Това е мисията на „Лопянко“, но се надяват и на държавна подкрепа, с която да възродим традиционния отрасъл
Радина Иванова
България е била трета в Европа и седма в света в производството на естествена коприна. Все още в Япония помнят качеството на българската коприна. Добрата новина е, че не всичко е загубено и имаме шанс да възстановим тази многовековна традиция и да покорим стари и нови световни пазари.
Заедно с Института по бубарство във Враца производителят на органична копринена прежда- Биостопанство „Лопянко“, базирано в Северозапада, полага усилия в тази посока. Малцина знаят, че
институтът е единственият в Европа,
който държи генофонда на бубарството
Именно на него дължим възможността да произвеждаме и развиваме сектор на световно равнище. Но са необходими и законодателна инициатива, и подкрепа от държавата, така, както е било навремето.
В момента сектор бубарство не получава държавна помощ. Не така е в съседните Румъния и Гърция, там производителите получават по 133 евро на кутийка бубено семе, което се равнява на около 20-30 кг копринен пашкул. Защо толкова години Министерството на земеделието не обръща внимание от предимството да получаваме субсидии и да възстанови този сектор, пита се Десислава Димитрова, представляваща „Лопянко“.
„Имаме огромни възможности в тази посока, има и желание на хората в селските райони да работят в този сектор, но няма субсидии, няма интерес от страна на държавата да се даде рестарт и подкрепа.“
По думите ѝ от всички видове копринената пеперуда Bombyx mori е насекомото с най-разнообразни приложения и възможности за производство на продукти с висока добавена стойност за много индустрии. Една от съставките на отпадъчните води например е фиброин и се използва за медицински цели, 5 мл. струват 250 долара на пазара, посочи тя, изтъквайки потенциала на този стар нов бизнес.
Остатъците от производството доставят и висококачествен протеин за хранителната и фуражна промишленост. Има и още полезни органични елементи, получавани от суровата коприна, които се използват в медицината, козметиката, военната промишленост, текстилната, хранително-вкусовата.
Всъщност бубарският бизнес бързо може да изпълни целта нулево замърсяване, тъй като всички отпадъчни суровини и материали са ценни суровини и материали за други отрасли.
В допълнение, както знаем бубите се хранят само и единствено от листата на черничевото дърво, а неговият плод пък принадлежи към групата „супер храни“. Копринените буби се отглеждат в периода май-октомври. Фабриката в село Игнатово ще изкупува пашкули от семейства от района, желаещи да отглеждат копринени буби.
СНИМКИ: 06-1, 06-2
Коментари