Зимните епидемични взривове от опасното паразитно заболяване у нас вече са традиционни

Д-р Валентин Иванов, квмн

Трихинелозата е паразитно заболяване (хелминтоза), засягаща скелетната мускулатура най-често при месоядните и всеядните животни и човека. Заболяването е разпространено във всички континенти с изключение на Австралия. През последните години у нас са регистрирани над 140 случая на заболели хора от трихинелоза вследствие на

консумация на полусурово месо или на пресни
колбаси от диви свине.

Като причинители на трихинелозата са доказани четири вида паразити - Trichinella spiralis, T. nativa, T. nelsoni и T. pseudospiralis. Първият вид се среща предимно в огнища в Европа, Азия и Северна Америка.
Трихинелите са типичен биохелминт, чийто цикъл на развитие протича в един и същ гостоприемник. Полово зрелите паразити представляват малки червейчета с дължина 1,2-4,4 мм, които паразитират в червата на гостоприемника, а мускулните трихинели (ларвната форма) - в напречно набраздената мускулатура.

Животните се заразяват чрез поемане на сурово месо или трупове от животни, в които има мускулни трихинели. В стомаха на животните мускулните трихинели се освобождават от капсулата си и преминават в червата, където се превръщат в чревни трихинели. След 4-6 дни женските трихинели след оплождането започват да раждат млади трихинели, като една женска ражда от 200 до 2000 млади форми. Последните посредством кръвообращението се разнасят из цялото тяло, но се развиват само тези ларви, които попадат в напречно набраздената мускулатура - диафрагма, дъвкателен мускул - масетера, език, фаринкс, хранпровод и скелетна мускулатура.

След 3-4 седмици мускулните трихинелки започват да се завиват в малки спиралки и към 5-6-ата седмица около тях се образува капсулка, подобна на миниатюрно лимонче. Капсулираните мускулни трихинели запазват дълго време своята жизненост в очакване на своята "жертва".

Разпространители на инвазията

са предимно домашните и дивите месоядни и всеядни бозайници, като най-голямо значение в процеса има продължителната преживяемост на мускулните трихинели

Последните лесно се предават между животните чрез хищничество, канибализъм, трупоядство или ядене на месо от инвазирани животни. Природните огнища (в природата) се поддържат от лисицата, вълка, чакала, дивата свиня, язовеца и гризачите, които в някои случаи са опаразитени до 70-90%.

В стопанствата (синантропните огнища) заболяването се разпространява от свинете, кучетата, котките и гризачите.

Основен източник на

инвазиране на домашната свиня

могат да бъдат:

* кухненските или кланичните отпадъци, съдържащи мускулни трихинели;

* канибализмът между трихинелозни свине;

* изяждането на опаразитени гризачи - плъхове и мишки.

Човек се заразява при консумация на сурово или недостатъчно обработено термично месо от домашни и диви свине. Случаите на трихинелоза особено много нарастват през зимните месеци с увеличаването на консумацията на свинско месо, добито в личните стопанства или на месо от диви прасета.

Обикновено заболяването при свинята протича с нехарактерни симптоми:

* свинете са отпаднали;

* отказват храна;

* появява се диария;

* по-късно движението им е затруднено;

* главата и краката отичат;

* температурата е повишена;

* дишането - затруднено.

При хората клиничните симптоми зависят от степента на инвазия. Скритият период продължава 7-20 дни. При поглъщане на повече от 35 000 мускулни трихинели болестта протича тежко и може да завърши летално. Типичните признаци са оток на лицето и клепачите, конюнктивит с кръвоизливи, болки в мускулите и слабините, затруднено дишане, повишаване на температурата до 40-41 градуса, промени в кръвната картина. Появяват се сериозни смущения в сърдечната дейност - миокардит, понижено кръвно налягане и тахикардия. Понижава се нивото на калия, калция и хлоридите в кръвта.

При повторна консумация настъпват усложнения под формата на тежък миокардит и остра сърдечна недостатъчност, пневмония, белодробен оток, менингоенцефалит, кожни обриви с хеморагии и др.

Клиниката при средната инвазия наподобява остър ревматизъм, грип, коремен тиф, паротит, ентероколит, астма и др. Диагнозата се поставя чрез използване на различни реакции - кожноалергична, аглутационна, серологични и др. Най-често използваният начин за откриване на мускулни трихинели при животните е т.нар.

Трихинелоскопиране - то е задължително при клането на прасета

и се прави във всички кланични заведения, както и на всички отстреляни диви прасета. За целта се вземат проби от мускулатурата на диафрагмата, масетерите, междуребрените мускули и др. Правят се малки късчета с големина на оризово зърно, притискат се между две компресорни стъкла и се изследват под микроскоп.

Лечението на трихинелозата е тежко, продължително и невинаги успешно.

Свинското месо за конумация

трябва да е достатъчно термично обработено.
За предпазване от смъртоносната инвазия е необходимо да се вземат следните мерки:

* недопустимо е да се консумира месо от диви и домашни свине и др. без ветеринарно-санитарен преглед;

* трихинелозните трупове се унищожават чрез изгаряне;

* не се допуска хранене на свинете със сурови кухненски и кланични отпадъци;

* непрекъсната борба и унищожаване на гризачите в свинефермите и месокомбинатите;

* не се използват трупове на диви месоядни животни за храна на свинете;

* мерките за предотвратяване на канибализма при свинете в свинекомплексите трябва да бъдат постоянни и навременни;

* в никакъв случай не бива да се консумира сурово или недостатъчно термично обработено месо от домашни и диви прасета, ако не е изследвано за мускулни трихинели.

Потребителите могат да бъдат спокойни, че месото, пуснато за реализация в търговската мрежа на територията на страната, задължително е преминало ветеринарномедицински контрол в кланицата, в която животните са заклани, било то с произход България или с произход друга страна-членка. Върху трупното месо задължително се поставя здравна маркировка с форма на овал, която съдържа регистрационния номер на месодобивното предприятие, а ако е опаковано, този знак се поставя на етикета, което е гаранция, че месото е изследвано и е напълно безопасно за консумация.

Разпространение на доказаните четири вида паразити на трихинелозата в света - Trichinella spiralis, T. nativa, T. nelsoni и T. pseudospiralis.
Разпространение на доказаните четири вида паразити на трихинелозата в света - Trichinella spiralis, T. nativa, T. nelsoni и T. pseudospiralis.
Схема на заразяване на човека с трихинелоза.
Схема на заразяване на човека с трихинелоза.