8° C, предимно облачно
Следвайте мечтите си, секторът има нужда от млади хора, за да сме конкурентоспособни на пазарите, съветва начинаещите фермерът Юлиян Банков
Юлиян, Милко, Митко и сестра им Златка, четирима братя и една сестра, са пазители на традиционния за Родопите занаят – животновъдството. Като най-млад на път да продължи и да пази поминъка е само Юлиян. Наред с нивите с картофи и тютюн, семейството открай време е имало по 1-2 крави. След разпадането на аграрно-промишлените комплекси им връщат и овце. Но и кравите увеличили драстично, като тази ниша я захващат Митко и Милко.
Юлиян се регистрира като земеделски производител през 2015 г. „На баща ми останаха 40 овце. Намалявахме, увеличавахме и аз започнах с 26 бройки“, разказва той. Днес
стадото му от породата Родопски цигай
наброява 170 майки и 100 агнета,
а братята му продължават да се грижат за Българско родопско говедо. Юлиян отглежда и картофи, и сини сливи.
Досега Банков се е възползвал два пъти от мерките по Програмата за развитие на селските райони.
Първият, вече приключил проект, е по 6.3, старт за малки стопанства, за увеличение на стадото и градините - 2 дка сливи и 5 дка картофи.
Вторият е по инвестиционната подмярка 4.1.2, насочена за закупуване на техника на малко стопанство, за до 25 хиляди евро. „Тогава все още бях такова“, уточнява Юлиян, а аз го попитах дали след проекта е вдигнал стандартния производствен обем на стопанството.
„Естествено. Иначе нямаше да съм тук. Да не казвам и по-лошо. Защото онзи стар трактор по нашите сокаци, без спирачки, кормилото ти остава в ръцете…, ме е поставял в големи рискове“, отговаря Банков. Със старата машина се е случвало да се забие в дърво, да се преобърне, след като му се откачила спирачката и ръчната не работела. Така че, обобщава той, новата техника е и сигурност, и здраве - така или иначе фермерите сме на изчезване и трябва да се пазим, и не на последно място - оптимизация.
Третият проект, който е по 4.1 и в който е заложил строителство на нов обор и механизация, е свързан с кравите на батковците му. При тях се случва така, че няма кой да ги наследи. Голяма част от говедата вече са обявени за продан. Трудът им ще остане на вятъра, включително изградената верига за продажби – телета и мляко се търсят. Много е инвестирано и има много декари с почистени пасища, летни кошари. Основата е изградена, но трябва и модернизация, смята най-малкият брат. Според него ако няма кой да продължи, е излишно да се прави занаят. Това особено се отнася за животновъдството. Защото са години работа, а нещата се случват бавно. За семейство Банкови обаче е надежда, че малките им деца отсега проявяват желание. Знаят доста и бързо изграждат умения – хранят с биберони, дробят картофи и други. Обичат си агнетата.
„Все още не сме 100% убедени, че ще изпълним проекта, чакаме одобрение. Техниката със сигурност ще я закупим, затова сме и на „Агра“, посочва Юлиян, който спечели наградата от томболата за годишен абонамент на „Български фермер“. Той и съпругата му Гергана по време на изложението са разгледали и са търсили информация за фуражораздаващо ремарке, мулчер и телескопичен товарач, от които имат нужда и които са заложени в проекта.
Една от причините Юлиян да се съмнява, че проектът ще бъде одобрен, е, че процедурата се случва много бавно. Анекси към договора със сигурност ще има, с оглед на увеличените цени на всичко. Но и субсидирането вече е по-ниско. Второ, 50% е рисково за такова мащабно инвестиране. Банките вдигат лихвените проценти, а със собствен капитал е почти невъзможно да се изпълни заложеното.
Следваща причина за неувереността, дали да изпълнят проекта, е липсата на работен персонал. Не сме категорични, че ще се откажем, ще дерзаем, докато можем, казват Юлиян и Гергана.
Ако продължат и с крави, може да правят и млечни продукти. Тъй като цената на млякото зависи от масления градус, а той от своя страна - от породата. Цената никак не е лоша. На място до краен клиент продават по 3 лева за литър, като става дума за поръчки от 5 литра и нагоре. Мандрата, която работи с братята му, пък изкупува по 1,85 лв. литъра.
С Юлиян поговорихме и за пазарите на агнешко месо, в което е специализиран той. По думите му
най-добрият пазар за агнешко
е директната продажба
Това го правят благодарение на кланичен пункт, който обработва на ишлеме. Търсят се и живи животни в района. Разбира се, агнетата се продават най-вече по празниците - Гергьовден, Великден, абитуриентските празници и Курбан Байрям. За него обаче е нужда предварителен план, тъй като според правилата дребните рогати трябва да са поне 6 месечни, а едрите – поне на година и половина. Затова за всяко животно е стриктно записано кога е оагнено и се следи растежът му, обясни фермерът. По негова сметка под 12 лева на кг живо тегло, който продава, е на загуба. Проблем е за колегите му, които са с доене и бързат да се разделят с животни. Но те не представляват фактор за образуването на изкупната цена.
Картофите, които се гледат на 5 декара площ, са пак за пряка продажба, а каквото има като наранено и ситно, отива за животните. Деликатесът, който Юлиян Банков дава на агнетата си, е: сварени картофи, мелена царевица, ечемик, овес, люцерна. Много ги обичат и им личи, стават пухкави. А месото е „ядеш и ревеш“.
Банкови са решили да
увеличат нивите си с картофи
Напомних им, че заради насищането на пазара в Европа субсидирането няма да е същото. Това обаче няма да е причина да се откажат от културата. Първо, че те държат на качеството, потребителите също. Пръскат единствено срещу колорадски бръмбар и, ако е дъждовна годината, ако хване мана – хване. „Всички около нас сеят картофите около март месец и бързат, а ние ги сеем през май“, обясни Гергана. По този начин всъщност ги спасяват от мана.
Второ, за излишък не може да става дума, тъй като и фермата им е консуматор. Семейството и досега не са пускали картофите за подпомагане, защото 5 декара са на границата на подпомагането.
След евентуално повечето ангажименти с крави и картофи, Юлиян и Гергана не планират да увеличават стадото си от овце. Бройката е достатъчна, още повече, че кандидатстват и по схемата за хуманно отношение към животните, по която трябва да се спазват принципите за свободна площ. Ако увеличат стадото и сеното тогава няма да достига.
Декарите, с които разполагат са общо 500 - общински и частни, но само половината успяват да обработват и тях заявяват за подпомагане. Над 100 дка са на братята му.
Какъвто е масовият случай у нас,
пасищата и мерите създават
големи предизвикателства
за фермерите - маломерни имоти, много собственици, политически проблеми, различни интереси. За да се разбират и със съседите си, които отглеждат животни, Банкови търсят баланс как да смекчават обстоятелствата. „Пререканията бързо стават, но такава е реалността у нас. Сега е по-спокойно“, допълва Юлиян. Има свободна паша в момента.
Юлиян и Гергана Банкови често контактуват с българи от чужбина. Мнозина от тях имат интерес да се завърнат и ги търсят за съвет как се прави агробизнес и как се гледат животни.
И двамата с Гергана бяхме в сферата на туризма, обяснява Юлиян. „Винаги си ме е теглило животновъдството, въпреки, че съм живял и в лукс, и в удобства. Има една приказка: Влезнало ли ти е гюбре (оборски тор) в обувките, няма отърване“, казва той.
А на коментарите в социалните мрежи от рода на „луд ли си да си харчиш парите“, отнасящи се до стартиращи с фермерство хора, той отговаря: „Не, следвайте мечтите си. Но трябва постоянство, а не да се откажеш след първите трудности, защото тук те не са малко. Секторът има нужда от млади хора и мераклии, за да ставаме конкурентоспособни на европейския пазар и в трети страни.“
Коментари