Финансирането от Първи и Втори стълб и през 2023 г. е свързано основно със земята

Източването на милиони евро всяка година благодарение на вратички в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е проблем, който трайно стои нерешен от депутатите в Комисията по земеделие на Народното събрание. От Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) многократно са внасяли предложения за необходимите законодателни промени, но и това не променя несправедливото положение, в което от дълги години се намират животновъдите. Пасища все още се раздават на десетки километри далеч от фермите, а недобросъвестни бенефициенти продължават да получават средства, предназначени за реалните български животновъди.

В началото на януари 2023 г. депутатът и член на комисията по земеделие Албена Симеонова (ДБ) внесе законопроект за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ. Тя коментира за „Български фермер“, че ще настоява, промените да бъдат разгледани от ресорната комисия през настоящата седмица и ако се приемат, ще бъдат предложени за обсъждане на първо четене в пленарна зала. „Ако този парламент има къс живот, явно законодателните промени няма да бъдат направени в рамките на неговия мандат. Ако все пак някоя партия успее да сформира правителство, ще предложим законопроекта за обсъждане на първо четене в пленарна зала. Бих искала да отбележа, че тази комисия по земеделие работи в дух на консенсус. Това са хора, които разбират от земеделие и искат работата да върви добре,“ посочи Албена Симеонова. Причината досега промените в ЗСПЗЗ да не бъдат приети от парламентарната комисия по земеделие са основно лобизъм и корупция, според нея.

Възможностите за финансиране през 2023 г.

Междувременно истинските български животновъди продължават хронично да бъдат ощетявани от несвършената законодателна работа. „Всяка година 15 000 животновъда заявяват пасища, но 10 000 от тях не могат да обезпечат животните си със земя. Над 70% от животновъдите в страната са в дефицит на пасища и годишно около 10 млн. лв. отиват в недобросъвестни ползватели,“ обясни за „Български фермер“ Симеон Караколев, председател на НОКА. „Това са допълнителни средства, които стопаните очакват. Българските животновъди не могат да обезпечат фуражния баланс в своите стопанства. Жизнено важно е, да им бъдат предоставени както пасища, така и земя от държавния поземлен фонд, за да могат те да намалят своята зависимост от външни доставчици,“ посочи той.

През 2023 г. овцевъдите и козевъдите ще могат да се възползват от възможностите за кандидатстване по пет нови мерки, като всяка от тях е свързана със собствеността и ползването на земя. По време на последното Общо събрание на НОКА през декември зам.-министърът на земеделието Георги Събев обясни: “Има редица мерки, включително по направление директни плащания и ПРСР, от които българските овцевъди ще могат да се възползват. Разбира се, базовото плащане е това, което остава както досега - 48% от бюджета на директните плащания е предвиден за него. Има и редица интервенции, които стъпват на вече съществуващо законодателство, включително и за животни млечно и месно направление, животни в планински региони, за които стопаните ще могат да получават финансиране.“ По думите на зам.-министър Събев интервенциите са разработени така, че да не се различават съществено от това, което прилагат земеделците към момента, за да не се създават сътресения и притеснения за овцевъдите. „Интервенциите са разработени в диалог с бранша и ще продължат да подпомагат животновъдния сектор чрез обвързаното подпомагане, включително овцевъдство и козевъдство”, посочи зам.-министърът на земеделието.

През 2023 г. НОКА ще положи отново усилия за сдружаване на фермерите и предаване на млякото на по-висока цена. Стопаните се надяват, мярка 9 от ПРСР, която подкрепя сдружаването, да бъде отворена за кандидатстване през есента на 2023 г. По думите на Симеон Караколев, сдружаването в сектора вече дава резултати. „Почти 400 дребни животновъди вече са сдружени в организация на производители и те получават 15% по-висока цена от средната за страната. Когато се предлагат по-големи обеми от мляко, има възможност да се поиска по-висока цена“, посочи браншовикът. Важна цел на асоциацията ще бъде също разработването на браншови стандарт и разпознаваема марка за млечните продукти от дребните преживни животни.

Вътрешни проблеми и външна конвергенция

„България става член на Европейския съюз с 2 100 000 дребни преживни животни и след няколко програмни периода и вложени милиони, в момента техният брой е 1 500 000. Последните доклади сочат, че поголовието намалява с 8,3% през 2021 г. в сравнение с 2020 г. Свито е и производството на мляко и млечни продукти. Тези резултати красноречиво говорят, че нещо куца“, посочи за „Български фермер“ Янка Попова, председател на НОКА. Според нея е изключително важно да бъдат направени съответните законодателни промени, които да позволят директните плащания да подкрепят доходите само на фермери с реални животни.

Друга важна „битка“ на асоциацията, този път с Министерство на земеделието, и през 2023 г. ще бъде, трудът на животновъда да бъде оценен справедливо и да получи по-висока, втора категоризация. „Това е мръсна работа,“ каза Янка Попова и допълни: „През януари и февруари, когато тече агнилната кампания във фермата, аз денонощно съм на линия за тези животни. Младите хора не виждат перспектива в професията животновъд. Този труд сега е приравнен към всеки друг. Ликвидността на стопанствата в сектора куца и хората нямат достъп до програмите за модернизация. Всичко това доведе до западане на сектора.“

През последната седмица Комисията по земеделие на НС прие предложението, да отпадне данъчното облагане върху субсидиите до 100 000 лв. „Очакваме Комисията по бюджет и финанси също да разгледа и приеме предложението, и то да бъде гласувано в пленарна зала“, обясни стопанката и напомни, че това е въпрос на национално решение, а България е една от малкото държави в ЕС, които облагат субсидиите с данъци.

Увеличението в размера на държавните помощи през 2021 г. едва покрива разходите за изхранването на животните, затова стопаните очакват навременно изплащане тази година. „Смисълът от подпомагането е да бъде навременно, а не просто да бъде отпуснато. Изпратихме до Министерство на земеделието искане да бъде отворен прием през февруари и изплащане през март“, посочи браншовикът.

„За износ на месо въобще не можем да говорим“, посочи Янка Попова и допълни: „С производството на агнета едва покриваме търсенето. За да отговорим на търсенето за износ, трябва да имаме едно прилично поголовие, с което да гарантираме на купувача, че ще получава редовно доставки. Фермерите едва издържат на поскъпването на всички консумативи в стопанствата. Когато говорим за балансирано хранене на животните, трябва да знаем, че то е абсолютно недостъпно за фермерите.“ Според фермерката е важно за България да настоява за изравняване на субсидиите между държавите в ЕС, тъй като благодарение на по-високата подкрепа колегите й в западноевропейските държави привличат работна ръка, която е жизнено необходима в родните ферми.

Инвеститори предлагат на стопани да превърнат

пасищата им във фотоволтаични паркове

Най-новата опасност, за която алармират членовете на НОКА, са поканите от общинари за срещи на стопани с инвеститори, които имат интерес да превърнат пасищата им във фотоволтаични паркове. “Животновъди от цялата страна споделят своите опасения, че общините елегантно ще дадат пасища на заинтересовани лица, т. нар. инвеститори, за изграждане на фотоволтаични паркове“, съобщи Янка Попова и обясни: „Това е голямата нова заплаха за сектора. Никой не е против ВЕИ и Плана за възстановяване и устойчивост, но това не може да заплашва да унищожи цял един сектор, който се грижи за изхранването на нацията. Колеги от областите Враца, Карлово и Бургас ни съобщават за това, че от общината ги канят на срещи с големи земеделски фирми, които искат да наемат техните пасищни площи с цел изграждане на фотоволтаици. Животновъдството в България традиционно се развива пасищно и е нерентабилно нещата да се случват по този начин. Изпратихме писмо до Върховна административна прокуратура, Министерство на земеделието и Сдружението на общините в РБ, за да ги уведомим, че се случват неща, които не би трябвало да са в ущърб на сектора.“