Доц. д-р Енчо Мянушев

Тази година месец март се характеризира с продължително хладно и влажно време, а на повечето места и с обилни валежи, които преминаха в силен снеговалеж - Пловдивско, Пазарджишко, Смолянско, Кърджалийско и други. Значителна част от разпространените почвени типове в горепосочените райони са доподзолисти светлосиви и канелени горски почви, които имат неблагоприятен за растенията водно-въздушен и хранителен режим. Диференцирането на почвените хоризонти по механичен състав при тях създава условия за периодично повърхностно преовлажняване като резултат от слабата филтрационна способност на подорните почвени слоеве.

Поройните валежи са и причина за интензивни почвено-ерозионни процеси, причинени от продължителността на валежите и тяхното количество. Установено е от наши аграрни учени, че при интензивност по-голяма от 0.180 мм/мин. и количество по-голямо от 10 л/кв. м, земеделските земи върху наклонени терени са застрашени от водна ерозия. Валежите през тази и миналата година са с по-голяма интензивност и количества от посочените по-горе (50 л/кв. м и повече). Нанесени са големи щети в различни райони на страната както върху почвите, така и върху земеделските култури, с вероятност на износ с течния и твърдия отток на азот, фосфор и калий.

За това се налага да се вземат спешни мерки за редуциране на почвените загуби и загубите от земеделска продукция, тъй като преовлажнената почва има следните недостатъци:

Достъпът на въздух е ограничен;

Почвите са студени;

Аерацията е слаба, което води до развитието на анаеробни процеси;

Почвите стават безструктурни, което влияе негативно върху земеделските култури.

В този случай най-добре е да се отстрани излишната вода чрез изграждане на отводнителни системи в заблатените площи, за извеждане на излишните повърхностни и подпочвени води.

Как реагира всяка култура на излишната влага?

Зимната ръж загива след 10 денонощия под вода.

Ечемикът - след 5-6 денонощия под вода.

Овесът - след 12 денонощия под вода.

Пшеницата - след 20-22 денонощия под вода.

Най-взискателни към отводняване са зеленчуковите култури (домати, краставици). Негативно отражение имат и в по-ниските места при култури като царевица, зеленчуци и други.

От една страна излишната вода има негативно влиянието върху водно-физичните свойства на почвите, а от друга - е предпоставка за заразяване с гъбни и бактериални заболявания. При тези условия в посевите се наблюдават отрицателни процеси, които водят до потискане на растежа до пълно загиване на растенията. Придошлите реки и временни потоци причиняват заливане и пълно унищожаване на посевите. Степентта на тези повреди се определя от няколко фактора: продължителност на преовлажняването, вида на растенията, фаза на развитие, релеф, почвена характеристика и температура на почвата и въздуха.

Преовлажняването и наводняването на посевите у нас са често явление на тежки глинести и сиви горски почви, разположени на равни терени, без повърхностен дренаж.

Растенията страдат от обикновено преовлажняване на почвата при т.н. ППВ (пълна полска влагоемност), когато почвата е наситена (капиляри и по-големи пори) с вода, без застояла вода на повърхността. Това се получава след започващото топене на снеговете още през месец март на тежки глинести и сиви горски почви.

От есенните култури ечемикът страда по-силно от пшеницата, а от пролетните - царевицата повече от слънчогледа.

Основна причина за вредите от преовлажняването и наводняването е кислородния дефицит в кореновата зона, който се изчерпва само за около 48 часа. При настъпилият дефицит в растенията не протичат влажни и критични физиологични фунции: дишане, усвояване на вода и хранителни вещества и други. Освен това в почвения разтвор се натрупват токсични вещества (въглероден окис, метан, етилен и други).

Младите растения могат да оживеят само от 2 до 4 дни при условията на наводняване. По-старите растения преживяват стреса от преовлажняването по-леко, благодарение на по-развитата си коренова система. При непоникнали посеви се появява кора, която пречи на покълването на семената и е необходимо използването на риторна брана.

Наводняването предизвиква и големи загуби на торове от почвата чрез измиване и денитрификация на нитратния азот. Създаденият азотен дефицит допълнително намалява добива от съответната култура.

Мерки за предотвратяване на щетите от преовлажняване

Отводняване на почвите чрез дренаж: спомага за увеличаване на порьозността, а чрез нея и водопроницаемостта на почвите. Също така съдейства за по-лекото обработване на почвите, като се икономисва около 20% от енергията.

Като краен резултат чрез отводняването се постига понижаване нивото на подпочвените води. Въпросът е, коя е най-благоприятната дълбочина на подпочвените води, при която се развиват растенията. Трудностите на този отговор произтичат от хетерогенността на почвата в даден участък,от динамикатана ротацията на културите в сеитбообръщението, от промените на климатичните условия.

Други причини са неизградените предварително водоприемници за излишните повърхностни и подпочвени води, тежкия механичен състав, непозволяващ вертикална филтрация, прииждане на външни води в ниските места, което води до тяхното заблатяване. Тук могат да се отнесат неподготвеността на съоръженията (шахти, отводнителни канали и други) за приемане и отвеждане на повърностните води. Не на последно място стоят неподдържаните диги и отводнителни канали, които при разрушаване заливат тези почви с речните води.

Необходимо е да се вземат мерки до предварително изграждане на отводнителна канална мрежа, която да обхваща всички селскостопански земи.

При обработваемите земи е необходимо изграждането на отворени събирателни канали. В необработваемите (пустеещи) земи - канавки напречно на склона, ако те са върху наклонени терени.

Усвояването на преовлажнените земи изисква специална агротехника (като направа на оттокоотвеждащи бразди), които все още българските фермери не могат да си позволят по финансови причини. Субсидиите, които се отпускат от европейските фондове, са силно занижени и не са атрактивни за фермерите, а документите и процедурите по кандидатстването са доста усложнени и бюрократични. Всичко това не стимулира бенефициентите да кандидатстват по тези програми. За по-ефективно усвояване на средствата от тези фондове, е необходимо по-ефективно обучение на фермерите и земеделските производители и изграждането на по-широка мрежа от демонстрационни обекти с помощта на специалисти от тази област.

Освен известните почвозащитни практики, които са описани в други предходни статии и се заплащат по мярка 214 "Агроекологични плащания", са известни и други противоерозионни мерки с висока почвозащитна ефективност като: контурна обработка на почвата, браздово-гребениста оран, плоскорезна обработка на почвата, прорязване с ходообразуване, минимални нулеви обработки и други. Реализирането на терена на значителна част от тези мерки не е свързано с големи инвестиции и с използването на специализирана техника.