Интересът към този величествен, императорски храст винаги се пробужда през май, когато се честват празници в чест на светите братя Кирил и Методи. Тази година обаче божурите доста подраниха. На места с около месец и повече. И пак се зародиха вечните въпроси – защо има мравки по пъпките, вредят ли и как да се отървем от тях.

Малко въведение:

В семейството на божурите има много представители с различен размер, цвят и форма на цвета. Интересно е, че само 8 вида са дървовидни. Те са китайско творение - плод на човешкия труд. Paeonia suffruticosa води началото си от Китай, където се смята за императорско цвете. От там дървовидният божур е разпространен и култивиран във Франция, Великобритания и Щатите. До нас най-често достигат холандски разсади от този вид, засадени в контейнер.

Paeonia suffruticosa не се слави с бърз растеж. В пълно развитие има дървовидна или храстовидна форма с вдървени стъбла и височина до 2 м. Цветовете са характерни за семейството на божурите. Достигат до 20-25 см в диаметър в зависимост от сорта. Цъфтежът започва в края на пролетта и продължава около 2-3 седмици в зависимост от метеорологичните условия.

У нас дървовидният божур се приспособява лесно и издържа на зимните условия без проблем. Цената за растение засадено в контейнер е сравнително висока и между 15 и 30 лв. Но покупката си заслужава, като се има предвид, че растението е столетник.

Предпочитания на дървовидния божур

Като многогодишно растение, което не обича да се мести при засаждането трябва да се подходи мъдро. В случая, почвата играе една от основните роли. Тя трябва да бъде с дълбок хумусен хоризонт, богата на хранителни вещества и средно ниво на задържане на влагата. Необходим е добър дренаж. Изложението да е слънчево до полузасенчено в следобедните часове, с жарко слънце през лятото. Не е желателно божурът да се засажда на места, където често става течение. Това може да пречупи или повреди едрите цветове. Добрата подготовка е гаранция за успешно прихващане.

При засаждане кореновата шийка трябва да остане на същото ниво, както в саксията. Растения, отгледани в контейнер, могат да се садят и по време на цъфтеж. Ако държите на цвета, сега е момента да пазарувате.

Особенности в грижите за царската особа

Резитба се прилага само за оформяне на короната или за почистване на счупени и преплетени клонки. Подхранва се от април до август- септември, като торовете трябва да се съобразяват с фазата на развитие.

Растението идва от страна с люти зими и много сняг и горещи, сухи лета. Затова у нас се следва горе- долу същия ред. През лятото се полива рядко, но обилно. А ако през зимата няма сняг се налага основата да се покрие с органичен материал (слама, мулч и др.) поне през първата година. През тази година божурът може изглежда неугледен и слаб, все едно линее. Но веднъж щом се приспособи и вкорени добре няма да има проблем.

Започва да цъфти на втора-трета година. Цветовете се запазват свежи около 2-3 седмици, а може и по- дълго.

Неприятности при отглеждането почти няма

Божурът не се напада от много неприятели. Единствено листните въшки може да са проблем. Често неприятностите са породени от неправилни грижи,например преполиване, неподходящ избор на място или прекалено слънчево огряване в следобедните часове. Болести, причинени фитопатогени са пригор, черни петна по листата, стъблено гниене. Задължени сме да вмъкнем, че мравките по божура са напълно безобидни. Те се хранят със сладкия нектар отделян от цветовете и пъпките. Не ги унищожавайте. Те не вредят!
Снимка: 3-5