Връщането към еднофондово финансиране означава промени в редица документи, включително Стратегическия план, информира Калоян Стойчев, председател на Националната асоциация на МИГ в България

Националната асоциация на Местните инициативни групи в България (НАМИГБ) заедно с другата организация у нас - Асоциацията "Българска Национална Лидер мрежа" преди месец алармираха за огромното забавяне по старта на дейността на групите в настоящия програмен период. И до днес още няма публикувано постановление на Министерски съвет (ПМС), заяви за в. „Български фермер" Калоян Стойчев, председател на НАМИГБ.

Единствено се е състояла среща, на която са били поканени представителите на асоциациите, но не и на МИГ, от сдружението на общините, както и представители от Управляващите органи по програми, по които досега кандидатстваха МИГ-овете.

Напомняме, че преди година бе взето решение за промяна на многофондовия подход в работата на управляващите органи с Местните инициативни групи в България за програмен период 2021–2027. Трябваше да се създаде единен орган за управление, обединяващ задачите и правомощията на сега съществуващите пет органа в структурите на Министерството на земеделието и храните, Министерството на образованието и науката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на иновациите и растежа, Министерството на труда и социалната политика, а също така и на Министерството на финансите.
Но процесът по създаването му е в застой. За да бъде учредена подобна организация, е нужна промяна в Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните като водеща структура, към която да функционира евентуалният бъдещ орган. Освен изменение на правилника, което е времеемка работа, единният орган ще се нуждае от персонал и от административен капацитет, за да работи гладко, а това също отнема време.

Неяснотата около бъдещата структура не позволява и приемане на ПМС, с което да се задвижи процесът по разписване на Указанията за дейността на МИГ-овете, разписването на критериите, на които да отговарят те, изготвянето на техните стратегии за периода 2021-2027 година и подписването на споразуменията за сътрудничество. По неофициална информация такова постановление беше обещано за 10 февруари.

„В началото на всеки програмен период Местните инициативни групи разработват анализи и стратегии, с които кандидатстват за финансиране пред управляващите органи. На базата на стратегиите им се разписва какви мерки имат, какви бюджети залагат, в самите мерки кои са допустими кандидати, какви са допустимите дейности и разходи. Това са стратегически документи на МИГ, които ще следват в следващите 5 години", пояснява Калоян Стойчев.

В предходния програмен период МИГ-овете работели по мярка 19 от ПРСР, която е разделена на 4 подмерки: 19.1 е помощ за подготвителни дейности, 19.2 – самото прилагане на стратегията, 19.3 е международно сътрудничество с други МИГ и 19.4 - административни разходи за самите организации. Миналата година се отвори 19.1, за които всички МИГ-ове получиха между 30 и 50 хил. лв. и изготвиха стратегии. Оттам нататък всичко е в застой.

„Тук трябва да кажем, че тези стратегии със сигурност не стават, защото когато ги изготвяха, разполагаха единствено с насоки от Министерството на земеделието как да изглежда стратегията като форма, както и насоки от Оперативна програма „Развитие на човешки ресурси" (ОПРЧР) за мерки. Абсолютно никой друг управляващ орган не беше публикувал насоки. Така, че ако сега се отвори прием за стратегии, с нови условия, те ще трябва да се преправят наново", допълва той.

Един от големите проблеми за забавянето, не че такова е прецедент, произхожда от това, че през програмен период 2007–2013 средствата на МИГ бяха еднофондови, взимаха се само от Държавен фонд „Земеделие" и селската програма. През втория програмен период по европейския пример бяха многофондови, т.е. освен ПРСР се взимаха от оперативни програми "Иновации и конкурентоспособност", "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР), "Околна среда" (ОПОС) и Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР). Два процента от бюджета на програмите беше заделян за дейността на Местните инициативни групи.

С новия програмен период започна полемиката дали да бъдат отново еднофондови, което е глупав спор.

По замисъл и по европейска логика

те трябва да бъдат многофондови,

твърди Стойчев и напомня, че ЕС има около 3000 МИГ, които работят многофондово. Според него причината на спора у нас е ротацията на правителството. Другите управляващи органи, извън това на МЗХ, не желаят да поемат ангажимент по подхода ВОМР.

„Самата идея на МИГ е в децентрализацията, има много европейски държави, където чрез МИГ правят своите инвестиционни проекти. Може би това ще ни е последният програмен период, в който виждаме европейските фондове такива, каквито са в момента. Трактори, цехове, преработка и т.н. - всичко ще минава през МИГ, поне такава е насоката на ЕС. Така работи в Италия, Франция, Гърция, където другите инвестиционни фондове, които се усвояват от бенефициенти, са под формата на нисколихвени кредити. Ако гоним европейската линия на развитие, и у нас трябва да стане така", прогнозира той.

България обаче иска връщане назад. И като цяло не се разбира същността на тази политика.

Подходът „Водено от общностите местно развитие" - ВОМР (старото ЛИДЕР) е отгоре-надолу, от местната общност, която идентифицира проблемите и нуждите. Родната администрация обаче предпочита да казва на МИГ какво да правят, което е в разрез с подхода и се губи цялостната идея.

С други думи, зад предложението за еднофондово финансиране на управителните органи, където бенефициенти от райони с МИГ ще имат повече точки по оперативните програми извън ПРСР, е залегнал момента, че не самата местна общност, а съответното министерство ще решава кога ще отвори прием и как ще оценява.

По този начин прилагането не става отдолу – нагоре, както е в целия ЕС, а става хоризонтално, отварят приеми, когато е удобно на служителите, а не когато са идентифицирани нужди.

Децентрализацията е в основата на ВОМР. Хубавото на МИГ е, че разполагат с даден бюджет по отделни направления и те решават как да го разходват за следващите 5 години, и то на етапи. Така или иначе няма програма, която да си усвои средствата на мига.

Това е целта на анализите, които изготвят предварително, да им помогне да преценят кое как ще бъде използвано и да разпределят средствата по възможно най-добрия начин за общността. Това е гарант не само за развитието на района, а и за доброто усвояване на средствата. Преди да напишат своята стратегия, членовете на МИГ половин година правят проучване на територията си, правят срещи с бенефициенти, бизнесмени и местни НПО, за да видят какви са нуждите на общността. Именно затова реализираните проекти през МИГ са с голям успех, заявява Стойчев.

За разлика от проектите, които са за около 1 млн. лв. по инвестиционните мерки от ПРСР, тук максимум те са за около 200 хиляди лв. с фокус върху нуждите на общността, но не и на голямо предприятие. „Примерно в някое село няма лекарски кабинет, пекарна, има много деца без образование, или пенсионери, които искат допълнителен доход и т.н. В момента, когато стане макро, под шапката на министерство, този принцип ще изчезне, няма да работи", смята Стойчев.

„Един от проблемите е, че 64-те МИГ-а, които работеха досега, изградиха огромен административен капацитет, в последните 10 години членовете им работят само това. В момента много МИГ нямат пари за заплати, както и да си поддържат офисите и масово хората излизат на борсата. Този капацитет ще се загуби, докато управляващите органи се чудят половин година какво да направят и какви правила да измислят. Ще тръгнат МИГ-овете, но няма да има кой да работи в тях", алармира той.

Всъщност цялата нормативна база е подготвена така, че МИГ да работят многофондово. Това включва Стратегически план, Закон за подпомагане на земеделските производители, Закон за разходване на европейски средства, регламенти и т.н. Ако окончателно се вземе решение МИГ да работят еднофондово, това означава, че трябва да се променят редица закони, което изключително ще забави старта на изпълнение на стратегиите им. Още повече, че промяната на Стратегическия план е тромава процедура и не може да се прави всяка година.

А това, че се забелязва дейност от страна на МИГ - в сайтовете им тук-там има актуални съобщения за отворени мерки – всъщност те работели по проекти от старата ПРСР, които с години не са били обработвани и подписани договорите им. Имало е идея да направят централен орган в ДФЗ, който да работи само с проекти на МИГ, но трябвало да се назначат нови 30 души, а и да се отдели отделен бюджет, който сега няма откъде да бъде намерен.

През програмен период 2014–2020 бяха финансирани 64 МИГ в страната, като с всеки нов период се регистрират нови. У нас регистрираните са около 120, като бюджет ще има за около стотина. Отпадат на конкурентен принцип така, както е в другите европейски страни, на ранкинг с точки. Има МИГ, които все още готвят стратегии и такива, които не са кандидатствали по 19.1.

Вместо 9,4 млн. лева, както беше предвидено по-рано, окончателно средствата за стратегиите на МИГ ще са 750 млн. лева. Това е повече от двойно спрямо предходния период, но разбира се и самите МИГ са почти двойно повече, плюс инфлацията. Около 550 млн. лв. идват от ЕЗФРСР – земеделския фонд, а другите 200 млн. лв. са от други оперативни програми. Средствата са намалени именно заради спора между министерствата.

В същото време МИГ са покрили над 200 общини, където живеят над 2 млн. души, а излиза така, че тяхното съществуване сега зависи от шепа чиновници.

Според Стойчев МИГ са от малкото инструменти, където има действително реализирани проекти и стигат до много хора. Добрите примери са много в страната, липсва обаче промотирането им пред широката общественост, призна Стойчев. Това е недостатък, по който ще работят усилено занапред.

В столицата никой не е чувал за МИГ, където е 80% от икономиката на страната, по презумпция те са в провинцията. Но ако разпитаме в някой селски район, всеки ще знае какво е това МИГ, какво работят и как помагат.

Потенциалът

Местните инициативни групи могат да покрият 95% от територията на страната, вече дори и селските райони не са задължителни като условие в този програмен период. Областните градове (и някои курорти) не са допустими, но техните села могат да бъдат в МИГ със селска община. Но темпът за растеж на МИГ зависи изцяло от темпа на работа на държавната администрация. Единственото финансиране, което те получават, е от европейските фондове. Веднъж на програмен период се одобряват нови МИГ и идеята е да се разширяват като бройка.

Ако един стопанин се чуди дали да кандидатства директно по ПРСР, или през МИГ, ще му е по-лесно второто, но трябва да знае, че там са в пъти по-малки инвестициите. В ПРСР се конкурира с цяла България, а в МИГ – се конкурира с територията. Точно този принцип ще изчезне при другите оперативни програми, ако подпомагането им стане еднофондово. Тогава бенефициентите ще кандидатстват на национално равнище, като само ще получават допълнителни точки за хора на територията на МИГ. С това се борим, заключава Калоян Стойчев.

На финал той апелира бързо да се отвори прием за нови стратегии, бързо да се одобрят и да започнат да се прилагат.