Хайде, градинари, запретвайте ръкави и да насадим малко луковични цветя с пролетен цъфтеж. Време е! Възползвайте се от циганското лято!

Знаете вече, че всички разкошни и рано цъфтящи растения искат специално отношение, а какво по-специално от това да следвате съветите на специалисти с дългогодишен опит в отглеждането, размножаването и тънкостите, свързани с тях?

В парка с лалета в Кюкенхоф, Нидерландия вече започнаха да изграждат мозайките си. Да се надяваме, че обстановката и финансовите възможности ще позволят на повече хора да посетят това приказно място напролет.

Но да започваме!

Правило номер 1 при засаждане е да спазвате дълбочината според вида. Ако се чудите, премерете височината на луковиците и я умножете по 3. Тоест, ако подземният орган е 3 см умножено по 3 прави 9. Това е идеалната дълбочина. Има обаче уловка! Ако почвата е с лек механичен състав (по-песъчлива), редно е да засадите по-дълбоко луковиците. И обратно. Ако почвата е по-тежка, тоест, по-глинеста, дълбочината се намалява.

На същия принцип, ако на дадена площ се задържа вода повече от час-два след обилен валеж, то това място не е подходящо за луковични цветя.

Единици в редици или в група 

За градинарите, които обичат реда и симетрията, засаждането на луковици в редици е решението. Съветът към тях е първо да оразмерят лехата, да преценят какви видове и по колко бройки ще им трябват и чак тогава да пристъпят към същинското засаждане.

Естествено преди всички почвата трябва да е добре обработена. Това важи и за засаждането на луковици в групи. Тънкостите около този метод са малко повече. На първо време, трябва да спазите разстоянията на засаждане, да предвидите добре височината на бъдещите растения и не на последно място да помислите за плавния преход от високо към ниско.

В клетка  Знайте, че колкото по-дребнички са луковиците, толкова по-бързо изсъхват. Затова, засаждайте ги по възможно най-бързия начин.

Знайте, че колкото по-дребнички са луковиците, толкова по-бързо изсъхват. Затова, засаждайте ги по възможно най-бързия начин.

Доста често се случва някой градинар или градинарка да се оплаче, че кърта, сляпото куче, катериците или птиците им изравят или отнасят луковиците.

За да се предпазите от това просто вземете рабицова мрежа, а от нея оформете клетка. Така нито една пухкава твар няма да се добере до ценните лалета.

Друго редовно оплакване е, че някое цвете не цъфти. Получава се, когато няколко години подред луковиците не са вадени от почвата и местени на ново място. Ако и вие сте се сблъскали с подобен проблем, още не е късно да преместите лалета, ириси, зюмбюли и т.н.

Да не са сами 

Независимо, че говорим само за пролетно цъфтящи луковици, не е добра идея да ги отглеждате самостоятелно. Причината за това е строежът на стъблата и разположението на листата им.

Сигурно ви е направило впечатление, че винаги почвата остава гола и се вижда. Е, за да решите този естетически проблем, просто засадете между луковичните цветя такива, които рано напролет да изиграят ролята на покров.

Такива са теменужките, паричките, незабравките. Наред с тях, спокойно можете да използвате почвопокривна винка или друго многогодишно цвете. Например арабис, иберис, аубриета и т.н.

Предвидливият е добър градинар 

Честа грешка особено при неопитните градинари е, че не предвиждат събитията. Какво ще се случи, ако засадим в една леха само пролетноцъфтящи растения?

Те ще цъфтят, ще прецъфтят и накрая ще остане само тяхната листна маса. А в крайна сметка те трябва да отмрат сами, за да изхранят луковицата. което пък от своя страна води до доста дълъг период, в който лехата няма да изглежда добре.

За да се избегне неприятност от такъв характер е редно да се помисли отрано. Например, ако наред с лалетата се разположат хости, астилбета, дицентра, божури или каквито други многогодишни тревисти растения позволяват изложението, почвата и терена, то докато лалетата прецъфтяват, изброените ще се събудят и ще запълнят пространството.