Засега няма никакви повреди от измръзване по овощните дървета. Не е имало опасни студове. Това увери доц. д-р Димитър Сотиров от Института по Земеделие в Кюстендил в отговор на въпрос на "Български Фермер".

Мразоустойчивостта на овощните видове зависи от възрастта на растенията, физиологичното им състояние, условията на отглеждане и видовите особености.

Овощните дървета протичат през три фенофази на зимно развитие – закаляване и навлизане на тъканите в зимен относителен покой, дълбок и принудителен.

За по-доброто физиологично състояние през фенофазата на дълбокия и принудителен покой на овощните растения съществено значение има правилното протичане на закаляването.

Първата фаза на закаляване започва края на лятото и началото на есента, като се формират пъпки и се натрупват запазни вещества - въглехидрати в клоните, стъблото и корените, които са предпоставка за успешно презимуване на овощните растения. Извършва се обезводняване на клетките. Обособяване на протоплазмата и трансформиране на скорбялата, в захари, мазнини, липоиди, дъбилни вещества. Втората настъпва, когато тъканите навлизат в зимен относителен покой.

Закаляването протича при ниски положителни температури – от 0 до 10 oС до неголеми отрицателни температури - -2 до -5 оС.

Нормалното протичане на закаляването се нарушава от преждевременното обезлистване на дърветата вследствие на изгризване на листата от неприятели и нападение от болести, късното лятно или есенното напояване и обработката на почвата, близка подпочвена вода.

При отглеждане на овощни дръвчета, заедно с подкултури, които изискват непрекъснато и изобилно напояване и обилно торене, развитието на дръвчетата се удължава, вследствие на което те не влизат навреме в зимен покой. При ранно настъпване на силни студове тези дървета или части от тях лесно измръзват и загиват.

Всички листопадни овощни видове проявяват присъщата им мразоустойчивост през дълбокия покой, но се повреждат при сравнително неголеми студове, които могат да се случат преди да приключи закаляването и принудителния покой.

Такива са полярните студове, които понякога нанасят значителни повреди по овощните видове, включително и загиване на цели дървета. Тези студове се предизвикват вследствие на нахлуване на силно изстудени въздушни маси от арктически произход. Те нахлуват най-често през януари и февруари и нанасят повреди по овощните растения в зависимост от видовите, сортовите особености и тяхното физиологично състояние през фенофазата на дълбокия и принудителния покой.

През зимата отрицателно влияние оказва не само ниската температура, но и скоростта, с която се понижава, срокът на продължителност на действие на студа, резките колебания на температурата и ветровете при безоблачно студено време.

Най-издръжливи на силни мразове по време на покоя са ябълката, мушмулата, сливата, трънкосливата, джанката и вишнята. По-малко мразоустойчиви са крушата, черешата, вишнапите, къпините, малините. Най-податливи на зимни повреди са кайсията, прасковата, бадемът, дюлята и орехът. Все пак отделните сортове имат различна зимоустойчивост.

На повреди от ниски отрицателни температури са подложени всички части, органи и тъкани на овощните растения – кора, камбий, дървесина, сърцевина, клонки, пъпки, цветове, завръзи и плодове.

Към най-опасните и чести повреди от зимни полярни студове на овощните растения у нас спадат повредите по плодни пъпки. За някои овощни видове особено опасни са и слънчевите пригори и мразобойни по кората на стъблото и скелетните клони.