Диана Ванчева
Новият закон за земята, който трябваше този път да поеме за обсъждания в парламента, обединявайки цялото поземлено законодателство, отново е отложен. Имаше някакви индикации за това, но общо взето не се очакваше толкова бърз и рязък ход.
Отлагането му този път мина почти по терлици. Обявено бе миналата седмица в четвъртък и то от експерт в Дирекция "Поземлени отношения и комасация" в Министерството на земеделието, храните и горите пред бТВ.
Кирил Стоянов съобщи, че това е станало предния ден на оперативно заседание на Министерския съвет, където е взето решение да се удължи срокът за изготвяне на законопроекта с поне 12 месеца.
Причината? Дебатите по проекта са твърде разгорещени - и между браншовите организации, и между гражданите, и ще искат време.
Следейки становищата на браншовете, се досещаме, че повод явно станаха сериозните правни и професионални забележки на най-големите земеделски организации с различни интереси към различни клаузи в проекта и за правата на собствениците, и за правата на ползвателите.
Макар че са диаметрално противоположни, и едните, и другите отрекоха много текстове.
Според Българската асоциация на собствениците на земеделски земи е необходимо преуреждане на действащата нормативната уредба на обществените отношения в земеползването, но по съвсем нов начин.
Както заяви Стайко Стайков, председател на асоциацията пред в.“Български фермер” от прочита на законопроекта за тях се налага изводът, че той нарушава конституционни права на собствениците.
Попитана, дали вижда нарушени права, министър Десислава Танева отговори на “Български фермер”, че все пак земята е особен вид стока, чийто активи се покачват, а не намаляват, и след като е основен източник за прехрана, на нея трябва да се гледа именно от тази гледна точка.
Че е нямало готовност за приемането на текстовете в този вид, заявиха и от Нациоалната асоциация на зърнопроизводителите. Упреците са свързани с текстове в проекта за стопанисването на земя, които според асоциацията не са правно издържани, както и заложената в тях философия за регулиране на поземлените отношения. Като обработващи земята, членовете на НАЗ откриха намеса в договорите за наем и аренда.
И Мая Манолова се включи в дебата с позиция, която тя обяви за гражданска. Според нея проектозаконът е в полза на големите собственици на земя, а има опасност малките да бъдат погълнати от тях в уедряващите им се парцели. А дребните все пак обработват 10 млн. дка и то в трудните интензивни сектори без много механизация. При задалата се свръхконцнетрация се пита как малките ще могат да се разпореждат със собствените си парчета земя.
Омбудсманът Диана Ковачева официално настоя за баланс в поземлените отношения между едрите и дребни собственици, в становище до министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева. И напомни, че в годишните доклади до Народното събрание институцията е препоръчвала да има гаранции и повече справедливост за дребните собственици, като слаба страна.
Браншовете не харесаха и друго в поведението на държавата. Че не е бил проведен необходимия за целта открит и широк дебат между представителните организации на заинтересованите страни, експертите от неправителствения сектор, научните среди и държавните институции, както и в обществото, за да се чуе мнението на всички на едно място.
Те припомнят, че след като в началото на 2019 г. беше създадена експертна работна група със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, тя е била свикана само един единствен път. И след еднократно представяне на писмени становища от някои представителни организации, е била твърде преждевременно закрита.
Така че поредното удължаване на срока на този уникален единен кодекс за земята, който да обедини цялото законодателство, днес се приветства от повечето организации.
Но при положение, че позициите им са твърде противоположни, издават твърде различни интереси и всеки дърпа чергата, излиза, че отлагането е логично избраната и най-добра за случая стратегия.
Изводът е, че и институциите, и организациите, ангажирани с законопроекта трябва да действат по друг начин догодина. Защото един всеобхватен закон за земята е сериозна национална претенция за справедливо уреждане на поземлените отношения в държавата. Отговорен е почти толкова, колкото и основния ѝ закон и е въпрос не само на политически, но и да обществен консенсус.
А и самото Министерство на земеделието признава, че той ще засегне около 3,5 млн. български граждани, които притежават земеделски земи. Това означава, че техният глас трябва да се чуе.
Какви мерки препоръчва омбудсманът
Доц. Диана Ковачева е засегнала материя, неспоменавана досега
Мерките, предложени от омбудсмана, са направо революционни на фона на досега обсъжданите проектотекстове.
Доц. Диана Ковачева предлага да има адекватно данъчно облагане на едрата поземлена собственост, да има ограничение за притежаването и ползването на земеделски земи, както и да се въведе улеснен достъп до земя на безимотни и малоимотни граждани.
Тя смята, че е необходимо и установяване на минимални размери на арендните и наемни плащания, както и обвързване на предоставянето на субсидиите за площ с плащането на рента на собствениците на земи.
Ковачева предлага още да се помисли за въвеждане и на извънсъдебен ред за решаване на спорове при ползването и плащането на земеделските земи.
Коментари