Ако се допусне унищожаване на стадата, те ще могат да се възстановят на сегашното ниво най-рано след 15 г. * Аз вече съм песимист и смятам, че фермерите дори нямат нужда от помощ от държавата, защото нещата са изпуснати от контрол, споделя Деан Тодоров, председател на АРМПК

Жени Владинова

Ситуацията в козевъдството е тревожна. Фермерите все още очакват плащанията, които „престоят” да се изплатят още от края на януари 2022. Тогава е взето решението превеждането на сумите да е до една седмица, после се чака средата на февруари, след това краят на февруари, средата на март, 30 март. И чакането продължава и досега. Но за съжаление за голяма част от козевъдите е вече прекалено късно –

около 20% от фермите вече са изнесени в Турция

И този процент ще продължи да се увеличава, защото към момента фуражите са 3 пъти по-скъпи, а цената на млякото е с 20% по-висока спрямо миналата година. Като добавим и тока, който е поскъпнал с 400%, а осигурителният праг е два пъти по-висок, просто няма как да се говори за рентабилност, а по-скоро за фалити при тези цени, описва състоянието на козевъдния бранш Деан Тодоров, председател на Асоциацията за развъждане на млечна порода кози (АРМПК). И за да се аргументира, обяснява причините, довели до масови фалити и разпродажба на ферми.

Миналата година средно цената на царевицата и на другите компоненти е 32-33 ст. или 320-330 лв./тон. Животните ядат концентриран фураж, без него няма как да се случат нещата и да има продукция. А цената на козето мляко през 2021 г. е 70 ст./л, сега е 90 ст./л. Царевицата, която беше 300 лв./т в момента е над 700 лв. Токът е бил 100 лв. за мегават, сега е средно 700-800 лв. Но защото козите се доят машинно, токът е основен компонент и не може да бъде избегнат като разход. Описаните разходи са причината козевъдите да ликвидират фермите, защото

издържането на една ферма

води до огромни загуби

„Не може да се говори изобщо за рентабилност и печалби, става дума за загуби в големи мащаби – фермерът вече не е на нула, а на минус 2, дори минус 3 под себестойност“, обяснява Деан Тодоров.
Според него в такава ситуация е редно държавата да гарантира и да повиши дохода на животновъдите, когато се променя борсовата цена на суровините, с които се произвежда млякото – каквито са фуражите. При тройно завишаване на консумативите, които определят себестойността на продукцията е редно да се повиши минимум тройно и цената на самата продукция. Но тава не се случва. Защото, ако се направи, ще доведе до тройно увеличаване на цената на сирена, кашкавали, кисели млека за потребителите. И тогава няма да се отчита като инфлация, а ще бъде стагнация. На всички е ясно, че у нас няма кой да купи тези продукти. Получава се дяволски кръг.

В момента, за да оцелеят животновъдите млекопроизводители,

трябва млекопреработвателите

леко да повишат цените

„Но това означава да „затворят пари” и те да попаднат в нашето положение“, казва председателят на АРМПК. И те не го правят, за да нямат загуби. Така цялата тежест пада върху животновъдите – млечно говедовъдство, овцевъдство и козевъдство. Поемайки цялата тежест, най-слабите фалират.

Можеше ли да не се стига дотук

Да, е категоричният отговор на Деан Тодоров, но само ако държавата беше осигурила навреме подпомагане, и то не в тези размери, които отпуска в необозримо бъдеще. Другият вариант е подпомагането на животновъдите да се направи, като

държавата купи фуражи за фермерите

на преференциални цени

Още повече, че това в момента се случва с цената на тока и газа. Този спасителен ход се прилага спрямо другите бизнеси, където има с 200-300% повишение на цените, за се избегне срив. Затова реално животновъдството в момента по никакъв начин не се подпомага. Защото с даването на 38 лв. на една овца или коза нищо не се променя при 400-500 лв. повишение на цената на 1 тон концентриран фураж. Подпомагането в момента дори не може да се нарече помощ, твърди Тодоров.

Според него е добре и потребителите да са наясно, че отпуснатите 40 млн. лв. (хората се впечатляват от цифрите) , ако се разделят само за овцете и козите, които общо са 1,500 млн., се получава незначителна сума. И се аргументира: една овца (използва я за пример, защото тя дава повече мляко от козата), за да произведе 1 л мляко с търговска цена 1,50-1,60 лв., трябва да изяде около 1-1,5 кг зърно, 4 кг груб фураж, който е на тройна цена спрямо миналогодишната, заплати на работници, консумативи, издръжката на фермата, лекарства - всичко е поскъпнало с 200%. Индустриалните ферми в това отношение са най-пострадали – техните животни не излизат на паша, те целогодишно се хранят с фураж. На този фон цената на млякото е мръднала с 20%.

„След всички изброени негативи, лошото е, че аз ставам песимист и смятам, че фермерите вече дори нямат нужда от помощ от страна на държавата, защото нещата са изпуснати от контрол”, споделя Деан Тодоров. Затова и

прогнозите му са страховити – най-малко

50% от стадата ще бъдат ликвидирани

само в следващите 2 до 3 месеца. Дори да се допусне, че животновъдите ще издържат до края на лятото, ако те не могат да си купят фураж за зимата, това означава животните да умрат от глад или да бъдат умъртвени.

Вмомента по COVID помощта се дават по 38 лв на животно. За 100 животни са 3800 лв. С тях сега може да се купят 5 т царевица – с които ще се осигури изхранване само за 20 дни. Затова според Деан Тодоров няма и полезен ход, нищо не може да се направи по отношения на цената. Не може да искат и още по-малко да очакват от колегите си зърнопроизводители да продават на миналогодишните цени, след като могат да вземат тройно по-висока сегашна цена. Още повече че козевъдите купуват много малки количества от зърнопроизводителите ни.

Какво предстои

Ако се допусне унищожаване на стадата с кози, те ще могат да се възстановят на сегашното ниво най-рано след 15 г. А преди 2 години по време на пандемията стана ясно, че цялото ни животновъдство може да задоволи само 30% от нуждите в държавата. Тъжна е и статистиката – ако през 1990 г. сме имали 11, 750 млн. кози, в момента броят им е под 800 хиляди. И скоро секторът ще бъде ликвидиран, твърди Деан Тодоров, председател на АРМПК.