Глобалното производство на картофи се характеризира в посока на все по-висока степен на механизация, използване на високодобивни, адаптивни и устойчиви сортове, хидромелиоративни дейности, ефективни торове и препарати.

Значително нарастват добивите и географският обхват на културата. През 2013 г. в света са извадени рекордните 376 млн. т картофи. Най-динамичен растеж отчитат развиващи се страни в Азия, Африка и Латинска Америка. Китай затвърждава лидерската си позиция, а Индия измества Русия от второто място. В ЕС производството се концентрира в пет страни - Германия, Нидерландия, Франция, Великобритания и Белгия.

Площите и производството в България намаляват а официалните средни добиви варират силно и отстъпват близо четири пъти на най-продуктивните страни, сочи анализ на ИнтелиАгро.

Цените зависят от тези в ЕС и в някои години местните стопани са подложени на силен конкурентен натиск. Около 1/4 от вътрешното потребление традиционно се задоволява от внос. Най-голям дял в него има Германия.

Климатичните условия в страната са относително по-неблагоприятни за отглеждането на културата в сравнение водещите страни-производители в ЕС, но тази слабост може да се компенсира с интензивни агротехнически дейности.

Секторът страда от хроничните проблеми с напояването - ключов фактор, определящ добивите

Едва половината от площите се напояват - значително под показателите на страните в Европа със сходни метеорологични условия. Стопанствата са предимно малки и полупазарни.

Едва през последните години започна процес на окрупняване, но той все още е далеч от тенденциите в ЕС.

Фермите с над 200 дка обработват 10% от площите в страната при 72% в Германия, 55% във Франция, 66% в Нидерландия и 34% в Белгия.

Едва 7-10% от посадъчния материал е вносен. Повечето стопани използват собствен, което увеличава риска от заразяване на почвата и води до разнороден състав и по-ниско качество на продукцията. Ниското качество на българска продукция е основна пречка пред преработвателната промишленост, която е слабо развита и разчита основно на вносна суровина. Наблюдава се нужда от инвестиции в техника, складови съоръжения и напояване като основни предпоставки за подобряване конкурентоспособността на отрасъла.

Не очакваме директната подкрепа за производителите на картофи да доведе до подобряване на общото състояние в отрасъла. Тя по-скоро ще създаде условия за задържане на слабопродуктивни и неефективни стопанства на пазара. Значително по-добри резултати биха могли да се постигнат с отделянето на европейско финансиране за целеви инвестиционни проекти

Сериозен проблем е недостигът на нискоквалифицирани и специализирани кадри -механизатори, агрономи, специалисти по растителна защита и др.

Нежеланието за сдружаването на производителите пречи за по-добра реализация на продукцията им и за създаването на условия за по-евтин достъп до машини, складове, семена, торове и препарати.

На фона на множеството предизвикателства съществуват успешни бизнес модели, които са се доказали на пазара вече над 10-15 години.

Макар силните страни на сектора да са малко и България да отстъпва по природни дадености на държавите с най-ефективно картофопроизводство, наличието на стопанства, които не само оцеляват, но и се развиват повече от 10 години ,което е показателно, че възможности в него не липсват. Лоша стратегия би било обаче да се говори за приоритизиране на сектора и подпомагането му в цялост.

Икономическата логика и необходимостта от инвестиции за осигуряването на конкурентно производство водят до заключението, че стопанства под 100 декара нямат особено бъдеще в дългосрочен план. Около този размер биха могли да се закрепят някои производители, при които очертаващата се директна подкрепа от следващата година ще осигури възможност за едно нормално съществуване дори и без реализирането на кой знае какъв пазарен доход.

Но тези стопани, които искат да се развиват и да бъдат конкурентни, трябва да се стремят да увеличават площите постепенно, докато не достигнат размер от поне 400-500 дка при 100% напояване на площите (капково или дъждуване). Успоредно с това не бива да се пренебрегва инвестицията във висококачествени, адаптирани сортове. За да бъде модерната техника достъпна (като самоходен комбайн, например), те ще трябва да минат по пътя на сдружаването.

За постигане на пълна ресурсна обезпеченост и независимост условно може да поставим границата на едно стопанство на 1000 дка.

Успехът на стопаните разбира се зависи в най-голяма степен от индивидуалния подход и бизнес модел.

За райони с по-ниска надморска височина и ранно затопляне и просъхване на почвата, внимание заслужава производството на ранни картофи чиято реколта изпреварва тази в Западна и Централна Европа.

Дори българският производител да е изправен пред силната конкуренция в рамките на общия европейски пазар, внимание заслужава южната ни съседка Гърция. Страната внася годишно близо 66 хил. т от основна реколта, между 40 и 50 хил. т ранни и 16-18 хил. т замразени или обработени с вода картофи. При промяна на отношения между ЕС и Русия, потенциал крие и този пазар. Макар и голям производител, страната внася близо половин милион тона картофи и картофени продукти годишно.