Важна част от добрите практики, които всеки овощар трябва да прилага в овощната градина, е торенето на дръвчетата.

По правило през пролетта овощните дръвчета се подхранват с азотен тор. Времето за внасяне на тора се определя и от тяхната възраст, и от климатичните условия за периода.

Например младите дървета, които още не дават плодове, се подхранват с азот на два пъти, като торовата норма се разделя. Първата доза - в края на март - началото на април, а втората - в края на май или началото на юни.

Азотът през този период има съществено значение за бързото нарастване и образуване на по-качествени плодове.

На място, където почвите са много леки, азотната норма може да се раздели на три части.

Третата торова доза се внася през есента - в края на октомври - началото на ноември.

ЗА ПОВЕЧЕ ПЛОДОВЕ

За овощните дръвчета, които вече дават плодове, торенето също се прави на части. Когато азотната норма е висока, тя се разделя на две. Първата се дава в края на март - началото на април, а втората - до края на май.

Как се определят азотните норми?

Различни са за отделните възрасти

Най-правилно е торовите норми да се определят чрез анализ на почвата. Това, съвсем разбираемо, не се прави от любителите градинари.

Затова се дават ориентировъчно норми, които са според възрастта на дърветата и условията на мястото.

Естествено младите дръвчета се торят по-малко, а плододаващите - повече.

Млади овощни дръвчета се подхранват с около 25 до 35 грама амониева селитра на 1 кв. м (физическо вещество).

Плододаващите овощни дръвчета се торят ориентировъчно с 12-20 кг азот.

Овощни дръвчета, които са засадени разпръснато из градината и под тях има трева, трябва да се торят с 30% по-високи торови норми.

В градини, където се полива редовно, торовите норми също са по-високи.

Ранното кафяво гниене е много опасно за овошките

Ранното кафяво гниене е болест, която ежегодно нанася сериозни поражения по всички костилкови видове, а понякога и по ябълка и круша.

Болестта се появява от цъфтежа на дърветата до узряването на плодовете.

Ранната поява на болестта е известна като опожаряване на цветовете. Симптомите са появата на кафяви петна по венчелистчетата, които бързо се разрастват, обхващат изцяло цвета, който омеква и изгнива.

Гниенето се прехвърля от цветната дръжка към плодната клонка, като връхната част увяхва и изсъхва.

При благоприятни условия - наличието на валеж или обилна роса, се увеличава нападението от болестта.

По плодовете заразата започва с кафяво петно, което постепенно нараства, докато покрие цялата повърхност. Във вътрешността тъканите са кафяви и изгнили. Плодът окапва или остава по клоните, където засъхва и се мумифицира. Гниенето на плодовете се проявява особено силно при сортове, чиито плодове имат по-тънка кора или са наранени от насекоми, градушка и др.

Каква е борбата срещу заразата?

Борбата с ранното кафяво гниене по овощните дървета може да е ефективна само при комбиниране на агротехнически и химически мерки.

Агротехнически дейности

Дръвчетата да се засаждат на проветриви места.

Важно е да се унищожават всички саморасли сливи и джанки, трънки, издънки.

Да се извършва санитарна резитба, с която се изрязват и унищожават всички заразени клонки до здрава тъкан. Големите рани трябва да се замазват с блажна боя или овощарска замазка.

Да се събират и унищожават загнилите и мумифицирани плодове.

Химическа защита

Химическата борба включва няколко третирания, като първото се прави рано напролет преди набъбването на пъпките с бордолезов разтвор 1%. Второ третиране се извършва при показване боята на цветовете (фаза цветен бутон) с един от препаратите: дитан М 45 - 0,2%, делан 700 ВДГ - 0,05%, топсин М 70 ВДГ - 0,12% и др.

Ако има благоприятни условия за развитие на болестта - валежи и понижаване на температурите, третиранията се провеждат и в началото на цъфтежа, по време на масовия цъфтеж и в края на цъфтежа.

СОРТОВА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ

Много от най-популярните сортове за съжаление са чувствителни на ранно кафяво гниене. Когато купувате нови дръвчета, информирайте се от консултантите в разсадниците.