категоричен е доц. Дойчо Димов, преподавател в Аграрния университет - Пловдив, специалист по овцевъдство и козевъдство, и председател на Сдружението за отглеждане и развъждане на Маришките овце

Интервюто взе Таня Демирова

- През 2014 г. отглежданите у нас овце са с 2,5% по-малко, отколкото през 2013 г., а броят на овцете майки е намалял с 3,8%. Какво според Вас трябва да се направи за съживяване на българското овцевъдство?

- За съжаление България непрекъснато губи потенциала си за производство на овцевъдна продукция. Това е неблагоприятна тенденция за страната, защото овцевъдството е част от икономическия ни потенциал.

През последните 15 години бяха приложени различни програми и мерки за насърчаване на овцевъдството, но очевидно те не доведоха до увеличаване на броя на отглежданите овце. А той е важен индикатор, защото определя потенциала ни за производство на овцевъдна продукция. Негативната тенденция в овцевъдството не може да бъде скрита, тя е факт не само по отношение на броя на овцете. Ако трябва да бъда кратък, бих искал да изтъкна следното: Според мен една от причините за липсата на ефективност по отношение на прилаганите мерки за подпомагане и насърчаване на овцевъдството е, че спрямо този изключително важен подотрасъл на животновъдството бяха прилагани мерки от общ характер, а овцевъдството се нуждае от специфични мерки.

- Защо прилаганите досега мерки и програми не доведоха до подем на овцевъдството?

- Няма съмнение, че съживяването на овцевъдството изисква подпомагане от страна на правителството, но това подпомагане трябва да бъде целево, под формата на специфични мерки. Прилаганите мерки и програми досега осигуряваха финансова подкрепа за земеделски производители, която беше разпределяна спрямо броя на овцете майки в стадата. Мерките и програмите обаче бяха съпроводени от наредби, които по-скоро насърчаваха вредни развъдни и фермерски практики. В крайна сметка парите по програмите са раздадени, а ефект виждате, че няма.

При изготвянето на тези наредби в различните дирекции на МЗХ и Разплащателната агенция надделя административно -бюрократичният подход който понякога граничи с дразнеща некомпетентност, която рефлектира в очевидна неефективност и липса на подем и напредък в овцевъдството.

Ще ви дам пример с т. нар. период на задържане. След подаване на документите овцевъдите бенефициенти по различни програми се задължават да запазят броя на декларираните овце по опис в продължение на определен период от време (първоначално този период беше 180 дни, а впоследствие бе намален на 100 дни). Периодът на задържане започва да тече след крайния срок за подаване на документите за участие в програмите - 9 юни на всяка календарна година. При условията на българското овцевъдство това съвпада с период, когато овцевъдите все още не могат да вземат решение кои овце от стадото ще отпаднат и кои ще останат за по-натъшно заплождане.

Този момент настъпва малко по-късно (юли и август). Късното лято и ранната есен в страната е периодът, когато във връзка с някои религиозни християнски и мюсюлмански празници овцевъдите реализират (продават за клане) старите овце и кочове. От една страна съществува стремеж на овцевъдите да получат субсидии за всички овце, които са били отглеждани във фермата, и за които през зимния период са направени немалко разходи. За да избегнат санкциите, точно тогава овцевъдите трябва да задържат тези овце. Когато изтече периодът на задържане, пазарното търсене на тази категория овце е отминало а и те вече са заплодени, тоест не стават за реализация (клане за месо).

За да покрият текущите си разходи овцевъдите са принудени да продадат и голяма част от родените през годината женски агнета, което на практика ограничава възпроизводството и ремонта на стадата. Според мен мерките за подпомагане на овцевъдството трябва да бъдат фокусирани и върху поддържане на определена структура на стадата а не към конкретен списък на овце-майки. Овцете майки са важна категория в овцевъдството, която определя капацитета овцефермата, но сама по себе си тази категория не решава проблема за запазване и устойчиво развитие на стадата дори ако фермерът е успял да запази 100 процента от декларираните овце. Перспективата за едно стадо овце и кози не е никак добра, ако през годината овцевъдът не е оставил женски агнета за поне 20 процента ремонт на стадото. Запазването на стадата и увеличаване броят на овцете в страната може да стане единствено чрез разширено възпроизводство, тоест да се оставят по-голям брой женски агнета за разплод, отколкото броя на отпадналите овце.

Обикновено ремонтът на стадата е 25 процента, но за разширено възпроизводство се изисква 35 до 40 процента ремонт. За съжаление целевото подпомагане на младите животни за разплод остана извън обсега на мерките и програмите за подпомагане на овцевъдството.

- Колко "едра" трябва да е една овцеферма, за да може дейността й да не е поминък или хоби, а бизнес?

- Този въпрос не бива да се преекспонира, защото има опасност да се създаде погрешна представа на управленския фактор и фермерската общност в страната относно бъдещото развитие на овцевъдството. Считам, че МЗХ, ДФ "Земеделие" и Разплащателната агенция трябва да признаят еднаквото значение както на едрите, така и на дребните и средни овцевъдни ферми

Всяка от тези три категории ферми имат своето икономическо, социално и екологично значение. Намеренията за бизнес от страна на отделни земеделски производители в областта на овцевъдството звучат убедително и привлекателно, но малцина си дават сметка за рисковете на предприемаческото овцевъдство. Ще посоча само един от тях.

Предприемаческото овцевъдство е свързано с наемането на работна ръка. Овцевъдство не е привлекателна работа и днес е много трудно да се намерят работници за овцефермите. Твърде малко са фермите, които са решили успешно този проблем и твърде много са едрите овцевъдни ферми, заплашени да останат без овчари. Успехът в овцевъдството като бизнесначинание не зависи само от броя на овцете във фермата, а от редица други фактори. Затова управленският фактор и обществото като цяло трябва да признаят еднаквото значение на различните овцевъдни ферми.

Въобще въпросът за броят на овцете в дадена ферма трябва да бъде оставен за решение от страна фермера. Състоянието на българското овцевъдство днес е такова, че там, където могат да се отглеждат овце, да се отглеждат без излишни пречки и препятствия. Управленският фактор в страната не трябва да дава приоритет само на едрите овцевъдни ферми, те, разбира се, имат своето значение, но не бива да се подценява ролята и значението на малките стада от 30 до 50 овце-майки.

Нека не се забравя, че в редица селски селищни системи в полупланинските и планинските райони отглеждането на овце си остава единствената дейност, която може да формира доходи за населението. Трябва да бъде използвано цялото разнообразие от начини, форми и традиции за отглеждане на овце и кози в страната, за да се постигне устойчиво развитие. Към различните овцевъдни ферми (малки, средни и едри) трябва да бъдат приложени критериите за устойчиво развитие, което изисква оптимално управление на ресурсите в дългосрочен план и тогава да се направи анализ за устойчивостта на фермите. Овцевъдството изисква дългосрочни инвестиции и усилия и успехите идват доста по-късно от първоначалната инвестиция.