Изпълнителният директор на НСГБ Михаил Михайлов коментира дискусията на проекта за стратегическия план за програмния период 2021-2027 г. у нас
Изискването за плодовитост трябва да отпадне, е категоричната позиция на Националния съюз на говедовъдите в България, което е заложено в проекта за стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за програмния период 2021-2027 г.
Според НСГБ сега най-важен момент от дебата е
как браншовиците ще защитят своите членове
Вероятно играта на политика този път ще отпадне, защото освен подпомагане, хората искат и производство. (тези, които дават парите), е коментарът на Михаил Михайлов, изпълнителен директор на НСГБ, в обръщение към членовете на съюза от страницата на govedovad.com.
Ето и неговата оценка на дискусията:
„Наистина изключително важно заседание, защото резултатът от него ще трябва да изпълняват фермерите, за да получат помощите по обвързаната подкрепа. Както обикновено, служителите на министерството започнаха да ни плашат с Европа, с изискванията, с целта на проекта, да бъдем конкурентоспособни и най-вече да има добри производствени резултати, за да се получат субсидиите. Представени бяха и изискванията, които трябва да се изпълняват от фермерите, за да има хепиенд през декември.
Трябва да се отбележи също, че съвсем правилно на организациите в сектора бе направена забележка, че закъсняват със своите предложения съгласно приетия ред.
НСГБ изразява пълна подкрепа
по отношение на някои от новите предложения в изискванията. Става дума за възрастта на премираните крави от 22 месеца до 10 години. За намаляване на месеците за признаване на юницата за крава - НСГБ още преди 2 години предложи те да намалеят от 24 на 22 месеца. Защото при модерното говедовъдство (а ние вече имаме доста такива ферми) заплождането може да стане на по-малка възраст (12-14 месеца). Това предложение бе подкрепено и от асоциациите за месодайно говедовъдство.
В момента системата е такава, че ако кравата роди на 22 месеца, телето й се води „извън закона” и може да се узакони само чрез фалшификация.
Относно възрастовата граница от 10 години, също би трябвало да се водим от водещите, щом нямаме наши анализи.
* За 2020 г в Нидерландия средно кравите дават по 3,6 телета, а активното им използване да дават мляко пожизнено е 1183 дни.
* В Германия използването на кравите за млекоотдаване е от 36 месеца за Холщайна до 42 месеца за Кафявата порода.
* А в Гърция (доколкото ми е известно), кравите се премират до 8 години. Презумцията е, че след осмата година кравите намаляват продуктивността си и вече не са носители на модерната, нова генетика. Може би има някакъв резон в това, защото гърците имат около 70 000-75 000 крави от Холщайн при средна млечност близо до 8000 кг.
НСГБ също подкрепя и спиране продаването на млякото за изхранване на животните. Не е нормално да ти дават 60-70 стотинки/кг, а да го продаваш същото мляко по 30 стотинки – има такива фактури.
Парадоксът е още по-голям при биволското и овчето мляко.
Относно исканите 4000 кг мляко от крава, не би трябвало да затрудни толкова много фермерите, защото това все пак е схема за насърчаване производството на мляко. Това означава, че основната задача и цел е получаването на повече мляко. Много пъти ме питат: защо не се признават тези 500 кг мляко, които се дават на телето. По същия начин може да се зададе въпросът защо не се приспада млякото, което не дават сухостойните крави? На практика изискването достига над 5000 кг от лактираща крава, което на фона на средното за страната звучи добре.
И ето, че се стигаме и до
най-злободневното изискване за допустимите за подпомагане крави
които трябва да са родили в периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември в годината на кандидатстване. Дълбоко се надявам, че това е техническа грешка от страна на предложителя. Обадиха ми се доста наши фермери. Хората бяха доста притеснени, защото при оставането на тази формула 25-30% от кравите няма да получат субсидиия. НСГБ категорично е против това изискване и е внесено предложение за отпадането му.
Както казах, много обичат да ни плашат с изискванията на Европа. Фермерите обаче също могат да плашат Европа. Нека припомним позицията на румънския евродепутат Даниел Буда, който преди няколко месеца внесе предложение до ЕК, което бе прието, а именно: „…държавите членки да не натоварват фермерите с допълнителни изисквания на национално ниво, които не са описани в съответния евродокумент.”
Първи аргумент против искането за 100% плодовитост
Ами то си е направо утопия. Няма ферма в света, която да има такова постижение. В „онова” време, когато имаше по-голяма организация в животновъдството, отколкото сега (ТКЗС и АПК), при плодовитост 70% техник осеменителите ги изпращаха на екскурзия в СССР, а тези, които се приближаваха до 75%, бяха изпращани в ГДР.
Каква е при нас
плодовитостта на нашите крави в момента, никой не знае
Но резултатите при една развъдна асоциация, не за мляко, показват 72% плодовитост. Нормално е при високопродуктивните млечни крави този процент да е по-нисък. Последните статистически данни за 2020 г, които някои страни вече публикуват, показват: В Нидерландия периодът между отелванията е 407 дни и 358 производствени дни. С други думи, ние не можем да бъдем по-големи от „папата” по тези показатели.
Следващият аргумент:
целта на схемата е производството на повече мляко
Така че не са необходими други условия – имаш крава, пиеш мляко, както се казва. Имаме съвсем пресен случай в Нидерландия, където преди 5 год. една юница се е отелила и без да ражда повече, досега е дала над 60 000 кг мляко, при среден млеконадой над 30 кг дневно. Фермерът казва, че сметката му излиза при минимум 20 кг мляко. Понеже няма теле, трябва да бракува това животно, което дава 30 кг на ден, ако съществуваше това изискване теле на година. Тази крава, за да дава това мляко, не се храни с трева и бирена каша, тя получава солидна дажба, но и дава мляко и съответно трябва да бъде субсидирана.
Икономиката на фермата е другият аргумент
С това изискване се „бърка” в управлението и икономиката на фермата. В момента в Европа, във връзка с ограничаване броя на животните, се прилагат нови методи на производствения цикъл. Започна да се води селекция по продължителност на живота на кравите, по-късно заплождане след отелване, поради това, че кравата дава много мляко през първите 100 дни. Нидерландските фермери вече изтеглят първото осеменяване на 100 дни след отелването. Оказва се, че икономически, макар и с малка разлика, предимството е за тези крави с по-голям сервиз период. По този начин се намалява и амортизацията на животното.
Тези дни ми се обадиха много животновъди от водещите ферми в страната. Поради високата производителност на кравите им се налага и от биологична гледна точка да закъснее заплождането им. Това ще ги лиши от премиране. Става така, че най-добрите крави, които дават най-много мляко и осигуряват генетиката на стадото, ще останат извън борда. Няма да могат и да получат това, което ще получават пасищните крави.
Следва аргументът селекция
През последните години се води селекция по дълголетие на животните и удължен период на използване. В годишните отчети на много държави се отразяват данни, свързани с дълголетието.
Неслучайно се води класация на кравите, постигнали 100 000 кг пожизнено мляко, мина се през цифрата 150 000 кг и вече се отразяват крави, дали над 200 000 кг мляко. Това не може да се случи при отелване всяка година.
Идва и проблемът с родените телета
Да приемем, че всяка крава може да ражда всяка година, тогава се задава въпросът каква ще е съдбата на голяма част от телетата. Те при сегашната 60-70% плодовитост не могат да намерят реализация, камо ли при 100%. Всички знаят колко струва едно теле на фермата до отбиването му. Друг въпрос е как ще се отразят абортиралите крави – няма начин - те също си остават без теле. Кравата остава ялова и няма субсидия.
От всичко казано дотук, става ясно, че това изискване относно плодовитостта трябва да отпадне за кравите за мляко. Всякакви експерименти с по-нисък процент е също вредно и ще внесе напрежение в сектора, измами при раждания, маркиране и ликвидация на животни. А ако се приеме, ще се регистрират първите говедовъдни ферми в света постигнали 100% плодовитост!
В дебата обаче се прокрадна и презумцията, че промените по отношение на плодовитостта се правят, за да се накарат фермерите да обърнат по-голямо внимание на идентификацията на животните – налични и новородени. Дори да допуснем, че е така, то за това обаче си има действащи закон и наредба. Има си и контролен орган, и съответно изпълнители. Нека те да се оправят и контролират, но да не се месят в млекопроизводството, в което има да се решават много по-важни въпроси. Ако чак пък толкова се държи на плодовитостта, нека се предложи схема за висока плодовитост. Но НСГБ е категоричен за отпадане на това изискване и се надяваме, че това е техническа грешка в проекта.”
Михаил Михайлов, изпълнителен директор на НСГБ, коментира дискусията на проекта за стратегическия план за програмния период 2021-2027 г. у нас
Сн. 19-1-2 Ако изискването за плодовитост се приеме, без субсидиране ще останат най-добрите крави, които дават най-много мляко и осигуряват генетиката на стадото. Те няма да могат да получат и това, което ще получават пасищните крави, напомня изпълнителният директор на НСГБ
ВТОРО МНЕНИЕ
За годините и плодовитостта при кравите
Д-р Иван Омайников,зоотехник (сега зооинженер)
Работил е във всички възможни единици на животновъдството, стигайки до зам.-председател на ОАПС-Сливен, отговарящ за животновъдството. Внедрил е в областта депата за угояване на телета и агнета, за отглеждане на агнета в батерии, доилни инсталации в овцевъдството, депо за 500 бр новородени телета до отбиването. Смело внедрява кросбрединга при месодайните породи, който засега е табу за нас.
Наистина, новите изисквания за обвързаната подкрепа при кравите за мляко и месо под селекционен контрол, както е прието да се казва, „събудиха” фермерите говедовъди.
Разбира се, че това са проектни предложения, които занапред ще се приемат. Но хубавото е, че нашите фермери се интересуват и вземат отношение по такива важни въпроси, от които зависят стопанствата им и бизнесът им.
И аз получих доста обаждания във връзка с тези предложения, за които ще кажа и моето мнение.
1) Крави за мляко под селекционен контрол – обвързана подкрепа
Приемам като цяло изложените аргументите от НСГБ относно тези изисквания и подкрепям искането това изискване относно плодовитостта да отпадне.
Имам и следните аргументи по въпроса за плодовитостта: Малко са фермите, които могат да се похвалят с междуотелен период от 358 дни до 407 дни. От моя опит мога да споделя, че периодът между отелванията във ферми с 10 тона млечност е от 470 до 520 дни.
2) Изискването за плодовитост трябва да отпадне
Ако се приеме това предложение, ще бъдат ощетени най-вече високопродуктивните ферми поради ред причини, свързани с доенето и самото заплождане. Ще стане така, че тези ферми, в които се дават много средства за заплождането на кравите, използвайки сексирана семенна течност или сперма от най-добрите бици, провеждат скъпо струващи лечения, свързани с репродуктивната система. И хранят на възможно най-високо ниво, но ще останат „извън борда”.
3) Малко по-резервиран съм относно предложението за възрастта на бракуване на кравите. Според мен посоченият таван за използване на кравите от 10 години е малък.
Защо? Сега се гони пожизнена млечност, която да бъде минимум 10 тона на лактация при експлоатация 7 години от датата на отелване. Засега това у нас е трудно постижим показател и затова се използват бици за изкуствено заплождане, на които в педигретата им е записано като показател, че техните дъщери имат продължителна експлоатация, което гарантира дълголетие на използване и на приплодите.
Разходът за производство на една юница до отелването вече се разпределя на много повече години и подобрява рентабилността на фермата. Добре знаем, че за производство на една юница, до влизането й в разплод, фермерът изразходва около 2 500 лв. Тази цифра не е без значение как ще се разпредели в годините на експлоатация. Вносните юници са малко по-скъпи.
Така че по този въпрос трябва да се помисли дали не трябва да се увеличи таванът на възрастта с няколко години. В случая говоря за Холщайн.
За останалите млечни породи, които се развъждат в България – Симентал, Монбелиард, Кафяво говедо и БРГ – този въпрос е още по-важен.
И накрая искам да обърна внимание, че тези въпроси са чисто зоотехнически и е нормално параметрите да се предложат от Съвета по генетични ресурси, където са събрани. Както и от развъдните асоциации, най-добрите ни учени и администратори в бранша.
Доколкото съм запознат, Националният съюз на говедовъдите в България е предложил в този съвет да влязат фермери, както и фирмите, които разпространяват семенна течност, и някои други представители на науката. Защото те се занимават пряко с генетика, математика, софтуерни продукти.
govedovad.com.
Коментари