До 16% може да спаднат те в земеделието на ЕС до 2050 г. заради промените в климата, прогнозират експерти по околна среда

Диана Ванчева

Европейската агенция по околна среда оповести с последния си доклад доста тревожни факти.

Те се отнасят до очакващи ни доста по-рано екстремни ефекти от изменението на климата върху селското стопанство в отделните държави-членки.

Предвещават, според експертите, неприятни икономически явления от рода на спад в производителността на сектор земеделие и то предимно в южната част на общността.

Това потвърди и www.topagrar.com.

Европейската аграрна общност е предупредена официално от специалистите, че метеорологичните и климатични събития, като суша и студове, не бива да бъдат повече пренебрегвани, защото са показател за бъдещи по-трайни явления.

Проявяващите се все по-често и изненадващо резки промени вече ще бъдат в състояние да предизвикат промени в цели технологии и то при основни земеделски култури. Очаква се да се наложи и разместване на някои видове култури.

За икономистите това ще засегне и моделите на търговия, и разпределението на доходите в европейското селско стопанство.

Засега се твърди по-ясно, че земеделските производители в държави като Италия, Гърция, Португалия, Южна Франция и Южна Испания трябва да се подготвят за адаптиране към рязко намаляване на рентабилността от селското стопанство.

Направени са и някои изчисления за добивите

Например добивът от единица обработваема земя в тези южни райони след 70-80 години се предвижда, че ще намалее с над 80% в сравнение с 1971-1990 г., прогнозира Европейското икономическо пространство /ЕИП/.

А в Италия и Гърция се очаква спад на добивите от 40% до 80%.

Вярно е, че прогнозите са далечни в бъдеще време, а индикаторите за сравнение - далеч в миналото, но и процентите са значителни. И ще засегнат стопанствата на нашите деца и внуци

Според анализа на Европейската агенция по околна среда се очертава, че е възможно само фермерите в страните от Северна и Северозападна Европа да спечелят от случващото се и очакващото се с изменението на климата - да случат на по-високи добиви.

Там посевите може да се се радват на по-дълги вегетационни периоди без мраз, което ще е вече по-благоприятно за отглеждането и на нови култури и сортове, като царевица и зимна пшеница, смятат специалистите.

Освен това глобалното затопляне в по-студените региони може и да увеличи добивите от пшеница до такива, на които там не са се надявали.

Предвижда се увеличение на общия добив от обработваеми площи до над 60% до 2100 г. в сравнение пак с пероида до 1990 г. Но забележете - говори се за Швеция и Австрия - до 40%, както и за Дания и Северна Германия.

Няма конкретни споменати данни за Източна Европа, защото и базата данни е била по-оскъдна, казват експертите. По логика би могло да се прави сметка къде се намира нашата страна.

В цифри е потресаващо за доходите

Прогнозата е, че изменението на климата може да доведе до загуба на до 16% от доходите в селското стопанство в ЕС до 2050 г.

Пита се от специалистите дали и кога отделните държави-членки ще продължат, или по-точно ще започнат с по-пълноценно, да работят за по-доброто и бързо адаптиране на аграрната индустрия към постепенното затопляне.

Европейската агенция за опазване на околната среда подсказва на ЕС, че това следва да бъде в центъра на вниманието за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП).