Най-вероятно няма да сме напълно изчерпателни само с няколко съвета за кралицата на цветята, но ще се опитаме. Факт е, че розите се изучават, селектират размножават и отглеждат културно от много години и, че те са най-категоричните цветя, когато искаме да изразим любовта си към някого. Отглеждането на рози е нелека задача за градинарите, които не ги разбират. В общи линии е много по-лесно да боднете пръчката и тя да се вкорени на късмет, отколкото да обгрижите невероятно красив и здрав храст. Вниманието към розите се отплаща във времето, а не са малко случаите, в които един розов храст се предава през поколенията.

Огромният брой видове, сортове и вариатети с техните различни цветове, форми и аромати е впечатляващ. От ниски миниатюри до огромни катерливи кралици, от нежни нотки на бялото до крещящи пурпурни и червени нюанси, всяка със собствената си красота, розата и нейният цвят се считат и за индикатор на личността на собственика.

Нека обаче оставим романтизма настрана и да се захванем с по-практичната страна на естетиката.

Слънчево греене 

Розите обичат слънцето. Повечето видове и сортове имат нужда от не по-малко от 6 часа директна слънчева светлина на ден, за да се развиват добре. По тази причина те не растат на места, където са засенчени по една или друга причина.

Та ето го и първият съвет: проучете и изберете добре мястото преди засаждане. Правилната позиция в двора е близо до погледа, близо до допира и сетивата. Но! Истински разумните градинари проследяват слънцето, хода му през сезоните. Веднъж засадена, розата не обича да бъде местена. Затова си напишете домашното предварително и изберете мястото мъдро и с поглед в бъдещето.

Водата решава съдбата 

Съвсем не преувеличаваме с това твърдение, но тук съветите ще бъдат повече от един-два. Виртуозите в отглеждането на рози практикуват следното правило: една обилна поливка седмично и растенията са прекрасни.

Напояването обикновено се прави в сутрешните часове, защото в противен случай или водата се губи по-бързо чрез изпаренията, или растенията нощуват мокри, а това е предпоставка за нападение от гъбни патогени. И като стана дума за патогени, листата в никакъв случай не бива да се мокрят по тази причина. Спорите се разпространяват много по-лесно и по-бързо чрез водата.

Още нещо, заедно с поливната вода е добре да се внасят хранителни вещества. Естествено, те трябва да бъдат съобразени с фазата на развитие. В началните етапи на пролетта се внася азот, а наесен фосфор и калий, защото те се запазват в почвата по-дълго, а и се усвояват по-бавно.

Болестите и неприятелите

Дойдохме си на думата. Розите се отглеждат трудно, защото страдат от много и опасни болести, нападат се от много и упорити неприятели. За да ги предпазите трябва да спазвате редица добри практики. Например:

1. Да изберете възможно най-доброто място;

2. Да проучите сортовете и техните генетично заложени устойчивости, съобразно върлуващите патогени в района;

3. Да извеждате превантивна растителна защита, съобразена със сезона и фазата на развитие;

4. Да провеждате правилни и навременни резитби и почистване на прецъфтелите цветове;

5. Да се грижите за здравето и имунитета на растенията;

6. Да поливате и храните в правилния момент с правилните елементи;

7. Да обработвате почвата в резон с нуждите и сезоните и т. н.

Ето седем съвета на едно място, но имаме още. Преди това, най- страшните патогени при розите са маната, брашнестата мана, черните листни петна, ръждата и др. За да се справите успешно с тях, освен всичко друго, трябва да се грижите и за дивите представители на флората. Същото важи и за неприятелите. Шипката в трънака може да бъде първопричината за нападение, та погрижете се и за нея, а после берете плодовете и в прекия, и в преносния смисъл.

Резитбите са тънкост 

Резитбата на розите е колкото естетическа, толкова и фитосанитарна процедура. Чрез нея може да се избегне сериозно заболяване, нападение от неприятели, а също и да се оформи храста по подходящ за вида и сорта начин.

С други думи, резитбата е също толкова важна, колкото напояването, слънцето, почвата, подхранването и растителната защита. Винаги я започвайте от болните и счупени клонки, следвани от тези, които прекалено сгъстяват храста във вътрешността и тези, които растат право нагоре. Следващите стъпки са съобразени с формата, но на първо място винаги трябва да бъде в периода на цъфтеж на самото растение, както и групата, в която попада то.

Най-важните резитби се провеждат наесен (когато от съществено значение е почистването на храста и около него) и напролет (когато се прави окончателната форма).