Гизела 5 отдавна е навлязла в производството на череши като стандартна подложка в много страни на Европа и Америка. У нас все още стъпва плахо. Овощарите малко я познават и се въздържат от внедряването й. Донякъде те имат основание, защото изискванията при отглеждането на дръвчета на слаборастящи подложки (Гизела) се различават твърде много от досега отглежданите дръвчета на подложка махалебка. От друга страна в създадените вече градини с подложка Гизела не се използват потенциалните й възможности за по-ранно начално и пълно плододаване, поради което се правят погрешни изводи.

В зависимост от растежната й сила Гизела съществува под различни номера - 3,5,6,12. С нарастване на цифрата, нараства и растежа. Гизела 5 и 6 заемат средно положение. Гизела 6 е малко по-силна. Напоследък много овощари я предпочитат. Изборът на по-силна или по-слаба Гизела зависи от местото и начина на отглеждане. По слабите се предпочитат за ранно производство в оранжерии, а по-силните - на по-бедни почви.

Какво трябва да се знае за дръвчетата, присадени на Гизела при създаването и отглеждането на градини?

Да се предпочитат богати почви с осигурено поливане. Тежките почви не са подходящи. Да се избягват ниски места, където често падат слани. Дръвчетата на Гизела цъфтят с няколко дни по-рано, поради което по-често са изложени на измръзване.

Садят се добре развити дръвчета - над 1.70 -1.90 м. Междуредовото разстояние варира от 3 до 4 м, а вътре в реда от 0.60 до 2.5 м, в зависимост от начина на формиране и плододаване. Изграждането им като стройно вретено изисква те да бъдат с достатъчно разклонения.

В богати почви Гизела развива много силна коренова система в разсадниците, без да има нужда от подпора (фиг.1.) При засаждането корените се запазват колкото се може повече.Съкращават се толкова, колкото да се поберат в дупки с размери миниум 50 х 50 см и в последствие да се разклонят. Тук плитко засаждане не се препоръчва както при махалебката. То ще намали закрепването и ще отслаби растежа им, което не е желателно. С изключение на Испанския храст при всички други формировки са необходими подпорни конструкции.

Резитбата на дръвчетата се извършва при набъбването на пъпките (март). При Гизела 5 дръвчетата имат добре отворени клонки, но малко на брой. Как ще бъдат изрязани първата година зависи от начина на формиране и вътрередовото разстояние. Трябва да се знае, че всяко съкращаване на дръвчетата отлага плододаването им. При Испанския храст съкращаването е задължително. В гъстите насаждения, където не са необходими скелетни клонки, и неразклонените дръвчета не се съкращават. Гарнирането им с плодни клонки (фиг.2)става чрез нарези над пъпките или прореждането им.

Характерно за Гизела 5 е, че силният начален растеж много бързо секва след втората и третата година, когато започва и плододаването. Не бива да се допуска дръвчетата да се претоварват с плод, каквато склонност имат при Гизела. Всяко претоварване от една страна води до издребняване на продукцията, а от друга затормозване на растежа и закържавяване на дръвчетата. Това е особено опасно в началния период , когато нещата станат непоправими.

За да не се стига дотам е необходима редовна и качествена резитба. При всички случаи едногодишните клонки се съкращават с 1/3. Не се допуска сгъстяване на клонките. Слабата и увиснала дървесина се премахва напълно. Върхът на водача трябва да е освободен от всякакви разклонения. Прореждането на майските букетчета е крайно необходимо , особено ако едногодишните клонки не са били съкратетени. Не се препоръчва засаждането на силнородовити сортове (Суитхарт), присадени на Гизела 5. Контролирането на растежа и плододаването при тях става невъзможно. В крайна сметка дръвчетата пропадат.

Поливният и хранителен режим при слаборастящите подложки е от съществено значение за тяхното нормално развитие и плододаване. Необходими са чести поливки и фертигация. Спрели растежът, трудно се възстановява. Допускането на плевели в реда е пагубно.