26° C, предимно ясно
Англо-нубийските кози са за мляко и месо. Породата е създадена в Англия през 1870 г. чрез кръстосването на стари английски породи с кози от знойна Африка. Козите от тази порода не можеш да ги сбъркаш заради големите увиснали уши и гърбавия нос
По поведение те приличат на кучета - приемат стопанина си за водач и постоянно ходят след него. При вида на непознат се нахвърлят с високи трагични "песнопения".
Какви са плюсовете от отглеждането им:
Веднага след първото окозване те дават над 3 кг мляко дневно
Млечната подуктивност на козите след втора и трета лактация достига до 5 кг дневно.
Лактационният им период е не по-малко от 300 дни годишно.
Млякото им е много вкусно и не мирише
Дори в "брачния" период разплодниците не миришат, затова и разнополови животни могат да се отглеждат в едно помещение.
Млякото им е с висока масленост - базовата е 4,5%. Има случаи с масленост от 8%!
Козите може да дават потомство два пъти годишно.
Раждат по 2-3 ярета
Яретата се раждат много едри и жизнеспособни. Наддават много бързо, а месото им се смята деликатес.
КАКВО НАМАЛЯВА ПРОДУКТИВНОСТТА НА ЖИВОТНИТЕ С УВИСНАЛИ УШИ И ГЪРБАВ НОС?
Селекционерите на англо-нубийските кози предупреждават, че породата има и някои недостатъци, свързани с определени фактори:
Заради цветната си окраска (тя варира, като преобладават черни, жълтокафяви, шарени и др.) на козината тези кози са подложени на голямо нападение на кръвосмучещи насекоми, отколкото белите си посестрими.
Нуждаят се от топлоизолиран козарник без влага и течение, в противен случай се разболяват от пневмония.
Много са чувствителни към изхранваните фуражи и времето на хранене: през зимата трябва да ядат 3 пъти дневно.
Не са предназначени за промишлено отглеждане: не понасят съседство на други породи.
Коментари