21° C, разкъсана облачност
Семеен и чужд опит насочват Шенол Чобан, че е възможен пълен контрол над бизнеса в говедовъдството
Дългогодишният опит в земеделието помага на всяко следващо поколение фермери, които се стремят да надграждат и да въвеждат новостите в бизнеса. Такава е и новата ферма за угояване и отглеждане на телета в разградското село Владимировци, която е на път да бъде най-голямата в Лудогорието. До 2024 г. в 70-декаровото стопанство ще се отглеждат 1000 бройки (майки). Фермата е планирана така, че да има пълен контрол от раждане, през хранене и осеменяване. Такава са целите на нейния собственик Шенол Чобан, показвайки ни чертежите.
Голямата част от стопанството е в строеж, но вече са готови някои от халета с говеда. Чобан ни развежда из тях и разказва. Ще има 30 бокса за раждане, всяка майка ще се отелва самостоятелно без да се притеснява от другите майки, от климатичните условия. Ще има пространство за ваксинации и осеменяване, отделно от угоителния център. Това са само малка част от примерите, защото, както казва той, един ден не стига, още по-малко час, за да се разкаже всичко.
Тук стопани от страната и сега могат да оставят своите телета за доугояване, както се прави в едно депо, каквито масово има на Запад. Макар да е мечтал да създаде именно такова депо, Шенол Чобан впоследствие решил, че ще произвежда свой собствен угоителен материал, защото в момента да го купиш от Европа е двойно по-скъпо от тук, но е и истина, че цената на месото оправдава качеството. Такова качество гони и „Уником“, фирмата на сем. Чобан – един от вече множеството примери у нас как аграрният бизнес може да се запазва като семеен поминък.
Откъде започва историята?
Сали Чобан, бащата на Шенол, е бил работник в млечна ферма. С идването на демокрацията, заедно със сина си през 1998 г., решават да направят мелница, а оттам, за да затворят кръга, се захващат със земеделие – традиционните зърнени култури.
За кратко, през 2000 г. Шенол Чобан се
пробва с млечна ферма,
но начинанието се оказало повече експеримент, отколкото печеливш бизнес, въпреки подкрепата на предприсъединителните програми. „Тогава животните се гледаха свободно пасищно, сутрин и вечер се доят като се събират на едно фиксирано място в полето. Така тръгнаха нещата, лятото нямаше проблеми, но зимата стана невъзможно“, споделя ни той.
Седем години по-късно – Шенол се решава на друг бизнес и открива месодайна кравеферма. По този начин втората работа ще поема удара и когато единият бизнес не е добре, другият да е, обяснява ни той. Тенденция, която смятаме, че все по-често е водеща с оглед на климатичните промени, защо не и с политическите неясноти.
След време бизнесът ще бъде в ръцете на 27-годишния му син Гьокан, като дотогава той ще е натрупал много практически опит. Завършил е Аграрен бизнес в Икономически университет - Варна, а сега отделя цялото си време тук, във всяка дейност от отглеждане до продаване.
В стопанството в момента се отглеждат около 400 говеда от породата Лимузин, както и съвсем малко кръстоски с Шаролета. След много обиколки из европейски стопанства Шенол се е спрял на Лимузин, заради качеството на месото. Животните му са под селекционен контрол. Едно семе струва 150 лева, разказва ни той, полът на осеменителния материал е гарантиран – мъжки, но не е 100%, че ще се „хване“. В рамките на един месец 50% от животните трябва да се осеменят, другите 50 – на втория месец. Ако това не стане, се използват регистрирани биковете и през третия месец трябва да ги осеменят.
Всичко това ни обяснява, защото
„здрава порода, 100% отелване
и хубаво угояване“ е девизът
на едно модерно стопанство, каквото планува.
За животните се грижат над 30 души, като мнозинството от тях са 30-годишни. Процесът в животновъдството е 24 часа и за да става всичко навреме, трябват хора. Но разширяването на фермата няма да изисква работната ръка да се множи. „Не става въпрос за повече хора, всичко се прави за хора. Не да се увеличи персоналът, а да го улесним, да няма къртовски труд. А и животното да е по-спокойно. По възможност автоматизиран контрол“, обясни собственикът.
Помолихме го да сподели защо месодайното говедовъдство се е оказало по-печелившо за него. „Тогава нямаше такава техника като сегашната, сега е по-лесно, а и опитът ни“, е неговият отговор. Няма го и допълнителния фактор, който трябва да се следи постоянно – млякото. „В месодайното съм концентриран в едно нещо – прираста. Млякото има повече приходи, но там грешки не могат да се допускат или пък да се отлага процесът дори за ден. Тук ден-два може да си позволиш, в краен случай, разбира се“, обяснява Чобан.
Животните му не са на свободна паша, те се хранят почасово като след това са пускани в едно голямо заградено пространство, където да се движат свободно. Всичко се прави с ясна цел. Пасищното е най-евтиното, но нямаш контрол върху животните, казва той. Кога трябва да родят, от кого са заченали, колко трябва да родят на година…. Трябва да е едно теле, пък при пасищното драстично намаляват. Ако имаш например 100 крави, можеш най-много да имаш 60 телета на година от тях. А тук идеята е да са сто, ако е възможно и нагоре, пресмята Чобан. След над 100 свои обиколки във ферми в Европа е констатирал още, че у нас телета на годинка, гледани пасищно, често са по-малки от европейските, които са на 3 месеца например.
От опит Чобан може да съпостави не само млечното направление на животновъдството, но и растениевъдството. Отново контролът е на преден план. В земеделието ако „горният агроном“ даде – даде. Удари ли градушка или сушава година, всичко взима. При животните човек има повече влияние. Но на качеството на продукцията, не на пазар. Поне не у нас.
Затова Шенол Чобан търгува едва 10% на вътрешния, а останалото изнася главно на турския пазар.
Там производството е огромно,
но търсенето е необятно
За фермерът именно пазарът е водещият фактор, за да прави и развива своя нов бизнес. Не подпомагането на чувствителния сектор. Още през 2003 г., когато участва в мярка на САПАРД, дългата и трудна процедура го отказва изцяло от инвестиционните европейски помощи. Само директните плащания си заслужавали до някаква степен, защото и те не са основното мото. „Стремя да се усъвършенствам, да изкарвам продукция, не да чакам на субсидии. Ако се разчита на 100-150 лв. на година, просто не трябва да се прави това нещо“, е неговата философия.
Така че: пълен цикъл с пълен контрол = хубави животни, които да се предложат на пазара, обобщава рецептата.
От земеделските култури, които продължават да отглеждат, сами си приготвят и храната за малките и големи говеда в определени пропорции. Докато намерят точните, отнема немалко време. „Много мнения не само от България, се събират и се пробват, една рецепта се пробва в рамките на един месец и гледаш резултатите. И така докато намерим точното. И пишем от това толкова, от това толкова. Това е фактор №2 при фермите за угояване за качествено месо, първият е породата, разкрива тайната Шенол Чобан.
Какво представляват депата за угояване
Шенол Чобан ни дава пример от Латвия, където фермите са с по 100-120 крави. Пунктовете за угояване са разделени на малки, средни и големи, а животновъдът отива там, където му се струва по-атрактивно за него. Едно депо работи например със 100 фермери, другото с 20. На всяко определено число на месеца събират животни и се правят търгове за продажба в цял свят. На подобно мероприятие има 1000-2000 животни и се играе за всяко индивидуално животно. В момента такива се провеждат онлайн. Търгуват основно прекупвачи, защото един животновъден обект не може да си позволи всички сертификати за внос и износ. Така са си направили една пътека, която са я извървели и много хубаво работи. Балтийските фермери знаят, че телетата минимум ще са 5 лева (преобърнати от 2 евро стартова цена на търга), в зависимост от сезона. Ако е под селекция, може да стигне и до 6 лева. Има една сигурност, няма животно, което да не се продаде. А на нашите пазари се гледа как на безценица да се изкупят животните на фермерите.
Ветеринарят: Лимузин е здрава порода,
месото е по балканския вкус
Ветеринарният техник Аднан Ефраимов, на 38 г., се грижи за стадото на сем. Чобан. Срещаме го миг след превантивна ваксинация на телета за бронхопневмония. Той ваксинира и всяко ново докарано животно срещу заразен нодуларен дерматит и син език. А всяко новородено – с ваксина за колибактериоза.
Туберкулизация (проба за туберкулоза на кравите) превантивно правят на 6 месеца. Животните от породата Лимузин са здрави, обяснява ветеринарят. При майките нямат проблеми. „Породата е такава, че досега само на 1-2 крави съм правил инжекция срещу колибактериоза. При мъжките, като се вкарат в боксовете, ако срещнем респираторно заболяване, е само това. Родилният процес също е без проблем, намираме телето наготово. От отглеждането най-трудното е докато малкото почне да суче, до седмица, тъй като всички са на едно място и си губят майките, тогава ние им помагаме. Климатът в Североизточна България не представлява също никакъв проблем за месодайните породи, издържат на сняг“, обяснява д-р Ефраимов. Според него месото на Лимузина е най-подходящо за нас.
„Пробвали сме Шаролета, Ангуси, не ни хареса качеството на месото. Подходящо е повече за стекове. А българинът е свикнал на мляно месо. Лимузинът става и за това, и за стекове, и за месо на парчета – каквито пък са кебапите в Турция. Оттам имаме и много доволни клиенти, които чакат телетата ни да пораснат. Дано да продължи така“, казва ветеринарят.
Най-хубавото телешко било френското,
а най-евтиното – в Латвия
На България ѝ трябва още много, за да догони чуждите стандарти в месодайното направление, и като рандеман, и като прираст, и като жизненост на животните, разбираме от нашия престой в с. Владимировци. За да се уверим в опита на Шенол Чобан, напомняме, че е посетил над 100 ферми в Европа и над 30 в Турция. В действителност не всички европейци откликвали на молбата му да посещава стопанствата. Но дори и да е невъзможно да се отрие топлата вода с едно посещение, винаги може да се намери малък детайл, който да се приложи тук.
Еталон за качество на месо в Европа е Североизточна Франция, смята той. Там гледат предимно Шароле - най-добрата по рандеман (66%), но е по-трудно раждането. За пример едно 6-месечно теле може да тежи 400 кг, а Лимузин – 350 кг с рандеман 52-60%.
Във Франция екстра качеството и първо качество месо се изнасят в чужбина, останалото е за вътрешния пазар. Френските колеги са по-спокойни от българските, защото всеки знае, че едно теле може да получи 1000 евро. И целият ресурс отива при производителя, а не в посредника, както е тук, прави му впечатление на Чобан. У нас приблизително 200 лева е печалбата за стопанина. Но вярно е, че и не сме достигнали това качество, което е там, откровен е животновъдът.
На Запад най-евтино продават телетата в Латвия - 1400-1500 лева. Чобан прави следната сметка: купуваш го, гледаш го тук 6 месеца, става 600-700-800 кг. При 4 лева за живото тегло за 700 кг се получават около 2800 лева. Купил си го за 1400 лева, имаш разходи за над 1000 лева и горе долу остава някаква 2-3% печалба, обяснява Чобан. „Произведем ли си ги обаче сами, се получава разлика от около 500 лв,, с които сега се усъвършенстваме. Сега гледаме майките и те създават малки. И тази майка ни излиза около 1000 лева на година. А една майка може 1 теле да даде, може и 15. Средно при нормални условия са 12 телета“, обяснява животновъдът.
В Турция са номер едно в храненето
Там за 6 месеца се стремят да направят 800 кг, вдъхновява се Шенол Чобан.
Попитахме го да разкаже защо е така и какво е подпомагането в южната ни съседка. „Точно за угояване нямат, но имат за количество продукция. Например за млякото колко литра си дал, толкова субсидия получаваш. При зърнопроизводството - ако си изкарал 500 кг на декар, за тях им дават субсидия, а не на площи, както при нас“, разказва Шенол. По този начин фермерът се стреми да произвежда повече. За това и за млечните говедовъди 35 литра е провал, а у нас невъзможно постижение, дава ни Чобан още един пример. И добавя: „Пак подчертавам, не е идеята субсидията, а да се изкара продукция. Всичко е добре дошло да се развива бизнесът. Ако не се развива, тъпчем на едно място и хулим държавата. Какво ни е виновна тя? Ние какво сме направили?“ Лесно ти е да го кажеш, ти имаш зад гърба си хора с позиции, казвали му колеги от страната... Не! „Зад гърби ми стои жена ми и семейството ми. Но и много кредити“, завършва предприемчивият животновъд.
Коментари