Важна агротехническа мярка за ограничаване разпространението и развитието на болестите и вредителите по зимните житни култури е прилагането на правилно сеитбообращение. Една от най-честите причини за високата популация на някои икономически важни неприятели: житен бегач, житни мухи, житни оси  и др. е монокултурното отглеждане на пшеницата. Пшеницата не трябва да се отглежда след житни култури. Подходящи предшественици на пшеницата са бобовите култури (грах , фий, фасул), царевицата, слънчогледа, рапицата, тютюна, цвеклото.

Чрез качествено провеждане на дълбоката оран (25-30cm) и на предсеитбените обработки на площите се заорават и унищожат растителните остатъци и намиращите се в тях патогени и вредители. С дълбоката оран се разрушават колониите на полската полевка, редуцира се числеността на неприятеля.

Сеитбата на зимните житни култури трябва да се провежда в агротехнически срокове. Използването на качествен, добре обеззаразен, семенен материал до голяма степен възпрепятства развитието на някои икономически важни болести по пшеницата, които се пренасят със семената: твърда главня (Tilletia levis), праховита главня (Ustilago tritici; Ustilago nuda), фузарийно кореново гниене (Fusarium graminearum) и др.

При ранни сеитби при зимните житни култури се повишава рискът за развитие на някои патогени като брашнеста мана, септориози и др., за нападение от житни мухи. При късни сеитби (след агротехническите срокове) растенията нямат възможност да встъпят във фаза братене до края на есенната си вегетация, те са с понижена студоустойчивост и силно уязвими на неблагоприятните метеорологични явления през зимата.

Оптималната дълбочина за сеитбата на пшеницата е 5-6cm. При сеитби на по-голяма дълбочина фаза поникване се удължава, пшеничните кълнове остават по-дълго в почвата, което повишава риска за нападение на растенията от някои почвени патогени. Плитко засетите посеви са податливи на повреди от измръзване и изтегляне.

Пшеницата се напада от много вредители, което изисква редовни обследвания на посевите през есента. В началните фази от вегетацията на зимните житни култури повреди нанасят: обикновената полевка - Microtus arvalis, обикновеният житен бегач - Zabrus tenebrioides, житните мухи.

Обикновената полевка нанася сериозни щети по пшеницата, особено в началните фази от развитието на растенията. Полевката е сиво-кафяв гризач, с дължина до 10-12cm. Обитава горния почвен слой (20сm), където дълбае ходове и образува големи колонии. Развива до 5-8 поколения годишно. Тя се храни се с вегетативните части на растенията, по-рядко със семената.
През октомври пшеничните посеви трябва да се обследват за установяване плътността на обикновената полевка. При ПИВ (праг на икономическа вредност) над 2 броя активни колонии на декар е необходимо до се проведе борба срещу вредителя с разрешените родентициди – отровни примамки, които се поставят във входовете на колониите. След поставяне на примамките входовете на колониите задължително се притъпкват, за да се предпазят птиците от отравяне.
През есенната вегетация (фазите: поникване, трети лист, братене) вреди по зимните житни култури нанася обикновеният житен бегач. Възрастното насекомо е смолисто-черен бръмбар с продълговато тяло и дължина 14-16mm. Има едно поколение годишно. Зимува като ларва, рядко като възрастно насекомо в почвата. Ларвата е бяла с дължина 25mm. Повреди през есента нанасят главно ларвите. Те се хранят до трайното застудяване на времето, а през топлите зими не прекъсват вредната си дейност. Ларвите изгризват кълновете, листата на нападнатите млади растения са надъвкани, разкъсани, само листната нерватура остава незасегната. Вследствие повредите листата изсъхват, покафеняват и наподобяват кълчища. Нападнатите растения през есента загиват, а при висока численост на неприятеля целият посев може да бъде унищожен.

Основни средства за борба с обикновеният житен бегач са: правилно сеитбообращение, унищожаване на плевелната растителност (пирея), качествена обработка на почвата.
През есента третиране срещу ларвите на обикновеният житен бегач се извежда при ПИВ над 3 бр. ларви /кв.м.

Житните мухи (Черна пшеничена муха - Phorbia fumigata, Шведска муха - Oscinella frit, Хесенска муха - Mayetiola destructor, Житна стъблена муха - Chlorops pumilionis) нанасят значителни повреди по зимните житни култури, особено при рано засетите посеви. Вредят ларвите на мухите. Те се хранят с вътрешността на растенията (прегризват централния лист, той пожълтява, усуква се и изсъхва). В основата на повреденото растение обикновено се намира по една ларва (какавида). Изключения се наблюдават при нападнатите растения от хесенската муха, при които се откриват от 2 до 8 ларви. Този признак е отличителен при определяне на повредите от житните мухи по пшеницата.

Контролът и борбата срещу житните мухи са трудни поради продължителния период на летежа на мухите и скрития начин на живот на ларвите. Третиране срещу тези вредители се провежда срещу възрастните индивиди, преди масовото яйцеснасяне, при ПИВ над 3-4бр./кв.м., през междуфазния период поникване - братене

В борбата с житните мухи от важно значение е сеитбата на пшеницата да се провежда в агротехнически срок, през октомври. При ранна сеитба зимните житни култури се нападат по-силно от житните мухи. При късна сеитба, след края на октомври нападението от мухите е слабо, но растенията изостават в развитието си и през зимата се повишава вероятността за измръзване и изтегляне на посевите.

Литература
1.Справочник по Растителна Защита – Земиздат
2.Ръководство за интегрирано управление на болестите и вредителите по зърнено-житните култури - МЗХ
3.Специална Ентомология - Второ преработено издание – Земиздат