За дръвчетата трябва да се полагат отлични грижи, за да са в добро здравe

Ранно кафяво гниене

Болестта е характерна основно за костилковите видове – череша, вишна, слива, но напада също ябълка и круша. Заразата може да се прояви още по време на цъфтежа на дърветата и да продължи до узряването на плодовете.

Симптоми:

  •  През пролетта по венчелистчетата се образуват кафяви петна. Те нарастват и обхващат цвета изцяло. Той омеква и изгнива. Повредата е известна като опожаряване на цветовете.
  •  Заразата преминава по цветната дръжка към плодната клонка, като я обхваща пръстеновидно и цялата й връхна част увяхва и изсъхва.
  •  Връхната част на клончето, както и младите листа също загиват.
  •  По плодовете се образува закръглено кафяво петно, което постепенно нараства, докато покрие цялата повърхност. Всички тъкани под петното са кафяви и изгнили. Нападнатите плодове окапват или остават по клоните, като впоследствие засъхват и се мумифицират.

По нападнатите зрели плодове се образуват едри, разпръснати туфи, които са спорите на гъбата.

Причинител: Болестта се причинява от гъба, която зимува по нападнатите дървета - в мумифицираните плодове и в раковините по клоните.

Заразата се благоприятства от валежи или обилна роса.

Когато времето е дъждовно и студено, заразата се активира още в края на зимата, като атакува цветовете и върховете на летораслите. Плодовете се повреждат при дъждовно и хладно до умерено топло време. Гниенето на плодовете е по-силно при сортове, които имат по-тънка кора или са наранени от насекоми, градушка и др.

Мерки: За да е ефективна борбата срещу ранното кафяво гниене, тя трябва да се съчетава с различни агротехнически и химически мерки.

  •  Засаждане на нови дървета на проветриви места.
  •  Задължително е в близост да се унищожават всички саморасли сливи и джанки, трънки, издънки, които също се нападат от болестта.
  •  Да се изрязват и унищожават всички опожарени клонки до здрава тъкан. Големите рани трябва да се замазват с блажна боя или овощарска замазка.
  •  Да се събират и унищожават загнилите и мумифицирани плодове.
  •  Да се води борба с неприятелите, за не се допуска червясване на плодовете.
  •  Беритбата на плодовете да се извършва в сухо време, внимателно, без нараняване и да не се закъснява с нея.
  •  Да се полагат оптимални грижи за дърветата - окопаване на почвата, торене и поливане, за да се намират в добър здравен статус
  •  Срещу болестта първото пръскане на дърветата се провежда рано напролет преди набъбването на пъпките с 1%-ов бордолезов разтвор. Второ третиране се прави при показване боята на цветовете (фаза цветен бутон).

При благоприятни условия за развитие на болестта (валежи, понижаване на температурите) пръскания се провеждат и в началото на цъфтежа, по време на масовия цъфтеж и в края на цъфтежа.

Може да се използват фунгицидите: бордо микс 20 ВП – 0.375-0.5 кг/дка, витра 50 ВП – 150 мл/дка, геокс ВГ – 40-60 г/дка, дифкор 250 ЕК – 20 мл/дка, жулиета 250 г/дка, каптан 80 ВГ 150-180 и 225-250 г/дка, пролектус 50 ВГ 80-150 г/дка и др.

Важно!

Тези фунгициди може да се разрешени само за един или няколко овощни вида, както и дозата за отделните да е различна. Затова е важно да се чете етикетът на продуктите, който дава препоръка за употребата им.

0 При силна зараза може да се проведе и есенно третиране с 1%-ов бордолезов разтвор, когато три четвърти от листата са опадали.

Късното кафяво гниене

Болестта се среща по повечето от овощните видове. Заразата се проявява по-късно – при наедряването на плода до неговата консумация.

Симптомите са много характерни и се разпознават лесно. По кожицата се образуват кафяви петна, които се разрастват и могат да обхванат целия плод. Повредените тъкани са кафяви и изгнили. Заразените плодове може да окапят, но също и да останат по клонките и да се мумифицират.

Когато плодовете са на китки, заразата преминава от един на друг и ги заразява всичките.

При някои видове, като ябълка, дюля, праскова, заразата се придвижва по дръжките и обхваща плодните клонки, а може да премине и по носещите ги леторасли. Върху тях се образуват петна, които се разрастват и ги обхващат като пръстен. Вследствие повредата връхната им част загива.

Болестта се причинява от гъба, която зимува като мицел по заразените леторасли и мумифицираните плодове. При влага спорите се разнасят и заразяват.

Мерките срещу късното кафяво гниене се припокриват с тези, които се препоръчват при ранното.

И още:

За да се намали опасността от поява на късно кафяво гниене по плодовете, препоръчително е пръскането на дърветата да се провежда при повява на първите признаци по плодовете (3-4 седмици преди беритбата).

Използват се поне два фунгицида, които са с различен начин на действие.

…

Огненият пригор понякога е фатален

Болестта е изключително опасна за много от овощните видове. Ако не се вземат навременни грижи, за няколко години нападнатото дърво може да загине.

Заразата напада цветовете, листата, плодовете, клонките и стъблата на чувствителните видове.

  •  Заразените цветове покафеняват, увяхват и умират, а некрозата се разпространява надолу по цветната дръжка и обхваща листата. Те стават тъмнокафяви до черни, завяхват, прилепват към заразените цветчета и остават по дърветата.

Болните растителни части изглеждат като опърлени от огън, откъдето идва името на болестта огнен пригор.

  •  Когато се нападнат младите листа, развива се некроза между главните нерви.
  •  Младите леторасли се заразяват от върха или чрез болните цветове и листа, а от тях бактерията преминава по основните носещи клонки.
  •  Младите зелени плодове почерняват, но не окапват и остават по клонките.

Плодовете, които са започнали да зазряват и вече узрелите, не се заразяват.

  •  При силно нападение се заразява стволът, а понякога и корените, което води до загиване на дърветата.

Причинител е бактерия

Гостоприемници на патогена са: ябълка, круша, череша, вишня, праскова, дюля, зарзала, бадем, слива, ягода, глог, роза, малина, дрян, фурма, орех, ясен, бряст, люляк, ива, картофи, божур, салата, фуражен грах и други.

Патотенът се запазва през зимата в заразените клонки. Рано през пролетта при влажно време бактерията се активизира. Тя навлиза в растенията през рани, устица, нектарници. Веднъж проникнала, бактерията се намножава и след това се разпространява в тъканите.

Борба:

  • Изрязване и изгаряне на болните клони, за да се ограничи количеството на първичната зараза. Извършва се по време на покоя, като младите клони се изрязват на 20-25 см от мястото на повредата, а старите на 10-12 см. Препоръчително е раните да се мажат с дезинфекциращи средства, например формалин - 10%, а инструментите да се обеззаразяват с формалин 5%.
  •  Да се води борба с насекомите - листни въшки, корояди.
  •  Силно заразените растения да се изкореняват и се унищожават.
  •  Зимно пръскане на дърветата по време на есенния листопад и в края на зимата, преди разпукване на пъпките с бордолезов разтвор и други медсъдържащи фунгициди.
  •  Рано през пролетта може да се пръска с йодус 75 мл/дка.

...

В ЯГОДОВИТЕ ЛЕХИ

Сивото гниене е опасна болест по ягодите, която може напълно да унищожи плодовата реколта. Симптомите започват от листата, като от долната им страна се образуват неправилни петна, които се разрастват. Плодовете се покриват с жълто-кафяви петна и започват да гният. Впоследствие се покриват със сиво-бял налеп. Заразата преминава от болните към здравите плодове.

За да се контролира сивото гниене, е важно да се проведат няколко третирания - в началото, по време и в края на цъфтежа. Пръска се с подходящи фунгициди: авалон – 200 мл/дка, еруне 40 ЕК – 200 мл/дка, каптан 80 ВГ 150 г/дка, поливерсум – 10-30 г/дка и др.

…

Сливовите плодови оси

причиняват 80% червивост

Плодовите оси са едни от най-опасните неприятели по сливата. Те могат да доведат да сериозни поражения по дърветата, като първоначално причиняват окапване на завръзите, а по-късно водят до червивост на плодовете.

Черна сливова плодова оса

Неприятелят се среща навсякъде в страната. Ларвата е вредният стадий, който причинява червясване на плодовете на сливата, джанката, трънкосливката, черешата и кайсията.

Възрастното насекомо е дребна оса, която има блестящо черно тяло и крака. Ларвата е зеленикавобяла или светложълтеникава, леко извита, с оранжево-жълта глава, дълга е 8-9 мм. Има неприятна миризма на дървеница.

Черната сливова плодова оса

развива едно поколение годишно и зимува като

ларва в почвата на дълбочина от 2 до 8 см

Масовият летеж е около средата на април. За да узреят полово, осите се хранят с нектар. През деня осите летят около сливовите дървета и търсят подходящи цветове за снасяне на яйцата – обикновено в чашелистчетата.

След като ларвите се излюпят първоначално те се движат по повърхността на цветовете, а след това навлизат в завръзите, като се хранят с вътрешността им. Ларвите се развиват в продължение на две до три седмици, като всяка една може да унищожи от 2 до 5 плода. Повредените плодове окапват на земята заедно с дръжките, а ларвите след няколко дни ги напускат и търсят подходящо място за зимуване.

Жълта сливова плодова оса

Този вид се среща по-рядко. Жълтата сливова плодова оса е с жълто-кафяво тяло, крака и антени. Гърдите и главата са черни. Развитието й е сходно с развитието на черната сливова плодова оса.

Добри практики:

  •  За да се унищожат зимуващите ларви, препоръчва се окопаване на почвата – до 25 см дълбочина, т.е. до която достигат зимуващите ларви.
  •  Химичната борба е насочена срещу възрастните - преди и по време на яйцеснасянето, както и срещу ларвите - по време на излюпването и вгризването в завръзите.

Пръска се при:

  •  стръскване на сливово дърво падат 2-3 сливови оси;
  •  най-малко 5% нападнати сливови плодчета.

Третирането срещу ларвата се провежда след цъфтежа, когато 3/4 от венчелистчетата са засъхнали, но не са окапали и ларвите не са се вгризали в плодчетата. Второ третиране се извършва когато първите повредени плодове започват да падат, като се цели да се засегнат гъсениците, които преминават от един плод в друг.

Може да комбинирате пръсканията срещу сливовите оси с други неприятели по културата – сливов плодов червей, листни въшки и др. За подходящи инсектициди е препоръчително да се посъветвате с агронома на агроаптеката, от която пазарувате.