Истинската багра придават прилистниците

Пищно цъфтяща, лесна за отглеждане и изключително нетрадиционна, бугенвилията превзе сърцата на любителите на цветята през последните години. Ако в началото се чудеха що за чудо е това розово нещо и се колебаеха дали го харесват, сега търсят нови разцветки и оформени растения.

Бугенвилията се предлага на нашия пазар сравнително от скоро и то на цени от минимум 15 лeва. Освен в розово, лесно се намират растения в бяло, жълто, оранжево, светло или тъмно розово, та чак пурпурно, както и двуцветни или с пъстри листа.

Произходният център на бугенвилеята е Южна Америка. Там е открита и класифицирана през 1768 г. В рода има още 18 представителя. В зависимост от района, който обитават, бугенвилеите са вечнозелени или листопадни. Растенията се различават по форма (храст, лиана или дърво) и по размер. Най- високите представители могат да надхвърлят 10м. височина. Културните сортове са селекционирани според нуждите на любителите - да са с компактна форма и подходящи за отглеждане в контейнер или да са устойчиви на по-влажни условия.

В родината си бугенвилията цъфти 11 месеца от възможните 12. В умерените ширини цъфтежът и вегетативният растеж следват цикличност.

За да има цвят, са необходими слънце и къс ден. За една година могат да се завъртят три цикъла и цъфтеж да има през пролетта, лятото и есента. Цветовете се появяват по новите леторасли. Те са дребнички, дори невзрачни, събрани най-често по 3 в прилистник, а на цвят са кремаво-бели. Истинската багра я придават прилистниците на цветовете, или т.нар. бракти.

За да има цвят

Минимум 6 часа слънце ѝ трябват

Бугенвилията е изключително слънцелюбиво растение. Необходими са ѝ поне 6 часа пряко слънчево огряване, за да цъфти и расте добре. У нас растението се отглежда само и единствено в контейнер, защото не понася ниските зимни температури.

Бугенвилията ще се чувства добре на тераса или в двора от април-май до първи слани. През този период ще цъфти поне 2 пъти. Веднага след прецъфтяване е добре да се отстранят прецъфтелите леторасли. Това ще стимулира развитието на нови. А те - и на нов цъфтеж.

При резитбата е препоръчително да се носят предпазни ръкавици. Бугенвилията има доста остри бодли.

Не бива да се забравя, че тя проявява силна полярност. Това означава, че ако се ореже високо, новите стъбла ще се развият високо. В такъв случай задължително се осигурява опора и то здрава.

Растението се развива бързо и става неустойчиво. Ако няма опора, може да се прекърши, което не е никак желателно.

С наближаване на зимата трябва да се помисли за прибиране в светло и топло помещение. Не е желателно слана да опари листата, защото до няколко дни ще опадат. Зимната градина е най-доброто решение. Така тя ще продължи развитието си, макар и по-бавно.

Почвата да е лека, но богата

Пресаждане се прави само при крайна необходимост

Лека почва с много съставки е идеална за бугенвилията. Необходима е много органика, но и баланс на водния режим. Затова се препоръчва растението да се отглежда в смес от торф, градинска пръст (но без глина), перлит, пясък или вермикулит, както и малко борови кори за корекция на рН и въздушност. Киселинността на почвата трябва да бъде в границите между 5,5 и 6,5.

При закупуване растението е младо и подхранено. Поне месец след това не се внасят торове. В повечето случаи субстратът е примесен с бавноразградими торове, затова хранене почти не се налага. Освен това бугенвилията не изисква много големи и чести дажби. Ако се прекалява с подхранването, се развива буйна лисна маса, но няма цвят. Веднъж месечно през топлата част от годината се дава балансиран течен или гранулиран тор в съотношение 15:15:15 плюс микроелементи.

Още по-добре е да се внася органичен под формата на биохумус или компост. Пресаждане се извършва само при необходимост, когато саксията е крайно отесняла. “Новият дом” не бива да е много по-голям. Саксията се държи повдигната така, че да няма допир с почва или бетон.

Не на последно място ще споменем дренажа. Той е необходим срещу задържането на вода в корените. Бугенвилеята не обича да стои мокра. Препоръчва се рядко поливане с голямо количество вода, отколкото често, но по малко. Между поливките да се допуска засушаване на горния пласт почва.

Размножаването е бавно

Подходящото за любители е чрез полузрели резници

Бугенвилията е топлолюбиво растение. Именно затова, когато се залагат резници или се засяват семена от нея, се изисква много топлина. При всички положения получаването на ново растение става бавно.

За любителски опити е подходящо размножаването чрез полузрели резници. Под полузрели се има предвид скоро вдървенели млади клонки. Зелените резници също са подходящи, но рядко успяват без специални условия. Затова се взимат полувдървенели резници с дължина 10-15-20см.(в зависимост от разстоянието между възлите). Почистват се от листа и цветове. Долният отрез се прави под наклон и се обработва с растежен хормон.

Резниците се поставят в индивидулни малки саксийки или общ съд. Почвеният субстрат може да е съставен от равни части торф и перлит или от същите съставки, както при майчиното растение. Саксийките се държат на топло, а почвата се поддържа влажна. Не е желателно наблизо да има отоплителни или охладителни уреди, както и пряко огряване от слънцето.

Образуването на корени отнема около 2 месеца. Установи ли се успешно вкореняване, разлистеното растение се мести на по- слънчево място. Цветове могат да се очакват след 2 до 4 месеца в зависимост от сезона и грижите, които се полагат за младите растения. Чрез резитби за оформяне малката бугенвилия може да се превърне в растение с уникална форма тип бонсай, малко дръвче с кръгла или плачеща корона, както и много други.

Едни от най-интересните сортове бугенвилии са тези с кичести или двуцветни цветове, както и с пъстри листа. Имената им напълно описват цветовете. Например Bridal Bouquet (от снимката); Scarlett-O-Hara (червена); Silhouette (люляково синьо); Golden Glow (жълто- оранжево); White Stripe (с бяла ивица по листата).