Интересът расте в САЩ и в Европа

Животновъдите могат да увеличат печалбите си и пазарния си дял заради нарастващото потребителско търсене на биологични млечни продукти, категоричен е Брадли Хайнс, доцент в Катедрата по проучаване на млечния отрасъл в Университета в Минесота. Той и неговите колеги са установили, че кравите, на които се изхранва трева и груби фуражи,

дават мляко с по-високо съдържание на омега-3 и омега-6,

съобщава Agrar heute. Съотношението на мастните киселини омега-3 и омега-6 в такова мляко е 1:1, докато при обикновеното пълномаслено мляко е 5,7:1.

Мастните киселини омега-3 и омега-6 са важен елемент за човешкия организъм. Но ако се приема прекалено малко омега-3 и прекалено много омега-6, възниква риск от сърдечносъдови заболявания.
Учени от американски университети и от датския Университет Орхус са открили, че кравите, които са се хранили с трева и натурални бобови култури, дават мляко с повишено равнище на омега-3 и линолева киселина. Балансът на мастните киселини в това мляко е по-здравословен в сравнение с показателите на обикновеното пълномаслено мляко.

Резултатите от работата на учените са публикувани в списание Food Science and Nutrition. Те сравняват млечните показатели, получени от крави от три групи: биологични, които са на натурална паша и ядат груби фуражи; практически биологични при 80% трева, 20% зърно и концентрати; и обикновени - до 47% зърно и концентрати.

Кравите, хранени с трева, са давали мляко с най-високия показател на омега-3 - 0,05 г на 100 мл мляко, докато при обикновено хранените крави този показател е 0,02 г на 100 мл сурово мляко.

Освен това изследователската група открива, че

биологичното мляко съдържа повече линолова киселина

- 0,043 г на 100 мл мляко, докато съдържанието й в обикновеното е 0,02 г на 100 мл мляко.

Учените стигат до извода, че всекидневното потребление на мляко от биологични крави подобрява здравословното състояние на потребителите. Балансираните показатели на мастни киселини се отразяват благотворно на метаболизма и на сърдечносъдовата система, отбелязва Science Daily. Омега-3 и омега-6 са полезни за децата и за кърмачките, тъй като оказват влияние на развитието на мозъка и на нервната система. Рационалните дози мастни киселини забавят загубата на когнитивните функции при възрастни хора.

Пасищното отглеждане има много безспорни предимства и за отглежданите животни, и за фермера напомнят от Agrar heute:

1) Свободното придвижване на пасището подобрява състоянието на копитата, укрепва крайниците и ставите на животните. Това може да подпомогне профилактиката на всички налични инфекции в краварника. Когато животното ходи в тревата, копитата му се почистват и изсъхват.

2) При пасищното отглеждане кравите винаги са по-чисти, отколкото при оборното отглеждане.

3) Пасищното отглеждане способства естественото поведение на животните, което е пряко свързано с хуманното отношение. Кравите могат сами да си избират място за лежане.

4) По-доброто потребление на витаминни фуражи като зелена трева подобрява здравословния статус и плодовитостта на стадото.

5) Фермерът има по-ниски разходи за фураж и едновременно с това получава гарантирано евтина белтъчна храна за своите животни.

6) Фермата реализира икономии за сметка на намалените производствени разходи за работници. Не е необходимо да се наемат допълнителни хора за почистване, хранене и почистване на хранилките от фуражни остатъци.

7) Говедовъдът може да получи по-висока цена за суровото мляко, което е с високо качество.

Но фермерите се сблъскват и с известни трудности при пасищното отглеждане. Ето някои от тях:

* Не може да бъде гарантирано целевото прилагане на витаминни добавки.

* Наличните краварници не се използват.

* Наблюдението на стадото е много по-трудно на пасището, отколкото в краварника.

* Болестите или травмите на животните по-трудно се забелязват в голямо стадо на паша.

* Използването на доилни системи при пасищното отглеждане е задача, която трябва точно и внимателно да бъде планирана.

Към днешна дата според специалистите най-целесъобразно за млечните говедовъди е

редуването на пасищно оборно отглеждане

на кравите. Пасищното отглеждане се предвижда за летния период, а мениджмънтът на фермата се адаптира към променящия се характер на млекопроизводството.

Съвети при пасищно отглеждане

* За 1 крава на свободна паша (при изцяло пасищно отглеждане) са необходими 3-4 декара.

* Тъй като всяка крава избира най-добрата трева, това означава, че на пасището не трябва да има участъци с беден на хранителност тревостой.

* Поилките на пасището трябва да са обемни и не трябва да са разположени прекалено далече от пасящите животни. В горещините потреблението на вода от крава може да се увеличи до 150 л дневно.

* Разстоянието между поилките е най-добре да е 100 метра.

* Влажните места на пасището способстват развитието на личинки на опасни паразити. Затова 1-1,5 месеца преди пускането на кравите на паша се прави изследване на стадото за вътрешни паразити. И при необходимост се вземат ефективни противопаразитни мерки.

Изследването трябва да се повтори през втората половина от пасищния сезон.

Съотношението на мастните киселини омега-3 и омега-6 в пасищното мляко е 1:1, докато при обикновеното пълномаслено мляко е 5,7:1.
Съотношението на мастните киселини омега-3 и омега-6 в пасищното мляко е 1:1, докато при обикновеното пълномаслено мляко е 5,7:1.