Жени Владинова с. Крушовица, Плевенско

- Г-жо Кировска, има ли пазар за месото от охлюви, търси ли се от потребителите или е само в менюто на скъпите ресторанти?

- В цяла Европа масово и почти всекидневно се консумират охлюви - особено французите и италианците. Европейците ядят охлюви не само в заведения, но и като домашно приготвена храна. Ето защо пазарът в Централна и Западна Европа е сериозен, има своята ниша. Например испанците и португалците дори имат и по-специални вкусови претенции и затова търсят и различни видове охлюви.

- Затова ли се насочихте в този нетрадиционен за българския пазар сектор?

- Ние сме трима съдружници - аз, Огнян Кировски и Станчо Тошков. Идеята за охлювъдна ферма е на Огнян. Доста дълго време се ровихме из интернет, най-много из английски сайтове, за да търсим информация за производители на охлюви. Така случайно попаднахме на една френска охлювъдна ферма. Свързахме се със собствениците, установихме контакт и не след дълго Огнян замина за 10-ина дни на обучение там.

След това французите върнаха визитата и дойдоха тук, на място. Така френските ни колеги присъстваха на изграждането на първия ни парк за охлюви. След това те вече присъстваха на всеки един етап на изграждането на охлювъдната ни ферма. След известно време и Станчо Тошков, другият съдружник, също посети френските ни колеги и той изкара курс на обучение.

Истината е, че имахме шанса да попаднем на френски колега, който хареса ентусиазма ни и ни даде рамо със съветите и препоръките си. Той е човекът, който ни свърза с нашите клиенти, като гарантира за качеството на нашата продукция. Така успяхме да намерим своята пазарна ниша и да станем активни доставчици на пазара на охлюви не само във Франция, но и в Португалия и други европейски страни.

- Вие сте стартирали бизнеса си и малко след това идват най-трудните години на кризата. Как успяхте да се справите?

- В годините, предшестващи кризата, сме реализирали продукция от 100 тона угоени охлюви. Капацитетът на парковите ни площи е 100-120 тона. Но заради кризата бяхме принудени да загубим много готова продукция. Затова значително свихме производството и през последните години фермата не работи на пълен капацитет. Вече произвеждаме толкова, колкото сме договорили. Но най-важното е, че запазихме качеството и не позволихме да загубим спечелени вече клиенти.

- Беше ли много трудно?

- Всеки, занимавал се с частен бизнес у нас, знае, че да тръгнеш сам, с минимални средства и да успееш да пробиеш навън, на големите пазари, е много трудно. Но успяхме и издържахме.

- Предлагате ли продукцията си на българския пазар?

- Правилото ни е да произвеждаме само, което е договорено. Това е основният принцип, който регулира целия процес на производство. Случва се инцидентно някой да се обади, и то за малки охлювчета. За малките охлюви има пазар и у нас, но има и други производители на охлюви. Разбира се, доставяме му необходимото количество. Но може да кажем, че всичко е за износ.

- Защо според вас е така? У нас преди години имаше огромен интерес за създаване на охлювъдни ферми.

- Да, спомням си, тогава се появи един италианец, чиято основна цел бе да се съберат парите на хората. И нищо не излезе. А тези, които успяха да изградят охлювъдни ферми, фалираха и интересът се стопи. Сега дори да има желаещи, вече се страхуват да започнат. Добре е да се знае, че охлювъдството не е бизнес за една година.

- Според вас пропусна ли се възможността у нас да се изградят семейни охлювъдни ферми?

- Може би да, защото всичко е обвързано с пазара. Няма как малък производител, който произвежда 1 тон охлюви, да стане субект на пазара. Храненето става рано сутринта и късно следобед, когато охлювите излизат отгоре върху дъските. Там се хвърля храната, приготвена от Бонмикс по френска рецепта. Смеската съдържа основно царевица и витамини, дава се и креда.

Още повече, че например французите много трудно се решават да купят продукция, ако някой не препоръча и гарантира за качеството й, и то горещо.

- Ще търсите ли нови пазари?

- Конкретно обхватът на нашите пазари е все още малък.

Стабилен е, имаме много, но малки клиенти. А по принцип за охлювъдството има много голям пазар. Но все още не сме го проучвали, за да навлизаме в него. Правилото в търговията е детайлно проучване и чак тогава взимане на решение за участие на даден пазар. Освен това в нашия бранш водещ е изграденият вече авторитет - става дума за коректно партньорство, високо качество на продукцията и, разбира се, спазване на договорените клаузи и от двете страни.

Така че засега сме все още на ниво модерно производство и реализиране на високо качество. Но практиката показва, че идва момент, когато поддържането на тези т. нар. добри практики ще ни отвори вратите към нови пазари.

Охлюви се отглеждат основно по три начина

Електрическа ограда им пречи да се измъкнат оттам и ги предпазва от естествени врагове - таралежи, жаби, бръмбари, светулки и др.

На закрито: целият цикъл на отглеждане се осъществява в помещение с контролирана температура.

Смесен способ: най-разпространената практика във Франция: възпроизвеждането и началото на растежа на новоизлюпените охлювчета става в помещение, а следващите 4-5 месеца - на открито.

Цикълът на отглеждане започва с възпроизводството през февруари и продължава до май. То става на закрито при условия, благоприятстващи съвкуплението: температура - най-малко 18 градуса, светлина - 18 часа, влажност - 90%.

Охлювът достига зрялост на около 4 месеца. Това личи по черупката, чийто ръб е твърд. Охлювът е хермафродит - едновременно мъжки и женски. Той има обаче нужда от партньор - не може да се самооплоди, двата охлюва се оплождат взаимно. Копулацията трае десетина часа. Коефициентът на плодовитост е около 120 яйца на всяко снасяне. При всеки цикъл охлювите може да снасят до 3 пъти. Инкубацията трае между 15 и 25 дни в зависимост от заобикалящите условия. Рандеманът на възпроизводството е между 30 и 100 процента. Бебетата охлюви се отглеждат при специален режим от 2 до 4 седмици. Смъртността в този период е между 5 и 25%. Свършат ли студовете, младите охлюви се изнасят на открито при гъстота от 250 до 300 на 1 кв. м площ.

Тогава започва фазата на растеж която продължава от май до септември. Пирамидално изградени дъски върху терена осигуряват сянка на охлювите и най-вече им служат за "столова": върху хоризонтално разположената дъска на пирамидата всяка вечер се посипва брашно от житни растения. Необходима е и добавка на около 20% калций, за да се гарантира добро развитие на черупката. С падането на нощта охлювите изпълзяват по дъските и достигат до хранилката.

Площта трябва да е затревена с фуражни треви. След угояването, ако са спазени условията на отглеждане, може да се получи добив от 25 до 60% зрели охлюви със средно тегло 20 г. Накрая се извършва селекция на охлювите, предназначени за консумация и за по-нататъшно възпроизводство.

300 малки френски ферми успешно отглеждат охлюви

Французите консумират най-много охлюви в света - около 35 000 т годишно. Задоволяването на този гастрономически интерес зависи почти изцяло от внос - основно от Турция и Украйна - на охлюви, събрани от природата. Във Франция само 3% - около 800-1000 т, са отгледани във ферми. Но съкращаването на природните източници навсякъде в Европа поощрява отглеждането на охлюви, наречено хеликултура. Днес във Франция има около 250-300 ферми. С развитието на селския туризъм нараства броят на земеделските стопани, които искат да направят малки ферми за отглеждане на охлюви, за да ги показват на туристите и да ги заинтригуват да си купят охлюви на място.

Единствено видът Helix aspersa (Малък сив и Голям сив) може да бъде отглеждан във ферма по рационален и доходоносен начин. Прочутият бургундски охлюв (Helix pomatia) е асоциален самотник, който обича да се зарива в почвата и възпроизводството му е трудно.

В Португалия бизнесът с охлюви е много успешен

Пословичната мудност на охлювите може да бъде измамна особено когато трябва да се справяте с милиони охлюви и да въртите бизнес с тях.

Португалският пазар на охлюви е втори по големина в света след френския. Франция води класацията с годишно потребление на това кулинарно изкушение от 30 000 тона. По потребление на човек от населението обаче позициите на Португалия и Франция са почти изравнени.