До 1990 г. в страната ни работеше система за агрохимично обслужване, която съответстваше на едрото до тогава кооперативно земеделие. В Института по почвознание "Н. Пушкаров" съществуваше практиката Автоматизирана система и кибернетичен модел за препоръки на торене на земеделските култури с азот, фосфор, калий и микроелементи за всяко поле. Извършени бяха пет петгодишни цикъла на почвено-агрохимично обследване на всички обработваеми земи в страната (петият цикъл остана недовършен поради социално икономическите и политическите промени в страната).

България беше една от малкото страни в Европа, притежаваща пълна информация за агрохимичния статус на обработваемите земи. Подробните почвено-агрохимични изследвания и натрупаните данни за физичните, химичните, водните и биологичните свойства на почвите послужиха като основа за разработване на различни мероприятия за поддържане и подобряване на плодородието, за разработване на технологии за отглеждане на земеделските култури. По ред причини след 1990 г. се преустанови агрохимичното обслужване в страната. Престана да съществува Националната система за агрохимично обслужване, основа на която беше Автоматизираната система за препоръки по торене. В продължение на почти 20 години не се извършва агрохимичен контрол или се извършват частични проучвания върху промените в почвеното плодородие. Поради това днес няма информация за измененията в агрохимичния статус на земеделските земи. Торенето в практиката се извършва без научно обосновани норми.

В повечето случаи то е едностранчиво, предимно с азотни торове. Почти не се внасят фософорни и калиеви торове, прилагането на микроторовете и варуването са забранена практика. За известен период от време аналитичната дейност бе пренасочена към НССЗ. През 2008 г. лабораторията за анализи на Службата за съвети бе прехвърлена към ИПАЗР "Н. Пушкаров".