За по-малко от десетилетие Китай се превърна от нововъзникващ играч в основен център за производство на боровинки в света. Това развитие бе стимулирано от мащабни инвестиции, генетични изследвания, нарастващо вътрешно търсене и вертикално интегриран производствен модел, който свързва генетиката, отглеждането и маркетинга.

През 2010 г. Китай разполагаше само с няколко експериментални хектара боровинки. Днес са засадени над 90 000 хектара, а производството нараства с двуцифрени темпове. Производството обхваща районите Юнан и Шандун, както и модерни оранжерийни системи в Ляонин. Сините боровинки са се превърнали в предпочитан плод сред средната класа, свързан със здравето и удобството, което е разширило местното потребление, както и експортния капацитет.

Доскоро Китай разчиташе на внос от Перу, Чили и Мексико през извънсезонните периоди. Този баланс се промени, след като големи компании като Joy Wing Mau, Dalian Yidu и Haisheng Group инвестираха в различни лицензи, генетика и инфраструктура за следреколта. Правителствени програми за насърчаване на плодове с висока хранителна стойност подкрепиха тази експанзия. Вносът от Перу и Чили продължава през зимата, но местното производство вече покрива почти 80% от общото потребление, като нивото на качеството съответства на това на доставчиците от южното полукълбо.

Един от двигателите на този растеж е бързото въвеждане на патентовани сортове чрез сътрудничество с Fall Creek, Ozblu и Mountain Blue Orchards. Регионалните центрове за развъждане и университети, включително Университетът в Zhejiang и Китайската академия за селскостопански науки, разработват сортове, адаптирани към местния климат, и използват програми за генетично редактиране, за да подобрят устойчивостта и качеството след прибиране на реколтата. Оранжерийните и хидропонни системи се разпространиха в много региони, което позволява на производителите да контролират температураа, осветлението и хранителните вещества през цялата година.

Вътрешното потребление продължава да нараства. Онлайн платформи като Tmall и JD.com отчитат годишен ръст на продажбите на ягодоплодни над 30%, концентриран в големи градове като Шанхай, Пекин и Гуанджоу. Вносните боровинки, особено от Перу и Чили, остават популярни, но разликата в размера и твърдостта им намалява с всеки сезон.

Логистичната мрежа на Китай подкрепя този интегриран модел. Хладилните съоръжения, железопътните коридори и платформите за проследяемост позволяват на плодовете, събрани в Юнан, да достигнат Шанхай в рамките на 36 часа. Прецизното земеделие, изкуственият интелект и сензорните системи за управление са вече стандартна практика. Резултатът е цифрова производствена верига, свързваща разсадници, ферми и търговци на дребно, която позволява непрекъснато наблюдение и прогнозиране.

Макар че исторически САЩ са били лидер в световната индустрия за производство на боровинки, Китай вече ги е изпреварил по засадена площ и се приближава до сходни нива на потребление. Растежът в САЩ е забавен, докато комбинацията от частни иновации и политическа подкрепа в Китай продължава да разширява вътрешния капацитет.

Анализаторите от индустрията очакват потреблението в Китай да се удвои до 2030 г. Износителите от южното полукълбо, включително Перу, Чили и Мексико, остават основни доставчици през месеците с ниско производство в Китай, докато ранният прозорец на Мароко се вписва добре в търсенето в южната част на Китай. Китайските компании също инвестират в чуждестранни ферми, а латиноамериканските производители изучават китайския модел на цифрова интеграция и координация на веригата за доставки.