Винените сортове грозде се берат задължително в технологична зрялост. Това е моментът когато гроздето е най-подходящо за предвидената обработка и за това, за което се отглежда.

Въпреки че традиционният период за беритба е септември-октомври, не всяка година пълната зрялост на гроздето настъпва в един и същи период.

Професионалните винопроизводители определят най-правилния момент за беритба на гроздето според степента му на узряване.
А нея определят като периодично взимат проби за изследване на захарите и киселините.

Много любители, които са в съседство с тях, често се съобразяват с указанията и сроковете им.

Но иначе за любителите остава сами да определят физиологичната зрялост на гроздето – това може да стане по външните признаци, с известна приблизителност.

На първо място е цветът. Готовото за беритба грозде е придобило характерното за сорта си оцветяване. Зърната стават по-едри и леко омекват, като откъсването на дръжките им става лесно.

Белите сортове са готови за бране, когато ципата им стане прозрачна и се бели лесно. Когато се консумира гроздето, се чувства сладост, като киселините са значително по-слаби.

Дръжката на грозда се вдървесинява, а семките започват да се отделят много по-лесно от месото и придобиват по-светло или по-тъмнокафяв цвят.

Гроздоберът на винени сортове се извършва при хубаво време, след вдигане росата.

За разлика от десертното грозде, ако е паднал дъжд, се изчакват 3-4 дни, за да се възстанови първоначалната захарност на гроздето.

В топла есен гроздоберът се извършва през хладните часове на деня, а в студена – през най-топлите.

В зависимост от нуждите, гроздето се сортира по сортове или само по цвят и здравина. Загнилите и калните гроздове, както и ородените по земята зърна, да се събират отделно.

Набраното грозде не бива да стои на открито. Най-добре е веднага да се преработи или да се предаде на изкупвателната организация или да се приготви за пазара.