В България, освен азиатски сортове нар (азърбайджански, ирански), се отглеждат и местни форми; № 5-Петричка, № 22 Сандански и др.

Нарът (Punika granatum) e едно от най-старите културни растения. У нас нар се отглежда в крайните южни райони на страната.

Нарът е листопадна, сухоустойчива, топлолюбива и свтлолюбива култура, която достига височина над 4-6 метра. При нашите климатични условия вегетацията му започва по-късно през пролетта. Цъфти през май, след преминаване на опасността от късните пролетни слани. Той е кръстосано опрашващо се растение. Цветовете му са двуполови. Нормално развитите цветове са едри, с форма на делва, с добре развит плодник. Недоразвитите цветове са по-дребни, с продължителен цъфтеж и обикновено не формират завръзи.

Като субтропична култура нарът се развива добре при по-високи температури (25-27?С). Отрицателни температури от порядъка на минус -14-15?С, при по-продължително задържане, са критични за цветните пъпки на нара, а при по-ниски стойности измръзват и леторастите. В местата, където не се изключва вероятността за по-ниски отрицателни температури, е по-подходяща храстовидната форма нар. Растението се отличава с голяма регенеративна способност и може да се размножава вегетативно (чрез издънки, вкоренени резници, чрез присаждане) и чрез семена.

Културата се развива добре на леките, пропускливи, богати на органични вещества почви, с неутрална реакция.

Нарът се засажда през есента и рано през пролетта

При създаване на масиви с нар се препоръчва отглеждане на подходящи опрашители (нарът е кръстосано опрашващо се растение). Фиданките нар се засаждат в редове. Разстоянието между редовете и между растенията в реда трябва да бъде най-малко 4-5м. Преди засаждане на фиданките, в предварително изкопаните за целта ямки (40/40/40), се внасят минерални торове (NРK), а при наличност – и оборски тор. След засаждане растенията се поливат.

Нарът започва да плододава след 3-4 години. Периодът на плододаване е продължителен - над 25-30 години, а се срещат и плододаващи дървета на възраст 60-70 години.

Грижите при отглеждане

на нар включват: почвообработки, торене, резитби (фитосанитарни, просветляващи, подмладяващи). За получаване на високи добиви през периода на наедряване на плодовете (юли, август) се изисква прилагане на подходящ поливен режим. Един месец преди да започне узряването на плодовете поливките трябва да се прекратят, за да не се допусне напукване кората.

Плодовете на нара се прибират в консумативна зрелост, през есента (м.октомври). При прилагане на добра агротехника добивите от едно дърво (храст) могат да надвишат 60-70 кг. При подходящи условия за съхранение плодовете са годни за консумация в продължение на няколко месеца.

В България, освен азиатски сортове нар (азърбайджански, ирански), се отглеждат и местни форми; № 5-Петричка, № 22 Сандански и др.

От нар се приготвят коктейли, витаминозни сокове, сиропи и вина. При храстовидните формировки нарът образува много издънки и това го прави подходящ за декоративни цели, за създаване на огради от жив плет с красиви цветове (червени, розови). Нискорастящите видове нар могат да се отглеждат и при стайни условия.

Лечебни качества

на нара са били известни на хората от дълбока древност. Плодовете съдържат изключително много витамини. В народната медицина нарът се препоръчва за укрепване на имунната система, за стимулиране на обмяната на веществата, при сърдечно-съдови заболявания, стомашно-чревни разстройства. От цветовете на нара се приготвя ароматен чай, а от корите на плода – отвара, която е с доказано, ефикасно, средство срещу чревни патогени и паразити (глисти).