Когато въвеждате храни към диетата на кучето си с цел допълване на фибрите, трябва да се уверите, че калориите от тях и допълнителните лакомства не надвишават 10% от общия калориен прием на вашия любимец.

Осъзнаването на ползите от хранителните фибри в човешката диета накара много собственици на кучета да се запитат за ползите им в кучешката храна. Някога описвани като „пълнител" или „обем", фибрите вече са признати заради благоприятното си въздействие върху храносмилателната система.

Ето някои отлични източници на фибри,

които често се срещат в кучешката храна:

0 Пулпа от цвекло: Страничен продукт от извличането на захар от захарно цвекло, пулпата е богата на фибри и често се използва за хранене на селскостопански животни. Ползите ѝ не се ограничават само до храносмилането – тя подпомага и имунната система, както и здравето на кожата и козината. Може да се поръсва върху храната или да се дава под формата на лакомства или храни, съдържащи пулпа от цвекло.

0 Соеви люспи: Страничен продукт от извличането на масло от соеви зърна. Подобно на пулпата от цвекло, често се използват в храненето на животни. Макар често несправедливо да се определят като „пълнител", те са отличен източник на фибри за кучета.

0 Пшенични трици: Хранителният външен слой на пшеничното зърно, богат на мастни киселини и неразтворими фибри, подпомага здравословното храносмилане. Те подхранват полезните бактерии в червата и могат да предотвратят както диария, така и запек.

Псилиум (люспи от псилиум): Съдържат както разтворими, така и неразтворими фибри и действат като естествено средство за регулиране на чревната дейност. Получават се от люспите на семената на растението Plantago ovata и помагат при симптоми на диария и запек.

0 Целулоза: Структурен компонент на клетъчните стени на растенията. Това е неразтворима фибра, която увеличава обема на храната и ускорява преминаването ѝ през храносмилателния тракт. Прахообразната целулоза, използвана в кучешката храна, подпомага доброто храносмилане.

0 Листни зеленчуци: Зеле, кейл, маруля и спанак са добри източници на фибри за кучета. Освен това са богати на витамини A, C и K, както и на минерали като калций, желязо и калий.

Макар фибри да се съдържат и в други храни, които кучетата могат да ядат – като тиква, моркови и ябълки – количеството им обикновено е по-ограничено.

Какви са ползите от фибрите за кучета?

Съществуват два вида фибри – разтворими и неразтворими – като и двата носят ползи за здравето на кучетата.

Разтворимите фибри могат да бъдат разградени от организма и превърнати в късоверижни мастни киселини, които клетките в дебелото черво използват като енергиен източник. Някои от тях действат и като пребиотици, които подхранват полезните бактерии в червата.

Неразтворимите фибри не се усвояват и преминават през храносмилателната система почти непроменени. Те увеличават обема на храната без да добавят много калории и стимулират изхождането.

Разтворими фибри

• Подпомагат храносмилането: Полезните бактерии в дебелото черво разграждат някои видове фибри, като при този процес се образуват мастни киселини, които намаляват вредните бактерии.

• Контрол при диабет: Могат да понижат нивата на кръвната захар и да предотвратят резките им колебания. При диета с високо съдържание на фибри често се наблюдава по-добра чувствителност към инсулин.

• Пребиотичен ефект: Подхранват полезните бактерии и подобряват имунитета и храносмилането.

Неразтворими фибри

• Подобряват чревната дейност: Намаляват запека, увеличават обема на чревното съдържание и регулират преминаването му.

• Подпомагат контрола на теглото: Създават чувство за ситост, което позволява намаляване на порциите и калориите.

Преди да правите промени в храненето, включително в размера на порциите, е добре да се консултирате с ветеринарен лекар.

Колко фибри са нужни на кучетата?

Макар фибрите да не са абсолютно задължителни в диетата на кучето, те носят важни ползи. Точното количество обаче не е строго определено – обикновено се препоръчва между 2,5% и 4,5%, като не бива да надвишава 10% от храната.

Ако обмисляте да добавите фибри към диетата на кучето си, най-добре е да се консултирате с ветеринарен лекар. Той ще ви помогне да определите дали това е необходимо и как точно да го направите.