатични и геополитически изпитания. Година, която започна със спад на изкупните цени на продукцията, както и със сериозно завишаване на разходите. Година на суша и екстремен климат, които доведоха до сериозни загуби и оставиха не малко стопанства под прага на рентабилност. Конкуренцията от трети страни и екстремния натиск върху доходите на земеделците поставиха сектора в несравнимо тежка ситуация.
Фермерите в България работят в голяма несигурност. И това, за съжаление, не е временно явление, а новата реалност. Ето защо искането за реформи, което е съвсем справедливо, не е пожелателно, а жизненоважно за оцеляването на сектора.
Много са направленията, в които земеделците се нуждая от реални промени, за да се улесни работата им. Изключително
важно е да се решат проблемите с поземлените отношения,
които рефлектират на цялостното развитие на всяко едно стопанство. Друг важен акцент е напояването, като земеделците настояват за модернизация и промяна в законодателството, така че достъпът до вода да не е привилегия, а право.
Видно е, че много от проблемите в земеделието трябват да започнат със законодателни решения. Които, за съжаление, буксуват от години, макар че уж всички във властта обещават как това можело да стане много бързо. Но, засега, реалността е, че това наистина са само празни обещания. Това, в което е съсредоточена работата в МЗХ е да превежда част от плащанията, тъй като и там често има закъснения.
Ние не сме опозиция на аграрното министерство, но не може да работим без устойчиви реформи, без сигурност, стабилност и без предвидима политика, допълва Илия Проданов. Ние сме отговорни към сектора, който храни страната и очакваме същото от държавата. Очертава се 2026 г. да бъде година на промяна, на реформи в поземлените отношения, в напояването. Проблемите обаче не са само на държавно ниво.
Трябва да се борим за стабилност в новата ОСП
Заявихме нашите позиции, както и на останалите ни колеги от Европа, на протеста в Брюксел. Обявихме се против лицемерието на Европейската комисия по отношение на Общата селскостопанска политика. Брюксел заявява на думи, че селското стопанство и продоволствената сигурност са приоритет, обещава облекчение, но реално подкрепата в бъдеще е несигурна, виждаме от новите предложения на ЕК за ОСП след 20027 г. и обединяването на програмите в единен фонд, за който земеделци, а и други сектори трябва да се конкурират. Това е изключително неприемливо за европейските производители. Искаме стабилност. Искаме да оцелеем. Искаме бъдеще за нашите деца. Без фермери няма Европа.
На фона на глобалните проблеми за цялата европейска земеделска общност, то родните не изглеждат никак по-маловажни и, разбира се, кореспондират с тях.
Изминалата година бе една от най-трудните за земеделците, казва Петър Пешев, председател на Врачанския съюз на зърнопроизводителите. Това важи с особена сила за
Северозападния регион, за който се отчита, че е
най-засегнатият от сушата в цяла Европа
Като общо през сезона имахме много малко количества дъжд, съответно почти никакво влагозапасяване за зимния период. Колегите отчетоха и много пропаднали площи. И ако при есенниците положение беше „поносимо", то при пролетните култури беше много тежко. На места средните добиви при слънчогледа бяха около 80-100 кг/дка, а при царевицата – 100 кг/дка, но имаше и полета, от които нищо не се ожъна. Та тези катастрофални добиви в комбинация с ниските изкупни цени и високите производствени разходи предопределиха една много тежка 2025 г.
Според земеделеца изключително тревожна е ситуацията с компенсацията за пропадналите площи. По наредба компенсации се дават само за 100% пропаднали площи, а за останалите се чака да се „погрижи" кризистният резерв на Европа.
В района имаме над 50 000 декара пропаднали площи, като само 17 000 от тях са на 100%, допълва Петър Пешев. Останалите са с различен процент на пропадане – 70-80-90, но от тях реално не се прибира почти никаква продукция. Тежката ситуация в сектора създава изключително голяма напрежение сред земеделците.
За пета поредна година отчитаме загуби, които се натрупват
А решения не се предлагат, няма такива.
По този начин обаче не може да се работи още дълго, категоричен е производителят. При сегашните цени на продукцията фермерите са на загуба.
Технологичната карта на МЗХ при царевицата дава около 300 лв. разходи на декар. Дори и да се намалят разходите, то при изпълнение на добрите практики при отглеждане на културата, то това няма как да стане под 200-240 лв. При изкупни цени 35-40 ст. трябва да се достигнат добиви 600-700 кг/дка, за да е производството на нула. При добиви 100-200 кг, дори 300 кг – загубата е факт.
Всички разходи при отглеждането на зърното, най-вече торове, горива, работна заплата и т.н., се вдигат през последните няколко години, казва Людмил Работов, председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив. В същото време приходите от земеделската продукция, при тези цени и неблагоприятни условия, особено сушата, въобще не кореспондират, с разходите, които се правят. С тази ножица, която се получава между разходи и приходи, то
няма как едно стопанство да бъде рентабилно и устойчиво
И ще дам само един пример, който много добре илюстрира ситуацията. Преди 10 г. един хляб струваше 40 ст. (към момента ще се придържаме към лева за по-голяма яснота), а пшеницата се търгуваше за 35 ст. Сега насъщният е около 2 лв., а зърното е около 31 ст. Няма нужда от коментар. Ясно е обаче, че нишката между цената на суровината и цената на крайния продукт някъде се къса. При сегашните условия, когато има недостатъчни валежи и ниски изкупни цени, то стопанството да излезе на печалба е почти невъзможно. Ние не може дори да покрием себестойността, а какво остава да сме на плюс.
Новите цени на торовете са шок за сектора, коментира Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Слушайки и четейки какво се говори за новата европейска политика и изисквания, и особено въглеродните данъци, които някой трябва да плати, а това са земеделците, положението става критично. Аз лично смятам, че сектор Зърнопроизводство в Европа е в безизходица, т.е. няма как цената на най-използвания тор - амониев нитрат да се вдигне със 100 лв., а той е и достатъчно висок в момента. Ще направя веднага сравнение: през 2022 г. цената беше 330 лв., а в момента се търгува на 700 лв., като през януари се очаква да се вдигне на 800 лв. заради въглеродния данък. В този смисъл не виждам как ще се случват нещата, и това е в цяла Европа. И затова са и протестите, защото
тежестта за земеделските производители наистина е огромна
От друга страна ЕК не разписва мерки, с които може да бъде подпомогнат секторът. За голямо съжаление, Европа живее с илюзията, че е бутиков производители, т.е. има бутикова стока, която само тя произвежда. Лошата новина е, че целият свят произвежда. И ние излитаме на един пазар, в който се сблъскваме със страни, които имат изключително ниска себестойност на производството. Не случайно загубихме пазари и то много стари, същото е и с вътрешните ни пазари.
И стигаме до друг важен проблем, който е и сериозно перо в разходите на земеделците, а именно рентите. Ренти, които през последните години са без всякаква икономическа логика. Според производителите няма как да даваш 80 лв. рента при положение, че жънеш 300 кг пшеница. Да не говорим, че на места рентите са по-високи, има, разбира се, и много по-ниски в някои райони на страната. В основата на проблема като цяло обаче е нелоялната конкуренция, за която вина носят и самите земеделци. Но това е голяма тема, която със сигурност ще продължи да търси решение и през настоящата година.
И, разбира се,
ключовият фактор в земеделието през последните години,
а именно напояването
Проблем, който е за всички земеделци, както и за всички райони на страната. Защото към момента държавата остава само с намерения, но реалността е съвсем различна.
В област Враца няма напояване, категоричен е Петър Пешев. В капиталовата програма на Напоителни системи област Враца липсва напълно, а ние имаме два големи язовира, които в миналото са напоявали над 100 000 декара, и то всеки от тях. Това е нещо много страшно. Защото напояването не е разход, то е инвестиция. Ако се поливаше, то тези 17 000 декара царевица нямаше да са пропаднали, а стопаните им щяха да са отгледали зърно, да го продадат, да платят данъци на държавата. А сега няма постъпления от данъци, защото няма продукция, съответно печалба.
Безспорно земеделците се чувстват буквално излъгани от държавното управление по отношение на водата, а и не само, естествено. Защото, според тях, ситуацията с напояването много лесно може да се промени.
Вода има, тя обаче трябва да се управлява правилно
Необходима е да се осигурят нужните обеми вода, за да може там, където може да се напоява, то да се прави, но и да се продължи да се работи в посока разширяване на поливните площи с по-бързи темпове. В съвременните условия, видно е, няма как да се прави добро растениевъдно производство без напояване.
Добър пример в това отношение е ремонтът на язовир Пясъчник.
След дълго обсъждане и настояване от наша страна, най-после се случиха нещата с ремонта на язовир Пясъчник и помпите, разяснява Людмил Работов. Язовирът е стратегически за нас. Но само с ремонта на помпите и язовира генерално проблемът не се решава. Има огромен проблем с остарялата канална мрежа, която спешно се нуждае от реновиране. А оттук съвсем логично идва и въпросът за поземлените отношения. Няма как да инвестираш в скъпи напоителни съоръжения, а в същото време да работиш с едногодишни договори. Всеки земеделец, както при всеки друг бизнес,
има нужда от дългосрочност, плановост и предвидимост
Само така инвестицията може да се изплати във времето и стопанството да остане стабилно, без да се трупат просрочия, дългове и банкови кредити.
Поливно земеделие в Добруджа е мираж, казва Радостина Жекова. И ще поясня защо. При нас единственият начин да поливаш е да направиш сондаж. Това обаче не е толкаво лесно. Първо, защото голяма част от земеделците са с едногодишни договори, т.е. безсмислено е да се прави инвестиция, ако не се знае какво ще стане. И второ - при нас водата е много дълбоко - над 300 м дълбочина. Получава се много скъпа инвестиция. А като добавим и че Басейнова дирекция и РИОСВ нямат капацитет да работят. Имаме един стар сондаж, който се опитваме да го узаконим вече трета година. Добре е, че политиците дават заявка, че се работи, но към момента трудно се случват нещата.
В унисон със сериозните напрежения в сектора земеделците подхождат с умерен оптимизъм към 2026 г. Тази есен в цялата страна имаше много добри валежи. Посевите с есенници са в добро състояние, а почвата е с отлична влагозапасеност. Каквото зависи от тях по отношение на агротехническите дейности, то те ще го изпълнят. Очакват работата да си свършат и държавните институции, както и тези в Европа. Земеделците се надяват на справедливи решения през януари, относно исканията им, поставени на протеста през декември в Брюксел. Ако европейските политици не се вслушат в предложенията им, то съвсем скоро може да се очакват нови протести, категорични са фермерите. И с основание, защото няма съмнение, че земеделието си в този вид се нуждае от рестарт.
Коментари