5° C, облачно
Заради ниска адаптивност към бързо променящата се среда много от стопанствата прекратяват дейност
Защо много на брой високо устойчиви ферми с ниска производителност и ефективност съществуват у нас за дълъг период от време? Защо адаптациите в земеделието често са свързани с прехвърляне на управлението на ресурсите към по-малко ефективни структури? Защо има масови фалити на високоефективни структури? Защо в определен подсектор или регион има значителни вариации в нивата на икономическата ефективност на фермите и на какво се дължи това? На тези и още въпроси проф. д-р Храбрин Башев от Института по аграрна икономика търси отговори в последната си научна статия, озаглавена „Каква е управленческата ефективност на българските ферми“. В труда си той посочва, че освен техническа, производствена, факторна, ресурсна, счетоводна продуктивност, икономистите трябва да отчитат и други индикатори за ефективност, като транзакционните разходи, капацитет за адаптиране към пазарната, институционалната, технологичната и природната среда, които до момента бяха игнорирани в икономическите анализи.
За нуждите на изследването са анкетирани 319 мениджъри на стопанства от различен тип, производствена специализация и географско местоположение, или 0,42% от всички регистрирани земеделски производители в страната, но тяхната структура приблизително съответства на реалната структура на стопанствата в България.
Заключенията биха дали добра представа за критичните фактори, ограничаващи ефективността и развитието на различните типове български ферми, и са полезни за разработване на стратегии за управление и политики за подкрепа за различни видове земеделски стопанства. В допълнение, този подход би могъл да подпомогне значително подобряване на стратегиите за управление на стопанствата от различен тип и интервенциите за обществена подкрепа.
Какво констатира проучването?
През 2016 г. ефективността на управление на българските ферми е била на добро ниво. Индексът на ефективност на фермата обаче е много по-нисък от нивото за 2020 г. – а именно 0,006 срещу 0,017. Така, че се наблюдава прогресивна еволюция на ефективността на управлението на българските ферми, което се дължи на ефективното адаптиране и преструктуриране на стопанствата. Тази констатация е в съответствие със статистическите данни на МЗХГ за развитието на земеделските стопанства в страната през същия период.
Добрата новина обаче няма да е за дълго. Защото делът на нискоефективните ферми през 2016 г. е много по-малък от този през 2020 г.; делът на фермите с добра ефективност е значително по-висок тогава, докато тези с по-висока ефективност са приблизително сходни. През анализирания период делът на стопанствата с ниска ефективност нараства с близо 38%, а тези с добра и висока ефективност намаляват съответно с 37% и 8%. Т.е. делът на ефективните стопанства (с добра и висока ефективност на управление) е намален с почти две трети. А влошаването на ефективността на управлението на голям брой български ферми е в резултат на висок транзакционен и производствен дефицит и ниска адаптивност към бързо променящите се пазарни, институционални, технологични и природни среди.
През 2020 г. само 32% от българските стопанства са с добро ниво на управленческа ефективност, а едва 5% с високо. Малко над 60% от всички ферми в страната са с ниско ниво на управленческа ефективност. Следователно значителна част от земеделските стопанства в страната вероятно скоро ще престанат да съществуват поради ниската ефективност и адаптивност.
Основните фактори за по-ниската цялостна управленческа ефективност на българските ферми са доста специфични. Но най-вече са свързани с ниските нива на ефективност в снабдяването на необходимата работна сила, иновации и ноу-хау, и финансиране, преобладаващо съответно в 30%, 27% и 21% от всички земеделски стопанства в страната.
Същевременно факторите, допринасящи най-много за повишаване на общото ниво на ефективност на българските ферми, са организацията на снабдяването на необходимите услуги, земя и природни ресурси, материали, оборудване и биологични ресурси.
Съществуват големи различия в нивата
на управленческа ефективност на стопанствата от различен юридически тип и операционни размери.
Пазарните стопанства като цяло са с ниско ниво на управленческа ефективност, с изключение на кооперациите. Полупазарните стопанства с ниски и добри нива на управленческа ефективност са равномерно разпределени. Най-голям брой стопанства с висока управленческа ефективност са сред едноличните търговци и големите оператори. Затова и няма да е изненада процесът на по-нататъшно преструктуриране на българските ферми и прехвърлянето на управлението на ресурси и дейности от ферми с ниска ефективност (предимно малки и нерегистрирани стопанства) към по-ефективни стопанства (предимно големи бизнес стопанства и кооперации).
Значителните трудности (високите транзакционни разходи) при снабдяването на необходимата работна сила, финанси и иновации, и при маркетинга на продукцията са от решаващо значение за поддържането на ефективността на значителен брой физически лица. За голямата част от едноличните търговци факторите, които ограничават ефективността им, са високите транзакционни разходи за осигуряване на необходимата земя и природни ресурси, финансиране, иновации и ноу-хау. За по-голямата част от корпорациите критичните фактори са неефективността на снабдяването на необходимата работна сила, материали, оборудване и биологични ресурси, и финансиране. Ниската ефективност при осигуряването на необходимата работна ръка е най-сериозна и за малките и средните стопанства. Трудностите при осигуряването на необходимото финансиране са при полупазарните и малки стопанства, недостатъчното снабдяване на иновации и ноу-хау касаят голям брой оператори с по-малък мащаб, а маркетинговите трудности са при голяма част от фермите с всякакъв размер.
Съществуват и големи различия в нивата на управленческа ефективност на стопанствата с различна продуктова специализация.
Най-висока управленческа ефективност демонстрират стопанствата, специализирани в пчеларство, трайни насаждения, и смесено животновъдство – при големи стопанства. Стопанствата, специализирани в свине, птици и зайци, и смесени култури са с управленческа ефективност близка до средната за селското стопанство. И накрая, стопанствата в смесено растениевъдство, зеленчуци, цветя и гъби, и смесено животновъдство (средни и малки стопанства) са с най-ниско ниво на управленческа ефективност, които допринасят най-много за по-ниското ниво на ефективността на сектора. Това показва, че процесът на преструктуриране на различните отрасли и прехвърлянето на ресурси и дейност към по-ефективни структури ще продължи бързо, заключава проф. д-р Башев.
И накрая, има значителна диференциация в нивата на управленческа ефективност на стопанствата, разположени в основни географски и екологични райони на страната. Фермите в Североизточния и Северозападния район, и тези, разположени в планински и полупланински райони, имат най-добра управленческа ефективност. Болшинството от стопанствата с ниска управленческа ефективност са в защитените зони и територии и в Югоизточния, Югозападния и Северния централен район.
Снабдяването на необходимата работна сила не се управлява ефективно в значителен брой стопанства в Северен централен район, в равнинни екосистеми и защитени територии на страната. Снабдяването на необходимите иновации и ноу-хау е значително затруднено в голяма част от стопанствата в Югоизточния и Югозападния район, и защитените зони. Маркетингът и оползотворяването на продукти и услуги са свързани с големи затруднения в стопанствата в защитените зони и територии. Всички тези числа дават известна представа за регионалните измерения на транзакционните разходи и управлението, както и териториалните измерения на вероятните перспективи за преструктуриране и модернизация на фермите, констатира агроикономистът.
Коментари