Много ви моля да ми кажете как се размножава скорушата. Опитвах се да я прихвана с издънка от дебел корен, но не се прихваща. Първоначално изкарва по няколко листенца и въпреки големите грижи, които полагам за нея - поливане, торене, засенчвани, през есента или на следващата пролет изсъхва.

Иван Пенев Иванов от гр. Варна

ОТГОВОР

Основният начин за размножаване на скорушата е чрез семена. Всички диворастящи форми, които са разпространени в горските масиви и на други места, са получени по този начин. Възможно е да се направи и присаждане на семеначе от скоруша или на близкородствените видове на скорошуша - калина и брекина, които също се срещат в диво състояние в нашите гори.

ЗАЩО ПРИСАЖДАНЕТО ПРИ СКОРУШАТА Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО

Присадените дървета от скоруша встъпват по-рано в плододаване отколкото семеначетата. Те също са с дълъг живот, който продължава най-малко 100-120 години. От едно добре развито дърво могат да се получат 100-150 кг плодове.

Присаждане на скорушата се правеше в Института по планинско земеделие в Троян, на базата на подбрани няколко ценни диворастящи форми, като Янтърна скоруша и Горска красавица.

За съжаление, селекционерът, който е работил с вида е пенсионер и не е оставил размножителен материал, поради което в момента тази дейност е прекратена.

Плодовете на скорушата са събрани в кичури и не узряват едновременно. Понякога процесът може да продължи 2-2,5 месеца, като най-рано започва зреенето на плодовете във връхната част на кичура. Началото на зреенето при някои дървета започва в началото на септември, а при други в края на месеца и до началото на октомври. Обраните плодове се съхраняват на сенчесто и проветриво място на пласт не по-дебел от 10 см, докато започнат да омекват и придобият консумативна зрялост. В зависимост от температурата на въздуха този процес продължава от 2-3 до 7-8 дни.

СКОРУШАТА Е САМООПРАШВАЩ СЕ ВИД

Скорушата не е много взискателна към почвените и климатичните условия. Тя успява на различни типове почви и когато те са дълбоки и пропускливи проявява добра сухоустойчивост. Цъфтежът настъпва към края на април до към средата на май, което я предпазва от пролетни измръзвания. Растяща в планинските райони, където температурите през зимата падат доста ниско показва, че тя е студоустойчива. Единственото което трябва да се има предвид при засаждането на скорушата е, че тя е силно светлолюбиво растение. Плододаването на единични растения от скорушата в природата е признак, че тя е самоопрашваща се и може да се отглеждат единични дръвчета.

ПЛОДОВЕТЕ СА МНОГО ЦЕННИ

Плодовете съдържат 13-18% захар, което превъзхожда всички крушови и повечето ябълкови сортове. От захарите преобладава фруктозата, която е полезна при чернодробни заболявания и може да се приема и от диетично болни.