Фермерските пазари съживяват и затихващи пространства

21 февруари 2020
Агробизнес
8469
Няма снимка
"Произведено във фермата" привлича редовни клиенти всяка сряда пред Министерството на земеделието, храните и горите
1 2 3 4 5 6
 

Директните продажби са алтернатива за всички малки стопани

Радина Иванова

След дълги години съществуване като идея, първият фермерски пазар в България, макар и като социален експеримент, се случва едва през 2013 г., когато на столичния пазар “Римска стена” се включват само трима производители.

Седем години по-късно фермерски пазари има всяка седмица в почти всички големи градове в страната. В тях участват 10-20, та и до 40 фермери. Днес вече не е рядкост фермерски пазари да се включват в културната програма на големи и малки общини, а някои станаха неизменна част от национални фестивали.

Не по-различно от развитите страни и у нас тесе утвърдиха като решение на късите вериги за доставка на качествена, сигурна и екологична храна, същевременно и като празник - редовна среща между града и селото, между градския жител и дребния земеделски производител или майстор-занаятчия.

Докъде стигнаха пазарите на българския дребен производител, какво ги направи успешни и какво спира тяхното развитие, коментираме с организаторите от Фондация "Биоселена" (Стоилко Апостолов, Ели Илиева - от БА “Биопродукти”), “Хранкооп” (Николай Генов и Ралица Касимова), Фондация “Локалфууд” (Гергана Кабаиванова) и пазар “Натурално” (Светослав Точев).

Всички те са единодушни, че успехът зависи от постоянството - както на пазара, така и на всеки един участник. Регулярността - всяка сряда, четвъртък или събота, възпитава потребителските навици и е удобна за фермера, който няма нужда от постоянен павилион.

“Най-успешни участници са тези, които се включват редовно, позиционират се винаги на едно и също място и имат отлична стратегия за активна комуникация с клиентите. Така те успяват да разработят постоянна клиентела. Хората идват на пазара предимно заради тях, защото разчитат, че ще намерят всеки път продукцията им и така тези участници се превръщат в лицето на пазара”, смята Гергана Кабаиванова.

Според Николай Генов пък, най-сладкодумните не винаги са с най-високи обороти, а тези, които са били по-дълго време и са усетили желанията на клиентите.

Стартът винаги е труден, обвързан с рискове и голяма инвестиция. Според Стоилко Апостолов организаторите и производителите трябва да бъдат търпеливи, да си предвидят достатъчно търпение и средства поне за една година, докато мястото се “разработи”.

Пред МЗХГ плащаме солидна сума на Столична община, казва партньорката му в организацията Ели Илиева. Наистина ѝ благодарим за мястото, но щеше да е по-добре да сме на други условия, не на тарифите на пазарите. Всяка сряда след нас е чисто, не оставяме мръсотия.

В Швейцария - в центъра на Базел, Женева, наемът е 5 франка, това е равно на 50 стотитнки за маса. Градската управа стимулира местното производство, като се е погрижила фермерите да плащат символично, защото гражданите се интересуват от стоката им.

Според “Хранкооп” общините могат да подкрепят местните производители като дадат гратисен период за плащане на наем. Защото за дребния е рисковано начинание и “ако се получи успешно, ще плаща - няма лошо в това, ако не е успешен - ще прекрати”, казва Генов.

И допълва, че за стартирането (регистрации, разрешителни и т.н.) на пазарите в Хасково, Банкя и Добрич са похарчили над 30 000 лв. Общините казват: “Няма как да не се плаща нищо”, но първоначално излиза, че си плащаш за удоволствието да правиш пазар.

Обединяващо е мнението, че макар да не е лека задача, събития като кулинарни и театрални шоута, детски работилници, образователни демонстрации, жива музика имат огромно положително влияние и допринасят много за популярността и развитието на пазарите.

Те помагат за едно от големите изпитания пред производителите на биологични и занаятчийски продукти - печелене на доверие. Според Ели Илиева българите посрещат всичко с извънредно подозрение, а същевременно държавата не прави масирана кампания “Купувайте от български фермери”.

С тяхната събитийност фермерските пазари коренно се различават от общинските, които (както ги описват от “Хранкооп”) нямат визия, нямат подбор на участниците, управлявани са по остарял начин и повечето от тях западат.

“Хранкооп” са от малкото, съгласили се на предложението на общината да се позиционират на място на пазари (Римска стена, Иван Вазов - София). Опитът им показва, че вместо да пречат на останалите търговци, те им помагат.

Търговците там го видяха в годините, споделя Ралица Касимова и продължава: Ние трябваше да привличаме аудитория, защото преди почти никой не минаваше оттам.

В момента на Римската стена всички павилиони вече са заети като поне 7-8 от тях търгуват в профил фермерски и здравословни продукти, защото те в събота, когато е нашият пазар, правят троен и четворен оборот. В този смисъл фермерските пазари вече съживяват затихващи пространства.

“Биоселена” обаче се стреми от 12 години да извади фермерите от общинските зеленчукови пазари и да ги направи мобилни. Затова и сме на тротоара, което прави организацията по-трудна, обяснява Стоилко Апостолов.

Оказва се всъщност, че общината играе значима роля за развитието на фермерските пазари. Тя е тази, която кани организациите, избира и предоставя терен.

Според “Хранкооп” именно активната подкрепа на местните власти е успешната политика за подпомагането на дребните фермери. Защото всеки новосъздал се пазар започва автоматично да привлича производители. От действията на общината зависи фермерите да са на най-средищното място, както е в развитите страни. Всички са виждали, че в чужбина е точно така, но все още ги е страх от реакцията на околните търговци, казва Николай Генов.

Като положителен пример той дава община Добрич, които предоставят място в етнографския комплекс, а от скоро и на централната пешеходна зона. Община Банкя, която има визия за своя град, също разбира, че пазарът трябва да е събитиен и в центъра.

На такова желано място отскоро действа и пазарът “Натурално” в Пловдив, който бързо просперира. Светослав Точев разкрива, че след като нееднократно са настоявали пред местната администрация, сдружението им от дребни регионални производители успяват да се сдобият с пространство в пресечка на Главната (пешеходната на града).

“Участваме от самото начало в “Натурално”, организацията е чудесна и е на много добро място. Ходихме от май до октомври и накрая не си връщахме стока. След като спряхме, наши приятели участници казаха, че не могат да седнат за 2 секунди от наплива. Нямаме търпение пак да започнем”, споделят Мириам и Александър от семейна ферма “Фиданото”, които предлагат свежи зеленчуци.

Участниците на фермерските пазари доказват два пъти своето качество

Организаторите посещават стопанството на всеки от кандидатите, за да се убедят, че са малки стопани и че продукцията им е био - някои изискват сертификати, а други взимат и лабораторни проби. На фермерските пазари производителите задължително са регистрирани по Наредба 3, Закона за храните или по Наредба 26.

Докато кандидатстването и одобрението е почти еднакво за различните пазари, не толкова идентични са условията за откриване на фермерски пазар в страната. Все едно живеем в различни губернии, коментира Ели Илиева от Българска асоциация “Биопродукти”. Ваденето на разрешителни от БАБХ на различните места е по различен начин. А най-сложно е в София: първо асоциацията дава едно писмо на съответната община, общината праща на Столична община, която връща писмо с препоръки и на базата на него аз трябва да отида да платя на БАБХ, обаче не веднага, а трябва да изчакам да направят архитектурен проект. След това трябва след една седмица да отида да платя таксата и после да дойдат инспекторите на проверка.

Докато в останалите места, Пловдив, Ст. Загора, Царево, Бургас, Варна, Враца, Благоевград, Банско - отиваме, плащаме таксата, минава инспекция от БАБХ, пишат протокол и до тук. Гергана Кабаиванова, организаторката на пазари “Пендара”, вижда в липсата на единни стандарти основна спънка за развитието на фермерските пазари. По думите ѝ пазарите могат да са много по-успешни с европейски вид, ако се въведат официални правила за провеждането им.

“Към момента няма дефиниция за това какво е фермерски пазар, какво е фермерска, занаятчийска и домашна храна. Като изключим част от Наредба 26, почти няма конкретни насоки как да се продават храните, произведени в малки стопанства, които се доближават много до домашното производство. По тази причина, както производителите, така и регионалните структури на БАБХ се отнасят към тези храни и пазари по своя преценка - напълно субективно.

Това, освен че ограничава развитието на пазарите, води и до вредни корупционни практики. За съжаление обаче няма единност между фермерските пазари в страната затова да бъдат приети такива общи и официални правила”, казва тя. Екипът им работи активно за прилагането на ефективни правила на пазари “Пендара” и очакват много скоро да подпишат официален правилник, който ще бъде валидиран от БАБХ. “Така за първи път ще има публикувани дефиниции и правила, приети от Контролния орган, които се надяваме по-нататък да бъдат въведени в цялата страна”, допълва Кабаиванова.

Производителите трябва да мислят все по-пазарно, да търсят клиентите си, да инвестират в това. Класическата търговска верига ще става все по-трудна и все по-неизгодна. А производителите ще стават все по-големи.

Директните продажби са реална алтернатива за всички, които не споделят тази философия, не искат или не могат да станат по-големи. Пазар има, съществуващите в момента фермерски пазари са прашинка на фона на общия оборот от продажбата на храни, обобщава Стоилко Апостолов.

Мирослав Илиев: Произвеждам брашно, хляб с квас и сладкарски изделия. На фермерските пазари съм около 3 години. Пазарът пред МЗХГ се развива добре, защото в началото се продаваха по 30 хляба, а сега - по 170.

Владимир Петров, произвежда сувенири от дърво: На фермерските пазари пред министерството съм от 2 години, но участвам и при Хранкооп на Оборище и на други техни инициативи. Като член на заятчийска камара договорихме условия, за да могат да участват регистрирани занаятчии. В началото е трудно, защото не предлагаме хранителни продукти и е нужно време хората да научат, че има нещо по-различно. Но когато веднъж са си купили и са доволни, след това се връщат. Правим нестандартни неща, поръчки. Популялизираме така, защото нашият бизнес е с кауза - ние сме социално предприятие, в което работят социално слаби хора. Хората така научават за нас, ставаме по-разпознаваеми: при мен случая не е само въпрос на продажби, а и на разказване с какво се занимаваме. Така че директият пазар има допълнителен ефект.

Любомир Клюшкин, земеделски производител от с. Железница: В Банкя предлагаме всякакви домашни приготвени сладка, пчелен мед, сушени билки и сезонни зеленчуци. Клиентите тук могат да си купят нещо наистина автентично, участваме вече втора година, както и на пазара "Иван Вазов" в София. Според мен фермерските пазари тепърва ще се развиват. Ще се появяват нови, защото хората искат качествена храна и там я намират.

ПОСТОЯННИ ФЕРМЕРСКИ ПАЗАРИ:

София:

"Произведено във фермата": Всяка сряда пред МЗХГ.

На 14 февруари в Овча купел 2, а от 1 март в парк "Герена" до стадион "Г. Аспарухов".

"Хранкооп": Римска стена - събота от 10 до 14 ч.; Пазар "Иван Вазов" - сряда от 14 до 18 ч.; всяка последна неделя от месеца зад храм Ал. Невски.

"Пендара": събота от 10 до 17 ч. на Женски пазар

Фермерски пазар в Бизнес парк - вторник от 11 до 16 ч.

Пловдив:

"Пендара": събота от 10 до 14 ч. в Mall Markovo Tepe; събота и неделя от 10 до 17 ч. в Plovdiv Plaza мол; сряда от 16 до 20 ч. в парк Бунарджика (през пролетта и лятото);

"Натурално": петък от 14:30 до 18:30 ч. на ул. "Станислав Доспевски", до Градската художествена галерия; от март т.г. и в събота, а от август - в гр. Хисаря.

Бургас:

Неделя от 11 до 16 ч. ул. Цар Симеон I 32, Славейково пазарче

Варна:

Събота от 10 до 15 ч. във Варна мол и неделя от 11 до 18 ч., пред ФК "Варна"

Добрич:

Четвъртък от 10 до 15 ч. в етнографски комплекс "Стария Добрич" 

Още от Агробизнес
0

Но какво ще предложи пазарът на нас, потребителите - дали бг агнета или македонски, румънски или западноевропейски, и на какви цени, много скоро ще разберем Жени Владинова Фермери от различни райони

0

ЕС обмисля евентуално спиране на кланици. А защитниците на животните призовават за ограничаване на износа на живо. Веригите за доставка на месо и живи животни биха могли да бъдат изправени пред

0

Можем ли да се възползваме от предимствата на пазара, въпреки че сме сред най-дребните вносители на пресни плодове в ЕС? Радина Иванова Потреблението на плодове както в Европа

0

Европейските страни бяха изправени пред ново предизвикателство в контекста на пандемията от коронавируса. Поради карантинните мерки в селскостопанския сектор няма достатъчно работна сила

0

За колко години могат да ги получават при спазване на правилата Диана Ванчева За разлика от мерките за подпомагане на младите фермери по Програмата за развитие на селските райони - ПРСР

Последни новини
0

Банковата система е в добра кондиция, увери управителят на БНБ Димитър Радев От 3 до 6 месеца кредитна ваканция и различни опции за облекчаване на връщането на взети заеми готвят банките

0

АИКБ: Тя да действа месец, а през това време да се поправи извънредният закон Всяка фирма, която има спад на приходите от продажби с над 20% заради коронавируса

0

Министърът обеща да предложи да се замразят чиновническите заплати и да не се раздават бонуси Готвим актуализация на бюджета, когато бъдем готови, ще го обявим

0

Смесването им има латентни последици Някои стопани на домашни любмци варят каши и към тях добавят суха храна - за повече “хранителност". Но всички ветеринарни специалисти в един глас предупреждават:

0

Акарите (кърлежите), предизвикващи вароатозата, навлизат в онези килийки, чиито личинки са напълно развити и които пчелите са започнали да подготвят за запечатване

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Отговор:На някои от директните сортове листата също стават червени, но мноо често е от климатични промени и дефицит или излишък на елементи.
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Държавата стои и чака становище може ли да продължат големи строежи на пътища и друга инфраструктура. Агенцията по обществени поръчки изяснява с комисии в парламента какво точно са решили На България ѝ се разминаха фиксирането на цените на всички стоки и наказанията за “невярна” информация за коронавируса

Героят от САЩ '94 Петър Александров, който е част от треньорския щаб на швейцарския  “Аарау”, се включи в изключително забавно и много професионално монтирано видео, с което целият отбор отправи послание “Заедно ще се справим”. Защитникът Раул Гигер се оказва в “голяма нужда” - в тоалетната е, а му е свършила хартията

Банковата система е в добра кондиция, увери управителят на БНБ Димитър Радев От 3 до 6 месеца кредитна ваканция и различни опции за облекчаване на връщането на взети заеми готвят банките, които работят у нас. До дни БНБ ще обяви решението си, с което им позволява така да помогнат на кредитополучателите, затруднени от извънредното положение